Решение № 13506 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 4494 от 29.04.2024г., постановено по адм.д. 2817/2023г., Административен съд - Варна, V-ти състав, е отхвърлил жалбата на А. М. А. от гр.Варна, [ЕГН] , против ревизионен акт Р 03000323001064 091 001/13.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение 249 от 05.12.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна, в частта в която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ както следва: за данъчен период 2016г.: главница 3194.00 лева и лихва 2106.48 лева; за данъчен период 2017г.: главница 2397.00 лева и лихва 1339.13 лева; за данъчен период 2018г.: главница 3050.00 лева и лихва 1394.68 лева; за данъчен период 2020г.: главница 6289.00 лева и лихва 1589.94 лева, или общо: главница 14930.00 лева и лихва 6430.23 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 2 319,72лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. М. А. от гр.Варна, [улица], [адрес], чрез процесуалния му представител адв.Г. Георгиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Е. Великова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на А. М. А. от гр.Варна, [ЕГН] , против ревизионен акт Р Р 03000323001064 091 001/13.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение 249 от 05.12.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна, в частта в която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ както следва: за данъчен период 2016г.: главница 3194.00 лева и лихва 2106.48 лева; за данъчен период 2017г.: главница 2397.00 лева и лихва 1339.13 лева; за данъчен период 2018г.: главница 3050.00 лева и лихва 1394.68 лева; за данъчен период 2020г.: главница 6289.00 лева и лихва 1589.94 лева, или общо: главница 14930.00 лева и лихва 6430.23 лева. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад, констатациите на съставения ревизионен акт при наличие на хипотеза па чл.122,ал.1, т.1, 2 и 7 ДОПК и начина на определяне на данъчната основа и отделните задължения по периоди, проведеното административно оспорване пред директора на Д ОДОП Варна, при което установените задължения са потвърдени. Административният съд е изложил мотиви, че ревизонният акт и другите съставени в ревизионното производство актове са подписани с валидни електронни подписи. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма и отговаря на изискванията на чл.120 ДОПК. В продължение е добавено, че при провеждане на ревизията са спазени административно-производствените правила, а възраженията на задълженото лице в обратния смисъл са неоснователни. По-специално внимание съдът е обърнал на възражението на жалбоподателя относно липсата на надлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, което нарушение според него е съществено и има за последица нищожност на издадения ревизионен акт. Възпроизведени са относимите правни норми на ДОПК относно връчването на съобщения по електронен път чл.28, чл.29 и 33 ДОПК, като е изведен извод, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите ел.адрес за получаване на съобщения. Прието е, че именно на посочения от жалбоподателя адрес е била връчена ЗВР, както и останалите писмени актове по административната преписка, поради което възражението му се явява неоснователно. Решаващият съд е отговорил и на възражението на жалбоподателя, че оспореният ревизионен акт е издаден при липса на годни доказателства, които да го подкрепят. В тази насока / на л.61 62 от делото, решението няма собствена номерация на страниците, към които да се прави препращане/ административният съд е посочил подробно приобщените материали от предходни проверки и ревизионно производство, връченото уведомление на страната, че данъчната основа за облагане по чл. 17 ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122,ал.2 ДОПК. Изведен е извод, че така приобщените доказателства са подложени от ревизиращия екип на обективна преценка. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не са налице хипотези по чл.122,ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Изложени са мотиви, че в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице не е подало декларация основание по чл.122,ал.1,т.1 ДОПК, налице са данни за укрити приходи или доходи основание по т.2 от чл.122,ал.1 ДОПК , както и е налице хипотеза по т.7 на чл.122,ал.1 ДОПК декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Отбелязано е, че за да се приложи презумпцията по чл.124,ал.2 ДОПК фактическите констатации следва да бъдат подкрепени от надлежни доказателства, като в случая обстоятелствата по чл.122,ал.1, т.1, 2 и 7 ДОПК са обосновани с констатирано превишение на извършените разходи и притежаваното имущество спрямо получените доходи за 2017г., 2018г. и 2020г., като задълженото лице не е подало декларация по чл.50 ЗДДФЛ за получения доход за 2016г., 2017г., 2018г. и 2020г. След това /л.69 64 от решението/ първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя по отделните пера на ревизионния акт, като е изложил своите аргументи защо приема същите за неоснователни. