Решение № 6682 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2014 г.

Решение № 6682 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев" със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, подадена чрез адв. Даниела Миладинова Стойкова, против решение № 1330/18.07.2014 г. по адм. д. № 281/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е налице нарушение на формата на акта поради липсата на точно и конкретно посочване на фактическите основания за издаването му. Съдът не е взел предвид заключението на експертизата, която посочва, че водите на изхода не са с влошен състав и свойства. Дейността на търговеца не може да се определи като "заустване", поради което такса за такава дейност не се дължи. Неправилно е приложена разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, поради това че тя не се отнася за ползване на воден обект и неправилно е определен периодът на дължимост на таксата. Касационният жалбоподател иска решението да бъде отменено и да бъде отменен оспореният акт. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва всички изложени доводи в касационната жалба като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил всички доказателства и мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя. Съгласно § 9 от ПЗР на ЗВ, лицето използващо водите, дължи таксите, определени в закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата по издаване на разрешително. Неоснователни са възраженията за неправилно установен размер на таксата, както и за несъответствие на периода, за който е формирано задължението. Без значение е фактът, че водите не са с влошено качество, което възражение е относимо само с разпоредбата по чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите. Решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград по жалба на ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев" е Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 21/9.04.2014 г. издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БДЗБР/ - Благоевград, с който е установено задължение на търговеца за правото на ползване на повърхностен воден обект - р. Струма-III категория-поречие р. Струма, за разрешено водно количество 300 000 м3 с цел заустване на отпадъчни води за периода 1.01.2012 г. -31.12.2012 г. осъществено въз основа на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г. издадено от директора на БДЗБР и § 9 от ПЗР на ЗВ. Административният съд е приел за установено, че с Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г., издадено от директора на БДЗБР - Благоевград на ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев" е разрешено да зауства отпадъчни води в р. Струма от обект "Рибовъдно стопанство за шаран и други сладководни риби" с. Левуново, община Сандански, със срок на разрешителното от 25.09.2008 г. до 25.09.2012 г. С Уведомление изх. № ПО-02-150/24.10.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград Едноличния търговец е бил уведомен за започването на административно производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството за 2012 г. такса. В писмото е посочено, че дължимата такса ще се определя съгласно издаденото разрешително за периода от 1.01.2012 г. - 25.09.2012 г., а за периода от 26.09.2012 г. до 31.12.2012 г. - съгласно § 9 от ПЗР на Закона за водите /ЗВ/ и според подадено заявление вх. № РР-01-214/20.06.2012 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, според която титулярът на разрешителното дължи такса в размер на 1500 лева. По делото не е спорно, че ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев" не е заплатил такса за заустване. След изтичането на срока за доброволно изпълнение, директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 21/9.04.2014 г. по отношение на на ЕТ "Г. Б. Стамчев-Георги Борисов Стамчев" за сумата 1500 лева, съставляваща такса за ползване на повърхностен воден обект с цел заустване на отпадъчни води за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. Административният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган в изискуемата по закон форма и при спазване на административно производствените правила. Приел е за неотносимо възражението на жалбата, че изпусканите от рибарника води не са замърсени, поради което такса не се дължи. Посочил е, че е правилно приложението на разпоредбата на § 9 от ПРЗ на ЗВ. Решението е правилно, като постановено в съответствие с доказателствата по делото, с приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Установеното парично задължение е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за правото на ползване на воден обект - р. Струма, III категория, поречие на река Струма за разрешено водно количество 300 000 м3, с цел заустване на промишлени отпадъчни води, за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г., осъществено въз основа на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г. Таксата е определена по реда на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Раздел II на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50/1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Размерът й е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество за съответната категория вода. Съгласно разрешителното, за периода на действието му от 25.09.2008 г. - 25.09.2012 г., на ползувателя е разрешено, всяка година от началото на м. септември до началото на м. ноември, максимално водно количество за заустване 300 000 м3/год., при 60 дни заустване за 1 /една/ година. През останалите месеци от годината отпадъчни води в р. Струма не се заустват. Видно от справката и самия акта за установяване на задължението таксата е определена на база максимално разрешените за заустване водни количества от 300 000 м3/год., което количество е умножено по цена 0,005 лв./м3. С оглед на това е неоснователно възражението на касационния жалбоподател по отношение на периода на дължимост на таксата. За периода от 1.01.2012 г. до 25.09.2012 г. е в сила разрешителното за заустване на отпадъчни води и съгласно установеното в него задължение, такса за ползване на водния обект се дължи. За периода от 25.09.2012 г. до 31.12.2012 г. таксата е дължима на основание § 9 от ПЗР на ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Таксата е годишна и тя се дължи в пълен размер, независимо че разрешеното заустване е за период от два месеца. Фактическото ползване на предоставените с разрешителното права се извежда от изложените факти в Констативния протокол № КД-01-1305 от 4.12.2013 г. в който са описани обстоятелствата по извършено заустване на отпадни води след 2 бр. рибарници, както и от подаденото от едноличния търговец заявление от 20.06.2012 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че изпусканите води не са отпадъчни съгласно § 1, т. 6 от Наредба № 2/8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, в сила от 21.06.2011 г. Наредбата е приета след изменение на разпоредбата чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите с ДВ, бр. 61/2010 г., изискваща точно и конкретно посочване на хипотезата на заустване на отпадъчни води и след издаването на Разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г., с което е разпоредено, че таксата е дължима. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт и разпоредените с него задължения следва да бъдат изпълнявани от ползващото го юридическо лице, респ. едноличен търговец. Приетите с посочената Наредба нови изисквания могат да бъдат преценени при издаването на новото разрешително за същия обект. В новата процедура касационният жалбоподател следва да установи твърденията си, че заустваните води не представляват отпадъчни води по смисъла на Наредба № 2/8.06.2011 г. и поради това не дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Тарифата за таксите, в сила от 1.01.2012 г. В обжалваното решение изводът на съда за дължимост на таксата е съобразен с материалноправните разпоредби и влезлия в сила административен акт. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,