Решение № 13227 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8058/2010 г.
ВАСI отделение08.11.2010 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 489/05.05.2010 г., постановено по адм. дело № 981/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас В ЧАСТТА, с която е отменен Акт за установяване на публично вземане № 112/15.06.2009 г. на кмета на община Царево за определени задължения за ТБО в размер на 7 041, 49 лв. и лихви върху този размер на задължение, определени до 12.06.2009 г., в размер на 1 762, 24 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Лозенец-ИН " ООД, със седалище и адрес на управление в с. Лозенец, Община Царево, Област Бургас, срещу Акт за установяване на публично вземане № 112/15.06.2009 г. на кмета на община Царево за определени задължения на дружеството за ТБО в размер на 7 041, 49 лв. и лихви върху този размер на задължение, определени до 12.06.2009 г., в размер на 1 762, 24 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 489/05.05.2010 г., постановено по адм. дело № 981/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13227 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8058/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Царево, чрез пълномощника адв. Овагемова, против решение № 489/05.05.2010 г., постановено по адм. дело № 981/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменен Акт за установяване на публично вземане № 112/15.06.2009 г. на кмета на община Царево. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу акта, евентуално - да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационна жалба - "Лозенец-ИН" ООД, със седалище и адрес на управление в с. Лозенец, Община Царево, Област Бургас, в писмен отговор желае решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. За отмени като незаконосъобразен АУПВ на Кмета на Община Царево с установени задължения на дружеството за ТБО в размер на 14 058, 48 лв. и лихви - 3 276, 28 лв., съдът е приел, че акта е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е необоснован, тъй като не индивидуализира задължението нито по основание, нито по размер за отделните години и е обективно невъзможно за съда да прецени дали възприетия от администратвиня орган размер е правилен за години и по видове услуги по смисъла на чл. 62, тъй като такова разграничение в акта липсва, а задължението е посочено ап. блок. Решението е неправилно в частта за прието съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, обосноваващо извод за незаконосъобразност на определените задължения за ТБО. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на пу блично вземане № 112/15.06.2009 г., издаден от кмета на община Царево на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, с който на "Лозенец-ИН " ООД са определени задължения към 12.06.2009 г. в размер на 17 334, 76 лв., от които за ТБО в размер на 14 058, 48 лв. и лихви - 3276, 28 лв. В акта е отразено, че акта се издава след като на дружеството е отправена покана за доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК с изп. № 313/09.04.2009 г. и в указания в поканата срок не са постъпили възражения от длъжника и не е изплатена дължимата сума. Към акта е приложената компютърна извадка от 8 страници за задължения по декларации за имоти в с. Лозенец и е приложена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 4 и чл. 9 ЗМДТ изх. № 1-1/09.04.2009 г., получена от дружеството на 21.05.2009 г. Не се спори между страните, че задълженията за ТБО на дружеството са определени за 29 броя нежилищни имоти, всички находящи се в с. Лозенец, Община Царево, ул. "Рибарска" № 48, за които са подадени декларации по чл. 17 ЗМДТ от дружеството с последователни номера от вх. № 0212000529/06.07.2006 г. до вх. № 0212000557/06.07.2006 г., приложени по делото. Съобразно цитираната разпоредба, в декларациите по чл. 17 ЗМДТ дружеството е посочило отчетната стойност на всеки един нежилищен имот. Това е базата върху която се определя дължимата такса битови отпадъци за годината за всеки един от декларираните нежилищни имоти и тя се определя от самото задължено лице-дружеството декларатор. Определянето и администрирането на местни такси се извършва с Наредба по чл. 9 ЗМДТ, приета от общинския съвет на съответната община, която Наредба за Община Царево е приложена по делото. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка от трите услуги по чл. 62 ЗМДТ поотделно, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за битови отпадъци за текущата година се определя от общинския съвет до 31 декември на предходната година. Видно от приложените по делото решения на общинския съвет Царево за процесните години: 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., размера на таксата за трите услуги е определен своевременно до края на предходната година, в промили за всяка услуга поотделно, като е диференцирана за жилищни и нежилищни имоти, за физически лица и за фирми. