Решение № 4503 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2016 г.

Решение № 4503 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") срещу решение № 2764 от 23.12.2015 г., постановено от Административен съд - В. по адм. д. № 1927/2015 г. в частта, с която е осъдена да заплати на В. П. Я. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26 . 06.2015 г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в преживяно унизително и недостойно отношение вследствие противоправно бездействие на служители на ГД "ИН", резултат от неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода в периода от 20.07.2012 г. до 01.11.2013 г. В касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се твърди неправилност на решението в посочената част. Подробно мотивираните касационни основания са за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора мотивите на съда се състоят изцяло от извадки от годишния доклад за 2013 г. на омбудсмана на РБ и доклада за посещението на КПИ през м. май 2012 г., без да се коментират конкретни писмени и устни доказателства по делото, от които категорично се доказва, че за Я. е полагана медицинска и специализирана психиатрична помощ от страна на администрацията на затвора в гр. В.. Касаторът поддържа, че съдът субективно, позовавайки се единствено на изложеното в исковата молба и кредитирайки изцяло без да поставя под съмнение медицински справки, които не кореспондират с останалите доказателства по делото, е стигнал до извода, че е налице негативно въздействие, унизително и недостойно отношение. Счита, че без изследване наличието на причинна връзка съдът е преценил, че следва да се присъди обезщетение в произволно определен размер. Касаторът отправя искане за отмяна на решението в обжалваната му част с постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба на ГД "ИН" . Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба на ГД "ИН" като допустима: подадена от надлежна страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, тя е частично основателна. С решението на Административен съд- В., в обжалваната му част, е осъдена ГД "ИН" да заплати на В. П. Я. обезщетение за неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора в гр. В. за периода от 20.07.2012 г. до 01.11.2013 г. в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Със съдебния акт е отхвърлена претенцията на Я. за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв., като в отхвърлителната си част съдебното решение е влязло в сила. В мотивите на съдебното решение административният съд е установил, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията З. В., които са подчинени на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за времето от 20.07.12 г. до 01.11.13 г. Съобразил е, че твърдяното от ищцата бездействие се изразява в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и до течаща вода, поради което той е бил принуден да използва намираща се в килията кофа пред очите на останалите затворници, от което за него са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в трудности, унижение, срам и неудобство. По- нататък в мотивите си съдът е възпроизвел съдържанието на експертно решение на ТЕЛК № 00407/27.02.2014 г. от МБАЛ "Св. Марина" - гр. В., както и на свидетелските показания на К. Х. А. и Б. Р. О., изтърпяващи наказание лишаване от свобода във Варненския затвор, които опровергавали твърденията на ищеца за лоши битови условия в Затвора и неоказване на медицински грижи. Съдът е отчел наличието по делото на представена от ответника справка № 2231/17.08.2015 г. за лишения от свобода Я., постъпил в затвора В. на 16.02.2012 г. за изтърпяване на присъда по н. о. х. д. № 5299/2011 г. на ВРС за срок от 2 г. при строг режим и приведено наказание от 6 месеца по н. о. х. д. № 4620/2007 г. на ВРС на при строг режим, от която, а и от от приложената медицинска документация е видно, че на 18.02.2012 г. е бил проведен консулт с мед. фелдшер З. в Затвора - В. с мнение за хоспитализация в СБАЛЛС - гр. Л.; 22.02.2012 г. Я. е преведен за лечение в психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора в гр. Л.. На 29.03.2012 г. е приведен отново в Затвора - В. и е настанен в I-ва група - при щадящи условия и наблюдение, предвид поставената в СБАЛЛС-Л. диагноза - смесено личностово разстройство, параноидна шизофрения; освободен е условно предсрочно на 01.11.2013 г. Въз основа на справките съдът е установил, че през периода на престоя му в Затвора - В. ищецът е настаняван в различни спални помещения и с различни лишени от свобода по негови молби; на всички лишени от свобода е осигурено отделно легло и шкаф за лични вещи; в помещението има отоплително и осветително тяло; лишените от свобода сами отговаряли за хигиената в спалното помещение по график; спалните помещения нямало обособен санитарен възел. В групата е обособен общ санитарен възел и достъпът до него е осигурен от 5.45 ч. до 21.00 ч.; след вечерната проверка спалните помещения се заключват съгласно чл. 52 и 53 от ППЗИНЗС. В хронологичен ред съдът е формирал следните констатации: съгласно приложената Експертиза от СБАЛЛС - Л., Психиатрично отделение от 22.03.2012 г., ищецът е насочен за хоспитализация от Затвора - В. по повод споделени суицидни намерения. Изтърпява първа ефективна присъда за кражба на МПС с цел да сложи край на живота си, като с голяма скорост се е забил в дърво; отделно имало още 22 ПТП по негови данни и многократни опити за самоубийство чрез самоотравяне с медикаменти, отрова, инжектиране на блажна боя във вените, самообесване, скачане от високо - от Аспаруховия мост, както и умишлени удари с автомобил. Отчетено е и наличие на 4 бр. амбулаторни листи за извършен психиатричен преглед на Я.: от 11.07.2011 г. от д-р Е. Е. - преди привеждане на ищеца в затвора; от 18.02.2012 г. от д-р К. К.; от 16.10.2012 г. от д-р Е. и от 21.01.2013 г. от д-р Е. . От правна страна, съдът се е позовал на нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, според която осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания и жестоко и нечовешко поведение. Според административния съд, разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода: тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тези законови гаранция са реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищцата изтърпява наказанието си лишаване от свобода. Първостепенният съд е счел за относима към спора и разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. позовал се е и на Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите. Административният съд се позовал на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещи посещения в България на делегация на КПИ, проведени в периода м. май 2012 г. и др., а също и на доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 г. В докладите се правела констатация, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система. В З. Б. и В. жилищната площ на един затворник често била под един квадратен метър и не всеки затворник имал легло. В доклада се съдържала и констатацията, че през нощта затворниците нямат достъп до санитарните помещения и за тази цел използват кофи в килиите. Направено било заключение, че материалните условия в тези два затвора са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. По- нататък в мотивите си съдът е посочил, че в разрез с всякакви нормални етични стандарти и човешко отнасяне, ищецът е бил принуден да облекчава физиологичните си нужди в кофа в килията, която обитава, пред очите на другите затворници, като мястото, където се е намирала кофата не е било преградено по какъвто и да било начин. Според съда, визираните неблагоприятни условия водят и до извода за заплаха за здравето на ищеца поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Съдът е счел, че влошеното здравословно състояние на ищеца е в пряка причинно- следствена връзка с пребиваването му във Варненския затвор, поради лошите битови условия и липсата на медицинска грижа. Аргументирал се е извършена от съдебния състав справка в медицинската литература, от която се установява, че към остеохондрозата се отнасят група дегенеративни заболявания, засягащи ставния хрущял и нормалното костно формиране. Допълнил е, че относно причината за възникването на тези заболявания има все още неизяснени въпроси, като нерядко се приема първичен характер на заболяването, без да се установява явна причина за възникването му. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която искът за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините е бил уважен за сумата над 600 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 6 000 лева. Съдът не е преценил адекватно доказателствата по делото, поради което е направил неточни фактически и правни изводи. В решението е направил констатации относно помещенията, в които ищецът е пребивавал, ползвайки данни, посочени в писмо на ответника. Същевременно не е отчел липсата на доказателства за това какъв е бил броя на лишените от свобода, които са обитавали тези помещения заедно с ищеца, което компрометира направения извод, че Я. изтърпявал наказание при липса на минимална жилищна площ. Не са съобразени и дадените показания от свидетеля Обретенов, според които четири човека са били в една доста голяма килия. Ищецът не е ангажирал други доказателства, а дори и не е направил твърдения в кои помещения в Затвора- В. е изтърпявал наказанието си, какъв е бил броят на лицата, обитаващи едно и също помещение с него за времето на исковия период (само за това, че банята сее ползвала от общо 30 човека в рамките на 45 минути), и какво е било оборудването на тези помещения. Исковата молба съдържа обобщени, декларативни изявления относно лошите условия в Затвора - В. въобще. Основателно касаторът поддържа, че предвид фрагментарния и незадълбочен анализ на доказателствата, съдът необосновано е стигнал до извода, че влошеното здравословно състояние на ищеца е в пряка причинно- следствена връзка с пребиваването му в затвора поради лошите битови условия и липсата на медицинска грижа. Обстоятелства, които да доведат до такъв извод, не се установяват по делото. напротив- видно от изявленията на самия ищец и от медицинската документация по делото (описана по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт), Я. е лекуван за първи път по повод суицидно поведение по време на военната служба, имал е множество опити за самоубийство, датиращи преди началото на процесния исков период, поради което не може да се направи категоричен извод, че именно престоят в затвора, нито път поведението на затворническата администрация, са причина за здравословните му проблеми, вкл. и за заболяването "остеохондроза". Основателно е оплакването на касатора, че по делото не е доказано от ищеца от кога датира това заболяване, как се развива във времето и т. н., все фактори, които са от съществено значение при преценката за основателността на иска и правилното решаване на делото във връзка с търсенето на причинно- следствената връзка между твърдяното бездействие на администрацията и причинените вреди. Административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като в нарушение на чл. 171 АПК е основал изводите си на данни и доказателства, които не са представени от страните и те не са могли да вземат отношение по тях. Съдът се е позовал на справки в медицинската литература досежно горепосоченото заболяване, но дори горепосочените данни да се третират като служебно известни, то съгласно чл. 155 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е следвало да ги съобщи в хода на съдебното производство, за да могат страните да вземат отношение по тях. Не са ангажирани доказателства и за това, че ищецът е изпитал притеснения и унижения от неблагоприятната жизнена среда, но правилно съдът е възприел минималния оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания от лошите условия в затвора. Правилно съдът е приел, че забраната за нечовешко и унизително отнасяне, съдържаща се в чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ е нарушена. Правилно съдът се е позовал на практиката на ЕСПЧ, която обективира разбирането за "нечовешко" и "унизително " отношение. Съдът определя едно отношение като "нечовешко" когато, inter alia, то е умишлено, прилагано е в продължение на часове и е причинило или фактическа телесна повреда, или силно физическо и психическо страдание. Той счита едно отношение за "унизително", когато то е било такова, че е предизвикало в жертвите усещания за страх, страдание и малоценност, които могат да ги унижат и обидят (виж Kudla v. Poland [GC], no. 30210/96, § 92, ECПЧ 2000- XI). Въпросът дали целта на отношението е била да унижи или обиди жертвата е още едни фактор, който следва да се вземе предвид, но липсата на каквато и да е цел не може убедително да изключи нарушение на Член 3 (виж Peers v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECПЧ 2001 - III, и Kaлашников срещу Русия, no. 47095/99, § 101, ECПЧ 2002 - VI). Обосновано тези стандарти са приложени спрямо ищеца. При положение, обаче, че ищецът не е доказал такъв интензитет на отражението на тези условия върху неговата психика, който по вид и степен да обуслови извод, че претърпяните неимуществени вреди следва да бъдат остойностени в един значително висок размер от 6 000 лв., то претенцията за обезщетение следва да се уважи в много по- занижен размер. Поради това решението в обжалваната част следва да се отмени за разликата над сумата 600 лева до присъдения размер от 6 000 лева ведно със законната лихва и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск за тази част да се отхвърли. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на касатора ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение