Решение № 10293 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 592/2014 г.

ВАСVII отделение23.07.2014 г.докладчик т Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6824 от 08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8024/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10293 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 592/2014 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Национална Федерация техническа индустрия, наука и информатика - КТ "Подкрепа", представлявано от председателя Здравчо Здравчев, против решение № 6824 от 08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8024/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на "Ай Би Ем Глобъл Деливъри Сентър България" ЕООД е отменено решение № 176 от 10.07.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация ( КЗД/ Комисията). Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила по съображения подробно изложени в касационната жалба. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Ай Би Ем Глобъл Деливъри Сентър България" ЕООД, чрез процесуалният му представител адв. Знеполска оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила . Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалният и представител юрк. Милушева - счита касационната жалба за основателна. Излага доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответната страна - Конфедерация на труда "Подкрепа " Константин Тренчев, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град, е отменил решение № 176 от 10.07.2013 г. на КЗД по жалба на "Ай Би Ем Глобъл Деливъри Сентър България" ЕООД, с което Комисията е установила по-неблагоприятно третиране на новоучредената синдикална секция, чл. на Национална федерация "Техническа индустрия, наука, информатика" ( НФТИНИ) на Конфедерация на труда "Подкрепа", от страна на работодателя "Ай Би Ем Глобъл Деливъри Сентър България" ЕООД и на осн. чл. 76, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 18 от ЗЗДискр. и във вр. с чл. 46 от Кодекса на труда (КТ) е предписала да се отстранят извършените от тях нарушения на цитираните норми, изразяващо се в създаване на обстановка, невъзможна за упражняване на синдикална дейност, както и да не се допускат в бъдеще неравно третиране За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението на КЗД е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че КЗД не е разграничила засегнатите лица, като от една страна се твърди, че дискриминацията се основа на "членство в синдикална организация" а от друга страна се говори, че неблагоприятното третиране се изразява в отказ синдикалната секция да бъде призната, като легитимна синдикална структура и в непредоставянето и на помещение. Обект на дискриминация могат да бъдат физическите лица членуващи в юридическото лице, но не и самото юридическо лице по признака синдикална дейност т. е. поради липсата на предоставяне на условия за синдикалната дейност . Първоинстанционният съд е направил извода, че КЗД не се произнесла относно наличието на дискриминация на членове на синдикалната организация спрямо други лица работещи в предприятието, а относно липсата на създадени условия за синдикална дейност е приел, че това е нарушение по Кодекса на труда и съответно реда за санкциониране на това нарушение е друг. Съдът в мотивите си е приел, че липсват жалба от конкретни работници в дружеството, които да са третирани по - неблагоприятно от други служители в дружеството, а по отношение на липсата на признаването на НФТИНИ за легитимна и предоставянето и на условия за синдикална дейност, не е налице сходна ситуация и друг сравним субект. Предвид изложеното и поради липса на ясно дефиринциране от КЗД на за засегнато от дискриминация лице, съдът е приел, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и го е отменил. Решението е правилно . Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. По делото няма спор за факти, предмет на касационната жалба са изводите на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. За да е налице дискриминационно третиране на юридически лица, то това поведение трябва е насочено към техните членове, които са физически лица. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. ясно са обозначени субектите, попадащи в тази хипотеза и императивно е регламентирано, че юридическите лица могат да бъдат дискриминирани, но само по определени признаци по отношение на техните членове или заетите лица в него. Тези признаци са установени по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Изброените подробно в чл. 4, ал. 2 от с. з. дискриминационни основания са характерни единствено за физически лица, т. к. с оглед на правния им статут юридическите не могат да бъдат разглеждани в този им аспект. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че за членство в синдикалната организация и за дискриминация по този признак, може да се говори само по отношение на определени физически лица, които са членове на синдикалната организация. Ако определени работници претендират неравно третиране спрямо други, такива които не са членове на синдикалната организация би било налице друго нарушение, което не е установено в диспозитива на решението на КЗД. В него не се сочат физически лица, спрямо които да се установява дискриминация. От друга страна по отношение на синдикална секция не може да се говори за дискриминация по този признак "членство в синдикална организация", поради непредставяне на помещение и оборудване на работа, както и поради това, че същата не се признава за легитимна от дружеството. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционният съд, че това е нарушение на Кодекса на труда и следва да бъде санкционирано по този ред и само по себе си не обосновава наличието на пряка дискриминация. За да е налице пряка дискриминация следва едно лице да е третирано по- неблагоприятно от друго лице при сравними сходни обстоятелства. В настоящия случай не е налице друго лице или сходна ситуация за да може да се обоснове извод дали НФТИНИ е третирана по неблагоприятно или не . За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават и на някакъв признак на засегнатите лица. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба пороци. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Цитирани разпоредби

2