Решение № 4369 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2017 г.

Решение № 4369 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10599/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 37 ЗОО. Образувано е по касационна жалба подадена от "МБАЛ - С." АД, представлявана от Изпълнителния директор Д. К., с оплакване, че постановеното съдебно решение № 74/14.07.2017 г., по адм. д. № 108/2017 г., по описа на Административен съд - С. е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на мотивите, при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че изводът на съда за освобождаване от заплащането на потребителска такса на всеки пациент /ЗОЛ/, който страда от заболяване, включено в списъка със заболявания, освободени от заплащането на потребителска такса по Приложение № 12 по чл. 37, ал. 4 ЗЗО към НРД за медицински дейности за 2015 г. е неправилен и противоречи на разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Твърди, че за посочените нарушения по т. 2, т. З, т. 7, т. 8 и т. 9 от обжалваната Заповед за налагане на санкции № РД-0912-15/6.04.2017 г., на Директора на РЗОК - С. е оказана БМП за заболявания по основни диагнози, различни от придружаващите им заболявания. Тези основни диагнози не представляват хронични заболявания, които изискват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение и специфични грижи за да бъдат пациентите освободени от заплащане на потребителска такса. Твърди, че в конкретния случай е неприложимо Приложение № 12, което е обнародвано като притурка към НРД/2015 г., обнародван в ДВ бр. 6/23.01.2015 г. Тази притурка не е станала достояние на заинтересованите лица, каквото е и "МБАЛ - С." АД гр. С.. За тази притурка "МБАЛ - С." АД не е известена, нито при подписване на индивидуалния договор, нито впоследствие. Твърди, че постановеното съдебно решение е материално незаконосъобразно. Противоречи на ЗЗО и очертаните с него правомощия на Надзорния съвет на НЗОК. Не може едностранно Надзорният съвет на НЗОК да определя санкциите при неизпълнение на съответния договор с ИМП. Счита, че правомощието на Надзорния съвет е очертано по силата на чл. 54, ал. 9 от ЗЗО, но и с преходните разпоредби на § 44 и § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО (обн., ДВ, бр. 48/2015 г.). Позовава се на § 45 ПЗР, където е посочено, че до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1. проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. Моли обжалваното решение да бъде отменено, както и Заповед за налагане на санкции № РД-0912-15/6.04.2017 г., на Директора на РЗОК - С.. Претендира и съдебни разноски за двете инстанции В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. Моли касационната жалба да бъде уважена, представя писмено становище. Ответникът по делото - директорът на РЗОК - С., редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, но по същество за неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е Заповед № РД-0912-15/6.04.2017 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. С., с която на основание чл. 152, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., на Надзорния съвет на НЗОК за събрана потребителска такса на пациенти по 8 броя ИЗ, посочени в съответните т. 3.1; 3.2; 3.3; 3.4; 3.5; 3.6; 3.7; 3.8 от Заповед № РД-0912-15/06.04.2017 г., на Директора на РЗОК - С. е наложена санкция по чл. 263, ал. 3, от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., на Надзорния съвет на НЗОК, във вр. с по чл. 37, ал. 3 от ЗЗО, представляваща финансова неустойка в размер на по 200 лева по всяко едно от посочените 8 броя ИЗ. С решение № 74 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 108/2017 г. Административен съд - С. е отхвърлил оспорването по жалба на "МБАЛ - С." АД, подадена против Заповед № РД-0912-15/06.04.2017 г., на Директора на РЗОК - С., с която е наложена санкция по чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., на Надзорния съвет на НЗОК, във вр. с чл. 37, ал. 3 от ЗЗО, представляваща финансова неустойка в размер на по 200 лева по всяко едно от посочените 8 броя ИЗ. В касационната жалба са развити подробно възражения за допуснати от административния орган нарушения в производството по издаване на заповедта, които са обсъдени от първоинстанционния съд. Обосновано в мотивите на съдебното решение е отговорено на оплакванията и изложените правни доводи за липса на твърдените нарушения. Спазени са процедурните изисквания, както при съставяне на Финансовия протокол № РД-1304-145/31.10.2016 г., така и при постановяване на Решение № 3/24.11.2016 г., в производството пред Арбитражната комисия. Не са нарушени изискванията за форма на административния акт, същият съдържа установените с нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК реквизити. Безспорно условие за законосъобразност на един административният акт е излагането на правни и фактически основания за издаването му. Съгласно трайно установената практика на ВАС и ТР № 16/1975 г. ОСГК на ВС, допустимо е част от мотивите към акта да се съдържат в други документи, които са част от административната преписка по издаването на акта. В случая такива са отразени във Протокол № РД-1304-145/31.10.2016 г., който съдържа фактическите констатации по установените нарушения. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е обсъдил всички писмени доказателства, приложени към административната преписка. По делото е прието като доказателство и Арбитражно решение № 3/24.11.2016 г., в производството пред Арбитражната комисия, от което е видно, че са обсъдени всички доводи и твърдения на жалбоподателя "МБАЛ - С." АД по повод на оспорвания Протокол № РД-1304-145/31.10.2016 г., издаден на основание Заповед № РД-0911-219/18.10.2016 г., на директора на РЗОК - С.. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 261, ал. 2 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, на жалбоподателя са наложени финансови неустойки по чл. 263, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., в размер на по 200 лева за всяко от осемте нарушения на чл. 152, ал. 4 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., изразяващи се в събирането на такси за болничен престой съответно по ИЗ № № 9176, 7797, 9753, 9942, 10803, 9958, 10718, 10858, от пациенти със заболявания, включени в Приложение № 12 от НРД за МД за 2015 г., съответно констатирани и в т. т. 3.1; 3.2; 3.3; 3.4; 3.5; 3.6; 3.7; 3.8 от Протокол № РД-1304-145/31.10.2016 г., и Заповед № РД-0912-15/06.04.2017 г. на Директора на РЗОК - С.. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., за оказаната БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 и чл. 37, ал. 4. ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в Приложение № 12 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО" към НРД за медицинските дейности за 2015 г. От това следва, че е без значение за кое заболяване е оказана БМП - дали с оглед на заболяването, въз основа на което пациентът е освободен от потребителска такса, или с оглед на друго заболяване (съпътстващо), което обаче е включено в списъка от Приложение № 12. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд, е че освобождаването от такса, макар и да има за свой правопораждащ юридически факт конкретно заболяване, то има всеобщо действие за всички случаи на БМП, независимо от причината за оказване на БМП, щом са налице и предпоставките на чл. 37, ал. 4 ЗЗО. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 152, ал. 4 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., на НС на НЗОК за оказаната БМП, потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в Приложение № 12 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО" към НРД за медицинските дейности за 2015 г. Налице са материалноправните предпоставки по чл. 263, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., на наложената санкция, представляваща финансова неустойка в размер на по 200 лева за всяко от осемте нарушения на чл. 152, ал. 4 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., изразяващи се в събирането на такси за болничен престой съответно по ИЗ № № 9176, 7797, 9753, 9942, 10803, 9958, 10718, 10858 от пациенти със заболявания, включени в Приложение № 12 от НРД за МД за 2015 г., съответно констатирани и в т. т. 3.1; 3.2; 3.3; 3.4; 3.5; 3.6; 3.7; 3.8 от Протокол № РД-1304-145/31.10.2016 г., и Заповед № РД-0912-15/6.04.2017 г. на Директора на РЗОК - С.. Обоснован е и изводът на първоинстанционният съд, че решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса в конкретния случай може да замести неприетия НРД за МД за 2016 г. и да вземе предвид и Приложение № 12 от НРДМД/2015 г., което действително е обнародвано като притурка на ДВ № 6/23.1.2015 г. (§ 19 от ПЗР на НРДМД/2015), макар и в ограничен тираж, което е допустимо съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за "Д. вестник". Въпросното приложение е неразделна част от един вече обнародван НРД и произвежда нормативните си последици. В този смисъл е и разпоредбата на § 45, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЗО (ДВ бр. 48/2015 г.), съгласно която "До приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред". По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,