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От представените по делото заповеди на кмета на Община Царево се установява, че общината организира сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в с. Лосенец в регулационни граници описани в т. I, като за улица "Рибарска", на която се намират декларираните от дружеството имоти, тези дейности обхващат от № 1 до № 42. Имотите на дружеството се намират на ул. "Рибарска" № 48, т. е. извън района за сметопочистване и сметоизвозване от общината, поради което приложима е разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, а именно: за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. В случая, съобразно приетата Наредба на Община Царево, такса за такива имоти се събира само за едната услуга - ползване на депо за битови отпадъци. С приета по делото съдебно-техническа експертиза с приложена скица е установено, че имотите на дружеството са в построени сгради в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-266 в кв. 48 по плана на село Лозенец, който е в регулацията на село Лозенец от 1999 г. и по ПУП - план за регулация и застрояване, от 2004 г. С оглед характера на акта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд и установените с него задължения за ТБО следва да се съобрази, че размера на дължимите такси се определя по ЗМДТ на база декларираната от дружеството отчетна стойност на нежилищните имоти и в размери, определени с приетите актове на общинския съвет за съответната година - решения на Общинския съвет по чл. 66 ЗМДТ. След като имотите са извън района в който общината извършва сметопочистване и сметоизвозване, но в същото време са в сгради, построени в УПИ в регулацията на село Лозенец, такса се дължи само за едната услуга - ползване на депо за битови отпадъци, съобразно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и приетата от Община Царево Наредба по чл. 9 ЗМДТ. Неразделна част от АУПВ е приложената към същия компютърна извадка от 8 страници за задължения по декларации за имоти в с. Лозенец. Отделно, по делото е приложена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 4 и чл. 9 ЗМДТ изх. № 1-1/09.04.2009 г., получена от дружеството на 21.05.2009 г., т. е. месец преди издаване на акта. Поканата за доброволно изпълнение по отношение на ТБО има характер на съобщение по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ и същата представлява компютърна извадка от партидата на задълженото юридическо лице. В същата подробно и последователно по години е посочен размера на задължението за ТБО, съответстващо на отчетната стойност по декларациите за имотите подадени по чл. 17 ЗМДТ. Поканата за доброволно изпълнение установява задълженията и същата е получена от задълженото лице, без да е постъпило възражение от същото. Така представените разпечатки са неразделна част от АУПВ и следва да се приемат като мотиви към същия. Съобразно така представената компютърна разпечатка от партидата на задълженото лице и покана за доброволно изпълнение с отразени подробно задълженията на дружеството по ЗМДТ, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че акта е немотивиран. Макар и отделно от акта, мотиви има и те са в приложените компютърни разпечатки за задълженията на дружеството по ЗМДТ. Съществуването на отделен акт с мотиви към акта, издаден от кмета на Община Царево по реда на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, обосноваващо самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, както неправилно е приел съдът. Размерът на таксата за битови отпадъци е съобразен с приетата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево и решенията на общинския съвет в тази връзка за процесните години - 2006, 2007, 2008 и 2009, приложени по делото. Определяне на размера на ТБО, съобразно с отчетната стойност на имотите се потвърждава от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице в представеното заключение по ССЕ е направило подробен анализ на установените за община Царево размери на трите вида услуги, формиращи таксата за битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти, респективно - за физически лица и за фирми. На база декларираните от дружеството отчетни стойности на нежилищните имоти, посочени последователно в заключението по раздел IV."Констативно-съобразителна част", т. 2, под точки от 1 до 29, и съобразявайки съответните разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, за декларираните имоти, в регулацията на село Лозенец, но попадащи извън районите, в които Община Царево е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, вещото лице е изчислило размера на дължимата такса само за ползване на депо за битови отпадъци. Таксата само за тази услуга, изчислена върху отчетната стойност на имотите по години е както следва: за 2006 г. - 5%о или общо за всичките декларирани имоти в размер на 2 104, 83 лв. и лихва - 810, 74 лв., за 2007 г. - 2,7%о или общо за всички декларирани имоти в размер на 2 393, 56 лв. и лихва - 653, 23 лв., за 2008 г. - 2,7%о или общо за всичките декларирани имоти в размер на 1 393, 56 лв. и лихва - 598, 39 лв., за 2009 г. до датата на издаване на АУПВ - 0,4%о или общо за всички декларирани имоти в размер на 149, 54 лв. и лихва - 1,33 лв. Съобразно изложеното, задължението за ТБО на дружеството е само за едната услуга - ползване на депо за битови отпадъци за притежаваните от него и декларирани по чл. 17 ЗМДТ нежилищни недвижими имоти в с. Лозенец за периода от 2006 г., след придобиване на имотите, до 2009 г. Размерът е според заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, а именно: ТБО за периода 2006-2009 г. в общ размер на 7 041, 49 лв. и лихви върху този размер на задължение, определени до 12.06.2009 г., в размер на 1 762, 24 лв. До така установения размер на задължение на ТБО оспорения пред първоинстанционния съд АУПВ е законосъобразен и неправилно е отменен. Решението е неправилно в тази част и следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу АУПВ до посочения размер. В останалата част, АУПВ е незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и размера на отменени и потвърдени задължения, всяка от страните следва да понесе разноските по делото, така както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 63, ал. 1 ЗМДТ
- чл. 4
- чл. 9