Решение № 3034 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2019 г.

Решение № 3034 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Адем и М. Адем чрез техния пълномощник срещу решение № 162/31.01.2019 г. по адм. д. № 772/2018 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Л. Мустафова чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба-кметът на О. Д., А. Мустафова, Д. Шакир, Ю. Билял, Е. Ибрямова, С. А., М. Адем, А. Адем, Е. Билял, А. Адемов, А. Адемова и Ю. Адемов не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите и А. Мустафова срещу заповед № 142/20.02.2018 г. на кмета на О. Д., с която на основание пар. 8, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗУТ е одобрен проект за изменение на регулационния план на с. П., общ. Д., обл. В., одобрен със заповед № 1449/07.09.1987 г., в обхват на УПИ VІ – 211 в кв. ЗЗ, изработен от инж. Л. Колева с удостоверение за проектантска правоспособност с рег. № 16238 на КИИП – неразделна част от заповедта, с който регулационните граници се поставят в съответствие с границите на имот с планоснимачен номер 211, в следствие на което УПИ VІ – 211 се преобразува в нов УПИ ІХ – 211 с площ 666 кв. м., УПИ V – 190 се преобразува в нов УПИ ХІ – 190 с площ 573 кв. м., УПИ VІІІ – 190 се преобразува в нов УПИ Х – 190 с площ 981 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и материална и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед. Според съда обжалваната заповед е мотивирана, като съдържа фактическите и правните основания за нейното издаване. Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание собствениците на имоти, засегнати от дворищнорегулационния план да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. От приетото заключение на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза е видно, че към датата на подаване на заявлението е действал регулационен план, одобрен със заповед № 1449/07.09.1987 г. По делото не са ангажирани доказателства за изплащане на обезщетение по отчуждителното производство и за сключване на окончателни договори за прехвърляне на правото на собственост, като видно и от заключението на вещото лице регулационните граници не са приложени. От заключението на вещото лице се установява, че регулационните граници са поставени в съответствие с границите на имот № 211. Спазени са изискванията на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ регулационната линия да бъде поставена в съответствие със съществуващите между имотите, преди приемането на плана от 1987 граници и обжалваната заповед е издадена при наличието на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че единственият действащ план за регулация до настоящия момент за с. П. е от 1987 г. Същият предвижда урегулиране на имотите в парцели, а именно: УПИ V-190 с площ от 619 кв. м, като в него попадат части от имоти пл. № 211 и пл. № 190; УПИ VI-211 с площ от 924 кв м, като в него попадат части от имоти пл. № 211, пл.. № 190 и част от път-общинска собственост и УПИ VIII-190 с площ от 679 кв. м, като в него попада част от имот пл. № 190. Настоящата ограда между УПИ VI-211 и УПИ V-190 представлява плътен зид, преминаващ в гараж и навес и не съвпада с регулационната граница между тях. С обжалваната заповед регулационните граници се поставят по кадастралните граници на имот 211 по кадастралния план от 1987 г. Според заключението на вещото лице изменението на регулацията на УПИ VІ – 211 по действащия план от 1987 г., с цел привеждане в съответствие с границите на имота по кадастрален план, води до изменение на УПИ V – 190 и УПИ VІІІ – 190 в кв. ЗЗ, по действащия план от 1987 г., като УПИ VІ – 211 се преобразува в нов УПИ ІХ – 211 с площ 666 кв. м. при пълно съвпадение на имотни и регулационни граници. УПИ V – 190 се преобразува в нов УПИ ХІ – 190 с площ 573 кв. м., при частично съвпадение на имотни и регулационни граници, поради формиране на нов УПИ Х – 190. УПИ VІІІ – 190 се преобразува в нов УПИ Х – 190 с площ 981 кв. м. при частично съвпадение на имотни и регулационни граници, поради формиране на нов УПИ ХІ – 190. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая релевантните факти са идентични с материалноправните предпоставки на пар. 8, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Установено е по делото, че в образуваните парцели със заповед № 1449/07.09.1987 г. попадат части от имоти пл. № 211 и пл. № 190, както и че тази дворищна регулация не е приложена. При наличие на придаваеми се части от цитираните имоти регулационните сметки не са уредени. Задължение на жалбоподателите е да докажат плащането на придаваемото се дворно място, ако такова е извършено. Дворищнорегулационния план и дворното място се връща в патримониума на собственика, от който е било отчуждено по силата на плана. Налице са били предпоставките на § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с § 6, ал. 2 ПР ЗУТ за изменение на регулацията между трите процесни урегулирани имота с прокарване на регулационната граница между тях в съответствие с кадастралните граници на поземлен имот пл. № 211, като улично-регулационните линии се запазват, но се променя площта на урегулираните имоти. В този смисъл адекватно решаващият съд е отбелязъл, че в случая единственото относимо обстоятелство е дали вътрешните регулационни линии са поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти, преди приемането на плана от 1987 година, което обстоятелство се установява от заключението на вещото лице. Предвид това са осъществени материалноправните предпоставки на пар. 8, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 ПЗР на ЗУТ, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на пар. 8, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗУТ за разлика от разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ, не препраща към реда и условията за изменение на ПУП, установени чл. 134 от ЗУТ и раздел III от глава седма на ЗУТ. Тъй като процедурата по пар. 8, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗУТ е специална, условията и общият ред за изменение на ПУП, конкретно разпоредбите на раздел ІV, глава седма, и на раздел ІІІ, глава седма с оглед препращащата разпоредба на чл. 136, ал. 1 ЗУТ не се прилагат. В случая при наличие на предпоставките в посочената новела се издава заповед на кмета за изменение на регулационния план и не е нужно решение на ЕСУТ. Поради това възраженията, направени и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция за липса на кворум за вземане на решения от ЕСУТ са ирелевантни. Освен това кворум е налице, както правилно е отбелязъл решаващия съд, тъй като членовете са 15, а са присъствали заедно с председателя на ЕСУТ 8 човека. Законосъобразен е изводът на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. дори и номерът на заповедта да е сгрешен, като е добавена неправилно цифрата "0", то това не означава, че е била изпратена друга заповед на страните, както и че те не са успели да се запознаят със съдържанието на заповедта на кмета на О. Д.. В производството пред съда, жалбоподателите са упражнили правото си на оспорване на заповедта, като са разбрали какво е съдържанието й, както и последиците, поради което не е нарушено правото им на защита. Предвид изложеното, като приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,