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на А. М. А. се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че издаденият ревизионен акт е правно валиден и че извършеното връчване на недеклариран електронен адрес е валидно извършено. Поддържат се и конкретни оплаквания относно изводите на административния съд, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е положил усилия за да установи фактическата обстановка по спора, възпроизвел е подробно събраните доказателства в хода на делото и на ревизията, констатациите на органа по приходите в съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, тези в решението на директора на Д ОДОП Варна. С оглед на позициите на страните правилно е отделено спорното и безспорното и като спорни между страните са определени три обстоятелства: 1. Дали въпросната заповед за възлагане на ревизия е редовно връчена. 2. Налице ли са хипотези по чл.122,ал.1, т.1, 2 и 7 ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред; 3. Обосновани ли са констатациите на ревизиращите органи и правилно ли е определена данъчната основа по отделни периоди и дела. С изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал аргументиран отговор на всички спорни въпросни. При условията на чл.221,ал.2 АПК изводите му в тази насока се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, тъй като същите са обосновани на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалните правни норми. С оглед на данните по делото решаващият съд е дал на първо място правилен отговор на възражението на задълженото лице, че ревизионният акт е нищожен, тъй като заповедта за възлагане на ревизия не е била редовно връчена на посочен електронен адрес. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че заповед за възлагане на ревизия Р - 03000322003138 020 001/24.06.2022г. е връчена на ел. адрес [ел. адрес], който адрес не е бил посочен от задълженото лице за като електронен такъв за връчване на съобщения по чл.28,ал.2 ДОПК, съответно не бил включен като реквизит на заповедта съгласно изискванията на чл.113,ал.1 във вр. с чл. 81,ал.1,т. 2 5 ДОПК, и след като не е налице редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, то е налице съществен порок на административно-производствените правила, което прави издадения ревизионен акт нищожен. Направените оплаквания са неоснователни. Въпросната заповед е положила началото на ревизионното производство, приключило с издаването на ревизионен акт Р 030003220003138 091 001/08.12.2022г. Този ревизионен акт в частта му за установените задължения по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016, 2017, 2018 и 2020 години е бил отменен с решение 295/24.02.2023г. на директора на Д ОДОП - Варна и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия на друг ревизиращ екип и издаване на законосъобразен ревизионен акт. Производството по издаването на оспорения ревизионен акт Р 03000323001064 091 001/13.09.2023г. е започнало с издаването заповед за възлагане на ревизия Р 03000343001064 020 001/01.03.2023г., изменена със заповед Р - 03000343001064 020 002/06.06.2023г. Въпросните заповеди са връчени на ел.адрес [ел. адрес], който адрес е посочен от ревизираното лице в подадената жалба до директора на Д ОДОП Варна с жалбата срещу първоначално съставения ревизионен акт /л. 47 от първоинстанционното дело/, а удостоверението за извършено връчване на заповедта от въпросния адрес е приложено на л.44 от първоинстанционното дело. Посочването на адреса в жалбата може да бъде възприето като действие на лицето по смисъла на чл.28,ал.2 ДОПК, като по делото са представени многобройни писмени доказателства, относно връчването на искания, заповеди, ревизионни доклад и акт на посочения адрес. Казано по друг начин, лицето е било надлежно уведомявано за извършваните действия, имало е възможност да ангажира доказателства и да прави възражения. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по връчването на ЗВР, поради което ревизионният акт е действителен и поражда правно действие. Другата основна група оплаквания на касационния жалбоподател са насочени срещу изводите на първоинстанционния съд, че от събраните в хода на ревизията доказателства се установява наличието на предпоставки по чл.122,ал.1,т.1, 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, съответно, че ревизионният акт е издаден при спазването на материалния закон. Поддържа се оплакване, че неправилно е прието от административния съд, че е доказана презумпцията по чл.123 ДОПК, като преценката за несъответствие е направена само по отношение на парите в брой, но не е по отношение всички получени приходи и извършени разходи. Направеното оплакване е неоснователно. Видно от доказателствата по делото, анализът за съответствие между приходи и разходи е направен на база на изследване на всички източници на средства, получени и недекларирани доходи, платени по банка и каса, както и направените разходи в брой и по банка от ревизираното лице. При изготвяне на паричния поток за процесните данъчни периоди са взети предвид както установените при ревизията доходи по чл.35,т.6 ЗДДФЛ,, така и доходите и разходите, посочени на стр.43 59 от ревизионния доклад, както и наличните парични средства в банковите сметки на ревизираното лице и наличните суми в брой, установени в паричните потоци за 2015, 2016, 2017 и 2019г. Следва да бъде посочено, че извършването на анализа е било затруднено от обстоятелството, че задълженото лице е декларирало различен размер налични парични средства в извършените производства преди провеждането на ревизията и в самата ревизия. Правилно административният съд е приел, че когато плащанията в брой превишават постъпленията в брой /такова е налице за 2016г. и 2020г./ е налице доход с недеклариран произход. От изготвените таблици за съпоставка на разходите, приходите и имуществото на лицето от констативната част на ревизионния доклад е видно, че в тях са включени всички получени през ревизирания период доходи и разходи, платени в брой или безкасово. Сумите, които са налични по банковите сметки и които не са ползвани/теглени през посочените периоди, правилно не са включени в съпоставката. От друга страна, от задълженото лице не са ангажирани доказателства, които да опровергават направените парични потоци. По тази част от жалбата /т.3.1, л. 6 от делото/ се поддържат и оплаквания относно изводите на решаващия съд, че правилно органите по приходите са установили наличие на доходи по чл.35, т.6 ЗДДФЛ. Навеждат се доводи, че неправилно сумата от 23 000лв., представляваща част от преведен на 31.03.2016г. по банковата сметка на жалбоподателя сума от 38 000лв. , е определена като доход по смисъла на чл.35,т.6 ЗДДФЛ, като не са зачетени представените от страната писмени доказателства за трансформиране на същата сума в заем, който не може да бъде разглеждан като приход. Направените оплаквания са неоснователни. Административният съд е възпроизвел констатациите на органите по приходите по тази част от ревизионния акт и приел, че въз основа на тях са направени обосновани изводи за наличие на приход по смисъла на посочената по-горе разпоредба. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първата инстанция в тази насока. Соченият анекс от 10.04.2016г. не се ползва с достоверна дата, същият не е представен при извършените предходни проверки за съответствие на имущество, а едва при първоначалната ревизия, което е и породило основателни съмнения, че той е антидатиран и съставен с цел доказване на защитната теза на страната. Декларацията по чл.50 ЗДДФЛ действително не е единственото доказателство за наличие на получен заем, но включването на получената сума като невърнат заем в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ /чл.50,ал.1, т.5, б. в ЗДДФЛ/ е достоверно доказателство и отсъствието на подобно деклариране, при оспорване на другите доказателства за получаване на сумата в заем, прави обоснован извода, че дадената сума не е получен в заем, а съставлява приход с друг произход по смисъла на чл.35, т.6 ЗДДФЛ. По аналогични мотиви настоящата инстанция не споделя и оплакванията, направени в т.3.2 от касационната жалба /л.6 от делото/ по отношение на извършени през 2016г., 2017г. и 2018г. преводи по банковата сметка на жалбоподателя от съпрузите П. А. и Г. В.. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на А. М. А. и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната по жалбата Д ОДОП Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 319,72лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,