Решение № 12460 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2016 г.

Решение № 12460 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане по чл. 239, т. 1 АПК на О. С. С. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 4203/17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5654/2013 г. по описа на Административен съд, С.-град, оставено в сила с решение № 6588/3.06.2016 г. по адм. дело № 8742/2015 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Твърди се в искането, че новооткритото доказателство е представената техническа документация, която е от съществено значение за делото и които не са му били известни и съответно ползвани при разглеждане на процесния казус. С тази документация според молителя се дава цялостна картина на реализирани обекти в "Г. З." - хотели, паркинги, жилищни сгради, офиси и магазини, застроявани по време на действие на отменения административен акт - ПУП. Излага оплаквания, че при решаване на делото не е обсъдена основната техническа документация, представена на листове 64 и 65, която по несъмнен начин отразява съществувалата пречка за действие и подготовка на един строеж поради изричното административно препятствие. Изложени са доводи за действието на материалноправните норми с обратна сила, съдилищата са разделили периода до и след допълнението на ЗОДОВ, като е пренебрегнато основно конституционно право по чл. 7, че отговорността на държавата и общините е неотменима. Излагат се доводи, че за случая единствено меродавна е разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, тъй като претърпените загуби и пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното въздействие на отменения по съответния законов ред административен акт, както е и налице причинно-следствената връзка, а преките последици са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на влязло в силата съдебно решение на АССГ, оставено в сила с решение на ВАС, Трето отделение и произтичащите от това законни последици. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от процесуалния представител адв. О. К. и лично от О. С.. О. С. община чрез юриск. М. я оспорва. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК се съдържа в Г. Ч. "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Касае се за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК В чл. 239, т. 1 АПК на същата разпоредба законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. Изложените в искането за отмяна оплаквания са необсъждане на основната техническа документация, представена по делото пред първоинстанционния съд, са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и те се предявяват в инстанционно касационно производство, каквото е било проведено пред ВАС, Трето отделение, но е основание по чл. 239, т. 1 АПК. В това извънинстанционно производство съдът не разглежда оплаквания, свързани с неправилност на решението на по-долната съдебна инстанция и затова такива няма да се обсъждат от настоящият петчленен съдебен състав. Същото се отнася и до оплакванията относно действието на материалноправните разпоредби на ЗОДОВ относно периода, в който молителят е претендирал имуществени вреди и пропуснати ползи от отменения административен акт. В решението си първоинстанционният административен съд е приел, че искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен, тъй като претендираните от О. С. вреди не са пряка и непосредствена последица от заявеното с исковата молба фактическо основание. Мотивите на съда, относно това обстоятелство са развити с позоваване на разпоредби на ЗУТ, тъй като нормите на посочения специален закон предпоставят като условие за разрешаване на строителство в един имот наличието на подробен устройствен план (ПУП), но както правилно е отразено от решаващия съд строителството в един имот не се реализира само върху предвижданията в този план, но е опосредено от издаването на други актове - одобрен и съгласуван инвестиционен проект и разрешение за строеж. В този смисъл е и решението на ВАС, Трето отделение, с което първоинстанционното решение оставено в сила и в него са възприети мотивите на решаващия съд, че вредите, които се претендират от отменен административен акт трябва трябва да са пряка последица, директно въздействие върху правната сфера на увреденото лице, а не опосредено, а ако тази връзка е косвена, то не са налице основания за успешно реализиране на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установено е по делото по категоричен начин, че преди приемането на отменения план имотът, който е собственост на молителя, находящ се в м. "Г. З." е бил неурегулиран и такъв е останал и след отмяната на плана. При положение, че не е поискано изработването на регулационен и застроителен план за процесния имот преди приемането на частично отменения ПУП първоинстанционният съд, а след това и касационната инстанция са приели, че претендираните вреди и пропуснати ползи не са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт и затова е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Представената техническа документация с искането по чл. 237, ал. 1 във връзка чл. 239, т. 1 АПК според настоящият съдебен състав не представлява ново доказателство, като се има предвид, че в редовното инстанционно производство пред АССГ е била представена такава документация със заверка 2014 г. Законодателят под нови обстоятелства/доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК има предвид такива, които са относими към конкретния правен спор и въпреки проявена процесуална активност, те не са били известни на страните. Представената техническа документация с искането не представлява ново доказателство, което да не е могло да бъде известно на страната при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, респ. касационния съд. Заверката на тази документация е от 2013 г. и по никакъв начин не представлява ново доказателство, предвид претендираните вреди по ЗОДОВ за период 2001 - 2008 г. Следва да се има предвид, че в редовното инстанционно производство пред АССГ е била представена такава документация със заверка 2014 г., поради което няма как тази от 2013 г. да бъде ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По-късно предприети действия от молителя относно предвиждания за застрояване на собствения му имот, поради което инвестиционните му намерения в по-късен момент, не представлява основание по чл. 239, т. 1 АПК и за успешно провеждане на защитата по извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че искането за отмяна е неоснователно, поради което на основание чл. 244, ал. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия