Решение № 11918 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на район Лозенец - Столична община, чрез процесуален представител юриск. Е. Георгиева, против Решение 1038/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 4902/2023 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е обявена нищожността на отказ на Кмета на район Лозенец Столична община за изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране разходите за отглеждане и обучение на Д. А. Г., обективиран в писмо РЛЦ23-ЕВ00-192-/1/ от 26.04.2023 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно. И моли същото да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност за претендираното от ответника адвокатско такова. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба К. Б. П., чрез процесуален представител адв. Тодорова, по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското такова. Прокурорът от Върховната прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че оспореното писмо, съдържащо мотивиран отказ за компенсиране на разходите е издадено от Кмета на район Лозенец въз основа на Заповед СОА 21-РД 09-414 от 16.03.2021 г. на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8, т. 9 и ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места /Наредбата/, е възложил на кметовете на райони в СО да издават заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата. Според първоинстанционния съд в нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата е заложено изпълнението на посочените в нея функции да бъде осъществявано от кмета на общината като същата не регламентира правна възможност кметът на общината да възлага функциите си по нея на друго лице. АССГ е приел, че в разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата не е предвидена възможност за делегиране с изричен текст на определени права, включително на правомощието на кмета на общината да издава мотивиран отказ, като по общото правило отказът може да бъде издаван от лице, различно от кмета на общината, но само при условия на заместване, каквато хипотеза не е налице в случая. Според първоинстанционния съд разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА и на чл. 46, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА не противоречат на извода, че следва да е налице нормативно определена възможност на прехвърляне на конкретни правомощия, тъй като посочените разпоредби на ЗМСМА установяват общото правило и възможност да се възлагат правомощия на кметовете на райони, но какви точно правомощия могат да се възложат е определено в съответния нормативен акт. По горните съображения административният съд е достигнал до извод, че кметът на Столична община няма нормативната възможност да функциите си по чл.8, ал.4 от Наредбата, поради което е обявил оспореният отказ за нищожен. Така постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата /в приложимата редакция/, когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния казус обаче противно на възприетото от първостепенния съд Кметът на район Лозенец и компетентен да издаде процесното писмо РЛЦ23-ЕВ00-192-/1/ от 26.04.2023 г., въз основа на делегирани /възложени/ му за изпълнение на основание чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА правомощия съгласно Заповед СОА21-РД-09-414/16.03.2021 г. на Кмета на Столична община. Делегираното е извършено при спазване принципа по чл. 10, ал. 1 от АПК на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1 т. 9, изр. 1, предложение първо от ЗМСМА, според която кметът на общината възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите. С тази норма при използване от законодателя на достатъчно ясна публично правна терминология относно термина възлагане и при липса на изрично въведено ограничение, на практика е дадена възможност за делегиране на широк кръг от правомощия, т.е. на по-голям обем от материална компетентност, независимо от начина й на придобиване /в случая придобита с разпоредба подзаконов нормативен акт/. В настоящия казус определената с подзаконовия нормативен акт функция по издаване на мотивиран отказ за компенсиране на извършените от родителите разходи при условията и по реда на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места е прехвърлена на друг административен орган - на кмета на съответния район. Не се касае за липса на нормативна възможност за прехвърляне на компетентност поради неконкретизиране на точните правомощия, които могат да се възложат на кметовете на райони, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Същите са конкретно опредени в нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата и са прехвърлени в този обем със съответния акт. С оглед изложените съображения, решението на АССГ като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който след установяване релевантните факти по делото и при съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да извърши проверка на оспорения акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 146, т. 2 - 5 от АПК и изложи мотиви относно наведените доводи в жалбата. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. По направените искания за присъждане на такива следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение