Решение № 9049 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2013 г.

Решение № 9049 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Цветанка Спасова Захариева, чрез своя пълномощник, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила Решение № 1728/30.03.2012 г., постановено по адм. д. № 9106/2011 г., на Административен съд - София град. Позовава се на § 127 ЗИД ЗУТ и представя конструктивно становище, според което премахването на незаконния строеж би навредило на здравината и сеизмичната устойчивост на съседните сгради. Върховният административен съд, второ отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК и срещу влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 1 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти, съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Приемането на измененията в ЗУТ и по точно § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не са основание за отмяна на влезли в сила решения по чл. 239 АПК. Към момента на постановяване на съдебното решение съдът не е имал възможност да приложи разпоредбата на § 127 ЗИД ЗУТ, тъй като към този момент не е била част от действащото законодателство. Както вече бе подчертано, за да бъде уважена претенцията по чл. 239, т. 1 АПК следва новото обстоятелство да е съществувало към момента на постановяване на съдебното решение. Допълнителен аргумент за неоснователността на искането може да бъде намерен в разпоредбата на § 126 ЗИД ЗУТ, която изключва прилагането на § 127 ЗИД ЗУТ с обратна сила. Като ново писмено доказателство се сочи конструктивно становище, според което премахването на незаконния строеж би навредило на здравината и сеизмичната устойчивост на съседните сгради от 25.10.2011 г. Това доказателство нито е ново по смисъла на закона, нито е от съществено значение за изхода на спора. На това основание молбата за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,