Решение № 15615 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2009 г.

Решение № 15615 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кооперация "Пробуда", с. Боерица, Софийска област, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Орлин Николаев Недков от гр. Ихтиман, срещу Решение № 248 от 17.04.2009 г. по адм. дело № 845/2008 г. на Административен съд - София област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата, подадена от ЗПК "Пробуда" с искане да бъде обявена нищожност на Решение № 29 от 22.08.2002 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от длъжностно лице, временно изпълняващо длъжността директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област. За да постанови този резултат административният съд е приел, че решението е издадено от надлежно овластено лице в предписаната от закона форма, съответства на целта на закона и не страда от пороците материална и процесуална незаконосъобразност. Решението на Административен съд - София област е правилно. Касационната жалба е основана на довода, че "оспореното решение е нищожно, поради това, че не е издадено от компетентен орган, в случая от директора на ТПСО - София област, а от лице, определено от него (като негов заместник), без да е налице предвидена подобна възможност". Цитирани са Решение № 5215 от 12.10.1999 г. по адм. д. № 3832/1999 г. на ВАС - II отд. и Реш. № 5329 от 03.08.2000 г. по адм. д. № 4520/1999 г. на ВАС - IV отд., според които "когато законът изрично и специално е натоварил един орган да упражнява една функция, този орган не може свободно да възложи на някой свой подчинен орган или да овласти изобщо друг орган да я упражнява вместо него; изключение от това (правило) е налице, ако изричен текст предвижда това". Този довод в касационната жалба е неоснователен. Очевидно е смесването на административноправните институти "делегиране на правомощия" (или "прехвърляне на власт"; обикновено от по-горестоящ орган на подчинен нему орган) и "заместване" (встъпване във функциите на отсъстващ титуляр). При делегирането овластеният от закона с определени властнически функции административен орган предоставя (прехвърля, образно казано) на друг орган една от своите функции (едно свое определено правомощие). Прехвърленото правомощие вече е в компетентността на делегата, поради което делегиращият орган не може да упражнява валидно това правомощие - то вече не е в кръга на неговата компетентност. Затова, ако предоставената функция е свързана с издаване на административен акт, този акт се издава от името и за сметка на органа, комуто е предоставено (делегирано) от делегиращия орган функцията или правомощието да издава такъв вид административни актове. Например: министър е делегирал на свой заместник правомощието да издава определен вид административни актове; издаденият такъв акт ще бъде акт на заместника, а не на министъра. С делегираното правомощие е увеличен обемът на правомощията, които правовият ред е предоставил на делегата и е намален обемът на правомощията на делегиращия орган. Обратно е при заместването. Правомощието си остава в обхвата на властническите правомощия на длъжността на отсъстващия титуляр и въобще не се прехвърля в обхвата на правомощията на заместващия го орган. Поради това при заместването административният акт се издава от заместващия от името и за сметка на замествания, на отсъстващия титуляр. Например: министър отсъства поради няколкодневна командировка в чужбина или поради отпуск; през времето на неговото отсъствие заместник - министърът ще упражнява функциите на министър и издадените от него през това време административни актове ще са актове на министър, а не на заместник - министър. Тази разлика между "делегиране" и "заместване" е подробно разяснена в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Цитираните в касационната жалба решения (виж по-горе) са посветени на делегирането, а не на заместването. Впрочем второто от тези решения - реш. № 5329 от 03.08.2000 г. по адм. д. № 4520/1999 г. на ВАС - IV отд. - е отменено с реш. № 971 от 19.02.2001 г. по адм. д. № 6444/2000 г. на ВАС - 5-чл. с-в именно поради допуснато от тричленния състав смесване на тези два института. Мотивите, изложени в решението на петчленния състав, са валидни и в процесния случай. Административен съд - София област е постановил решението си в нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 204, ал. 3 АПК, според което незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, т. е. в тези случаи няма самостоятелно оспорване (напр. в хипотезата на оттеглен административен акт то би било недопустимо поради липса на предмет), поради което не би трябвало да се постановява отделен диспозитив, а в мотивите на решението по иска съдът изразява становище по въпроса е ли нищожен съответния акт, респ. недействителен ли е бил оттегленият адм. акт. Поради това в случаите по чл. 204, ал. 3 АПК правилото на чл. 206, ал. 1 с. к. (за разделяне на оспорването и на иска за обезщетение в отделни производства) е неприложимо. Но тази своя констатация и това свое становище настоящият състав на Върховния административен съд излага с информативна цел и препоръка за размисъл. В никакъв случай не се касае за служебно констатирано касационно основание, защото процесуалната незаконосъобразност не е сред изброените в чл. 218, ал. 2 АПК касационни основания, за които касационната инстанция следи служебно. А в касационната жалба не е инвокиран довод за съществено нарушение на съдопроизводствени правила като касационно основание за обезсилване или отмяна на оспореното с нея съдебно решение. По изложените по-горе съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,