Решение № 1294 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6222/2013 г.

Решение № 1294 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6222/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Трос-метал" ЕООД - Бургас /с предишно наименование "Трос-Мар" ЕООД/, Индустриална зона, ул. "Т. Грудов", база за производство на сапани, представлявано от Янко Георгиев Георгиев, чрез адв. Г. Найденова против Решение № 737 от 29.03.2013 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 2021 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 02-00-1100095/18.05.2011 г. (РА) на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, поправен с РА за поправка № 1109453/07.07.2011 г., потвърден с Решение № РД-10-272/08.08.2011 г. и Решение № РД-10-352/24.10.2011 г. (постановено по РА за поправка) на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, с които на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди през 2007, 2008, 2009 и 2010 г. поради непризнаване на право на данъчен кредит по фактури на "ДДМ-2000" ООД, "Ев-Стройстил" ЕООД, "Пари -Ентърпрайс" ООД, "Мастер Лаб" ООД, "Телекомплект - гарант" ООД, "Телкос Консултинг" ЕООД, "Крисмайк" ООД, Самтик БГ" ЕООД и "Бистел" ЕООД и по ЗКПО за данъчни периоди 2007, 2008 и 2009 г. - корпоративен данък и лихви, поради увеличение на финансовите резултати с данъчните основи на част от фактурите, по които е отказан данъчен кредит. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане от страна на съда на всички доказателства по делото и по-специално на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е от съществено значение за отговорите на основния фактически въпрос относно реалността на доставките по процесните фактури; нямало и мотиви в частта по ЗКПО. Съдът необосновано приел, че въпросната реалност не е доказана и в нарушение на материалния закон потвърдил РА. Конкретно се излагат оплаквания относно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по доставките на всеки доставчик. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпросът за реалността на доставките по фактурите на посочените по-горе доставчици за посочените данъчни периоди като първа предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит на ревизираното лице като получател и за признаването на разходите му по част от тях при формиране на финансовите резултати за посочените периоди. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд подробно е обсъдил всички представени както в ревизионното производство, така и тези при оспорването на РА, доказателства конкретно за всеки един от доставчиците, излагайки убедителни мотиви относно предмета на всяка доставка, доказателствената сила на представените доказателства, преценил е последните в тяхната съвкупност и е направил обосновани фактически изводи за това, че ревизираното лице не е доказало, че процесните фактури отразяват действително осъществени данъчни събития. При това, съдът се е позовал и на задължителна съдебна практика на СЕС, че при недоказана реалност на доставките, получателят по фактурите, по които се претендира данъчен кредит, няма това право само защото данъкът е посочен във фактурата като начислен. При постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебната практика /актуална и сега/ още при действието на ЗАП (отм.) и ЗВАС (отм.) непротиворечиво е формулирала, че съществено е не всяко нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото в първоинстанционния съдебен процес, а само онова, което ако не беше допуснато, развитието на процеса би довело до друг резултат. Вярно е, че първоинстанционният съд не е възпроизвел в мотивите си съдържанието на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но е изложил мотиви, че експертизата не е от естество да промени фактическите изводи на съда, направени въз основа на обсъдените други доказателства. Този извод настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло. Най-напред, реалността на доставката е фактически въпрос, на който съдът следва да отговори, преценявайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като никое от тях не би могло да има решаващо значение само по себе си. На второ място, в раздела "Проверени документи и книжа" на експертизата, вещото лице е посочило, че е проверило "счетоводен архив на доставчиците". От отговорите на вещото лице в откритото съдебно заседание на 06.03.2012 г. при приемането на заключението ясно се вижда, че няма никаква конкретика къде са въпросните счетоводства, а и вещото лице не е дало категоричен отговор на въпроса за редовността на тези счетоводства. На следващо място, в експертизата подробно са възпроизведени представените в ревизионното производство и в производствата по оспорването на РА писмени доказателства, като на въпроса относно реалното извършване на процесните доставки вещото лице относно доставчиците "ДДМ-2000" ООД, "Ев-Стройстил" ЕООД, "Телекомплект - гарант" ООД, "Телкос Консултинг" ЕООД и "Крисмайк" ООД е заявило, че не може да отговори съгласно счетоводните данни дали тези доставчици имат кадрова и техническа обезпеченост да извършат процесните доставки. За останалите доставчици, вещото лице е заявило, че имат такава обезпеченост поради наличие на фактури от предходни доставчици със същия предмет, като преките доставчици само префактурирали предмета на доставките /стоки и услуги/, а стоките директно са превозвани от предходния доставчик до ревизираното лице. Доказателства за такъв превоз не само че не са представени, но и липсват твърдения от страна на жалбоподателя за посочените факти. Отделно от това, на конкретните въпроси за наличието на стоки от същия род при предходни и преки доставчици, вещото лице е дало неубедителни отговори при приемане на заключението. Представените пътни листове за пътуване на работник на ревизираното лице до София и обратно не могат да бъдат свързани по никакъв начин с процесните доставки. На следващо място, при отговора на трети въпрос, за последващата реализация на стоките, предмет на част от процесните фактури, вещото лице е посочило, че стоките са заприходени и осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице и част от тях с искания за изписване на материални ценности са вложени в производството на предпритието на ревизираното лице. Този отговор на вещото лице изобщо не е конкретизиран, а представените в преписката искания за отпускане на материални ценности съдържат опис на стоки, различни от процесните. Що се отнася до записването на определени вещи, предмет на някои от процесните фактури, като ДМА в счетоводството на РЛ, за които са начислени амортизации, това записване следва да се докаже с първични документи, каквито не са представени с описа от 15.05.2012 г., нито до края на първоинстанционния процес, а не може да бъде предмет на удостоверяване от вещото лице. Наличието на резултата от фактурираните строителни услуги при ревизираното лице също не е доказано /това и не може да бъде предмет на съдебно-счетоводна експертиза/. На последно място, в съдебното заседание от 06.03.2012 г., след приемане на въпросното заключение, съдът с изрично определение е указал доказателствената тежест на ревизираното лице, че следва да представи доказателства за реалното прехвърляне на стоките и престирането на услугите. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и поради неизлагане на отделни мотиви в частта на спора по ЗКПО. Както се посочи по-горе, в тази част е било спорно признаването на разходите на РЛ по част от фактурите, по които е отказан данъчен кредит. С РА въпросните разходи не са били признати на две основания - поради недоказване на реалното извършване на доставките и поради липса на документална обоснованост на разходите, всяко от които е достатъчно да обоснове изводите на органите по приходите. Няма съмнение, че разходи по фактури, за които е установено, че не отразяват реални доставки, не могат да бъдат признати за данъчни цели, поради което изложените от първоинстанционния съд мотиви относно реалността на доставките в частта по ЗДДС се отнасят и за спорната част по ЗКПО, което по никакъв начин не е нарушило правото на защита на ревизираното лице. Доколкото касационните оплаквания по необосноваността на решението от една страна се повтарят с тези против РА пред административния съд, дадените от съда отговори по доставките на всеки конкретен доставчик не следва да бъдат повтаряни и са обосновани на събраните по делото доказателства. От друга страна, по отношението на повечето доставчици касаторът се позовава на обсъденото по-горе експертно заключение, а последното не е от естество да промени направените верни фактически установявания на административния съд, по изложените по-горе мотиви. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение