Решение № 774 от 24.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Варна срещу решение 9/18.03.2022 г., постановено по адм. д. 414/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено решение 32-191837 към MRN 17BG002002Н0125742/06.10.2017 г., издадено от директора на ТД Северна Морска. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна "Ерик МБ" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 07.03.2017 г. "Ерик МБ" ООД е декларирало на режим "допускане за свободно обращение" стоки 312 колета, държава на износ Република Турция, деклариран произход Република Турция, условие на доставка СРТ Варна Запад, с обща фактурна стойност 16 705, 50 щ.д. (стока 1 плат за пердета, декларирана митническа стойност 0, 19 лв./кв.м, като справедливата цена за ЕС е 19, 75 лв./кг., стока 2 ластичен колан, декларирана митническа стойност 3, 56 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 43, 56 лв./кг., стока 3 завивки, декларирана митническа стойност 0, 94 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 17, 76 лв./кг., стока 4 мъжки потници, декларирана митническа стойност 2, 49 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 22, 39 лв./кг., стока 5 мъжки анцуг, декларирана митническа стойност 3, 69 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 27, 89 лв./кг., стока 6 дамски гащи, декларирана митническа стойност 3, 53 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 23, 70 лв./кг., стока 7 плат за пердета, декларирана митническа стойност 2, 37 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 34, 31 лв./кг., стока 8 спално бельо, декларирана митническа стойност 1, 44 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 16, 37 лв./кг., стока 9 мъжка плетена фланела, декларирана митническа стойност 2, 53 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 48, 72 лв./кг., стока 10 мъжки клин, декларирана митническа стойност 3, 33 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 34, 36 лв./кг., стока 11 халат за баня, декларирана митническа стойност 1, 20 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 22, 39 лв./кг., стока 12 хавлиени кърпи, декларирана митническа стойност 2, 75 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 14, 63 лв./кг., стока 13 дамска пижама, декларирана митническа стойност 2, 29 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 27, 73 лв./кг., стока 14 аксесоари за пердета, декларирана митническа стойност 1, 14 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 9, 88 лв./кг., стока 15 плетен дамски елек, декларирана митническа стойност 3, 01 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 48, 72 лв./кг., стока 16 екстрафор лента за пердета, декларирана митническа стойност 1, 14 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 26, 87 лв./кг.). Представени са търговска фактура, фактура за представителство, протокол за митническа проверка. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ е установено, че декларираните цени на стоките са по-ниски от посочените справедливи цени за тях в Европейския съюз. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение, декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД "Северна Морска" в Агенция "Митници" е издал решение 32-191837/17.06.2021 г. към митническа декларация MRN 17BG002002H0125742/06.10.2017 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1, във връзка с чл. 101, § 1, във връзка с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказал приемането на митническата стойност на декларираните стоки с 2, 5, 6, 7, 11, 12, 13 и 16 по митническа декларация MRN 17BG002002H0125742/06.10.2017 г., определена е нова митническа стойност на внесените стоки от жалбоподателя по посочената митническа декларация, както следва - стока 2 - в размер на 2520, 10 лв., стока 5 - в размер на 2713, 60 лв., стока 6 - в размер на 387, 20 лв., стока 7 - в размер на 7313, 60 лв., стока 11 - в размер на 7228 лв., стока 12 - в размер на 6330, 36 лв., стока 13 - в размер на 11 530, 52 лв., и стока 16 - в размер на 2510 лв. В решението е посочено, че на основание чл. 103, § 1, чл. 104, § 2 и чл. 124, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013, длъжникът не се уведомява за митническото задължение след изтичане на 3 години от датата, на която е възникнало задължението, същото не се взема под отчет и се счита погасено. Административният орган е приел, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средно статистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, което пораждало съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки. Директорът на ТД "Северна Морска" е приел, че митническата стойност на процесната стока не може да бъде определена съгласно чл. 70 от регламент ЕС 952/2013, поради което следва да се определи като се приложат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от регламент ЕС 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност. С оглед прилагане на посочения ред е прието, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за "идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко отношение, което изключва приложението на хипотезата по чл. 74, § 2, б. "а" от регламента. При изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 и след направен анализ в национална база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, според митническия орган са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности за сходни стоки от същия или друг вносител, които не са необичайно ниски, поради което посоченият метод е прието, че може да бъде използван. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение 9/18.03.2022 г., постановено по адм. д. 414/2021 г. по описа на Административен съд Русе, е отменено решение 32-191837 към MRN 17BG002002Н0125742/06.10.2017 г., издадено от директора на ТД Северна Морска. Съдът е приел за неоснователни възраженията за недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес. Приел е, че разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013 урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. "а" б. "е", съответно в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446. Приел е, че в чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013, като в него следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби. Доколкото оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, то според чл. 84м от Закона за митниците, за връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а от същия закон. Приел е, че не са представени никакви доказателства, че уведомление по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013, въобще е било връчвано на дружеството, съответно за начина по който е станало това и за съдържанието на това уведомление. В мотивите на оспореното решение също не се съдържа информация относно връчването на това уведомление, а такава има само относно връчването на писмо с рег. 32-103231/03.04.2020 г., за което е отбелязано, че било връчено на 27.11.2020 г. С това писмо обаче жалбоподателят не е запознат с мотивите, на които би се основало оспореното решение, а от същия е изискана допълнителна информация, на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел е, че нарушаването на изискването на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013 съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, поради което също съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, а оттам и основание за отмяна на оспорения административен акт. Приел е, че е налице и друго процесуално нарушение на изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивиране на неблагоприятното за заявителя решение на митническите органи. Съдът е приел, че щом с оспорения акт митническата стойност се определя по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, то мотивите на оспореното решение следва да съдържат и конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието описание не може да се изчерпва само в посочване на митническите декларации, с които те са внесени от трети лица и техния код по ТАРИК, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност се определя. Такова описание в оспорения акт липсва. В мотивите на същия са посочени единствено декларациите на третите лица, в които са декларирани стоки със същия код по ТАРИК като част от внесените от жалбоподателя (стоки с 2, 5, 6, 7, 11, 12, 13 и 16 по процесната митническа декларация), без да е обосновано защо митническите органи считат същите за сходни. Решението е правилно. Установено е, че на 07.03.2017 г. "Ерик МБ" ООД е декларирало на режим "допускане за свободно обращение" стоки 312 колета, държава на износ Република Турция, деклариран произход Република Турция, условие на доставка СРТ Варна Запад, с обща фактурна стойност 16 705, 50 щ.д. (стока 1 плат за пердета, декларирана митническа стойност 0, 19 лв./кв.м, като справедливата цена за ЕС е 19, 75 лв./кг., стока 2 ластичен колан, декларирана митническа стойност 3, 56 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 43, 56 лв./кг., стока 3 завивки, декларирана митническа стойност 0, 94 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 17, 76 лв./кг., стока 4 мъжки потници, декларирана митническа стойност 2, 49 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 22, 39 лв./кг., стока 5 мъжки анцуг, декларирана митническа стойност 3, 69 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 27, 89 лв./кг., стока 6 дамски гащи, декларирана митническа стойност 3, 53 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 23, 70 лв./кг., стока 7 плат за пердета, декларирана митническа стойност 2, 37 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 34, 31 лв./кг., стока 8 спално бельо, декларирана митническа стойност 1, 44 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 16, 37 лв./кг., стока 9 мъжка плетена фланела, декларирана митническа стойност 2, 53 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 48, 72 лв./кг., стока 10 мъжки клин, декларирана митническа стойност 3, 33 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 34, 36 лв./кг., стока 11 халат за баня, декларирана митническа стойност 1, 20 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 22, 39 лв./кг., стока 12 хавлиени кърпи, декларирана митническа стойност 2, 75 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 14, 63 лв./кг., стока 13 дамска пижама, декларирана митническа стойност 2, 29 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 27, 73 лв./кг., стока 14 аксесоари за пердета, декларирана митническа стойност 1, 14 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 9, 88 лв./кг., стока 15 плетен дамски елек, декларирана митническа стойност 3, 01 лв./кг., като справедливата цена за ЕС е 48, 72 лв./кг., стока 16 екстрафор лента за пердета, декларирана митническа стойност 1, 14 лв./кв.м, като справедливата цена за ЕС е 26, 87 лв./кг.). Правилни са направените изводи относно наличието на правен интерес. В тази връзка се поставя въпроса за същността на решението на митническите органи дали само констатира възникването и погасяването по давност на митнически задължения за ДДС, и може ли да бъде основание за последващото им събиране, вкл. и принудително по реда на чл. 170, ал. 3 ДОПК и има ли разпоредително значение, с което се създават задължения за оспорващия и дали по този начин се засягат негови законни права и интереси. Съгласно чл. 113 от Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато дължимите вносни или износни мита не са платени в определения срок, митническите органи осигуряват плащането на тези мита, като използват всички възможности, които са им предоставени от законодателството на съответната държава членка. Следователно, приложим в случая е чл. 170 от ДОПК. Съгласно ал. 3 от него, компетентният орган може да извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Следва да се посочи, че прихващане по реда на чл. 170, ал. 3 от ДОПК не може да се извърши по отношение на задължението за ДДС, предвид изричната забрана на чл. 60, ал. 2 от ЗДДС начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания. Задълженията на дружеството, определени с оспореното решение, както е признато, че са погасени по давност, не могат да бъдат събрани по никакъв начин, не могат да бъдат прихванати, освен обаче ако доброволно не бъдат изпълнени. Това обаче не се отразява на правния интерес на дружеството да оспори определената митническа стойност, която се отразява на счетоводната отчетност на дружеството и поради възможността, ако поиска, да извърши доброволно плащане с погасено по давност публично вземане. Поради и което и с оглед правилно жалбата е определена като процесуално допустима. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, включително и относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Riga, C-1/18, т. 22). По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В решението си митическите органи са посочили, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система Theseus на Joint Research Centre към ЕК, като правилността на тази констатация не може да бъде потвърдена. Така направеният анализ, обаче не се установява да е бил съобщен на жалбоподателя в това съдебно производство. Всъщност изводите си за неприлагане на договорната стойност на стоката като митническа стойност по смисъла на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са обосновали с информация, и с анализ на същата, която е била известна само на тях (на митническите органи). Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "б" от Регламент ЕС 952/2013. Съобразно член 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък "Регламентът за прилагане"), е озаглавен "Митническа облагаема стойност" и включва членове 141 - 181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) "идентични стоки" означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член". Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. "а" административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016, съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C 46/16, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. В процесния случай от страна на митническите органи не е извършено достатъчно ясно и недвусмислено мотивиране за неприлагане на метода по б. "б" (в решението единствено са отразени направен анализ, без посочване на конкретните данни, въз основа на които е направен същия, както и налични данни от Националната система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, без да е посочена тази информация, или пък съобщена на засегнатото лице). Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г., по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Всъщност мотивирането на административния орган относно неприложимостта на метода по чл. 74, параграф 2, б. "б" е ограничено единствено цитиране на съдържанието на посочената правна норма. Задължението за мотивиране означава, че митническите органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, в случая на основание член 30, параграф 2 от Митническия кодекс, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение. С оглед изхода на спора в полза на ответника (следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 3600 лв., по представен договор за правна защита и съдействие. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК