Решение № 2969 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2012 г.

Решение № 2969 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Доспат против решение № 160 от 3.09.2012 г. по адм. дело № 139/2012 г. на Смолянския административен съд. С него е отменен мълчаливият му отказ да се произнесе по заявление вх. № 1405 от 14.03.2012 г. на Айше Шабанова Хърлова и е задължен да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за описания имот в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Прави доводи за допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че е налице мълчалив отказ на кмета на общината да издаде исканите документи, който правилно е преценен от съда, като незаконосъобразен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Айше Шабанова Хърлова против мълчалив отказ на кмета на общината да й издаде скица и удостоверение за описания имот. Позовала се е на влязло в сила решение на административния съд. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателката, като участник в реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ е подала искане до кмета на общината на 14.03.2012 г. да й се издаде удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 6 от същия правилни за описания имот. В молбата е акцентирала, че съдържанието им следва да съответства на изискванията на решение № 84 от 29.04.2009 г. на Смолянския административен съд относно размера на незастроената площ в имота. Приложила е съдебното решение със скицата към него, която подписана от съда и вещото лице е обявена в диспозитива на съдебния акт, като неразделна част от него. Приложила е описаните в заявлението документи - съдебното решение, цифрови координати на точките на имота, споразумителен протокол за имотни граници от 2004 г. и протоколно решение на поземлена комисия от 1994 г. за признаване право на възстановяване на земеделски земи. Вместо да й издаде поисканите документи, административният орган е поискал прилагане на скица на имота и протокол от съседите, с писмо от 22.03.2012 г. Счел е, че те са необходими за довършване на административното производство. Съдът е съобразил данните по преписката, в това число и определение № 9043 от 22.06.2012 г. по адм. дело № 7924/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него във връзка с повдигнат спор за процесуалната допустимост на жалбата, касационната инстанция е обосновала изводите си за допустимост на жалбата и е указала на съда да я разгледа по същество. При преценката е взел предвид и влязлото в сила съдебно решение за одобряване на застроената, съответно незастроената част от процесния имот. Приел е, че мълчаливият отказ да се издадат документите е незаконосъобразен и го е отменил. Същевременно е задължил кмета да издаде скица и удостоверение в определения със съдебния акт срок. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. В касационната жалба се твърди на първо място липса на административен акт, който да бъде обект на съдебен контрол. Страната се позовава на обстоятелството, че не е отказала издаване на документите, а само е поискала още доказателства, необходими според нея за довършване на административното производство. Доводът е неоснователен и е в пряко противоречие с определение на Върховния административен съд по адм. дело № 7924/2012 г. Видно от данните по делото, с определение № 87 от 9.05.2012 г. по адм. дело № 139/2012 г., Смолянският административен съд е приел процесуална недопустимост на подадената жалба на две основания: първото е, че административният орган не е формирал мълчалив отказ, тъй като е дал указания, които жалбоподателката вместо да изпълни, е преценила, като мълчалив отказ. Второто е че, спорът вече бил разрешен с друго съдебно решение, поради което искането за издаване на документи, съставлявало искане да се изпълни съдебното решение. Висшестоящата съдебна инстанция при решаването на частния спор за процесуална допустимост на жалбата изрично е посочила на стр. 3 от определението, че по заявление вх. № 1405 от 14.03.2012 г. на Айше Шабанова Хърлова е формиран мълчалив отказ, който е годен обект за реализиране на съдебен контрол за законосъобразност. Върховният административен съд е отменил прекратителния акт на административния съд и е върнал делото за разглеждане на жалбата. Поради това повторно направените възражения за процесуалната й недопустимост под формата на касационни доводи са неоснователни. Втората група възражения в касационната жалба са за липса на нормативните предпоставки за издаване на исканите документи, тъй като не бил изработен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. И тези доводи са неоснователни. Нормата на чл. 13а, ал. 2 от правилника предвижда изработване на помощен план, но при условие, че за урбанизираната територия няма кадастрален план. Тя се отнася и за хипотезите, при които претендиран имот не е нанесен в такъв план. Законодателната логика е напълно ясна - без идентификация на имота в картата или плана, той не може да бъде обект на преценка за застроена и незастроена част по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съответно за него не могат да бъдат издадени скица и удостоверение. А без тях общинската служба по земеделие не може да издаде окончателния си реституционен акт по чл. 11, ал. 1 от правилника. Процесният случай обаче не е такъв. Данните, отразени в преписката във връзка със спора за застроена част през 2008-2009 г. сочат по безспорен начин извършена идентификация на имота. В кадастралния план на с. Касъка, местност "Кумалията", одобрен със заповед № А-50 от 20.02.1992 г., той е нанесен, като бивш имот кад. номер 264, записан на наследници на Шабан Реджепов Ходжев. На скицата-проект от 16.12.2004 г. - л. 10 от делото, той е обозначен със стария си номер 264 и с нов номер 00830 с площ от 1.492 декара. С влязло в сила решение по спора по чл. 11, ал. 4 от правилника, съдът е определил, като незастроена площ от 960 кв. м., съставляваща част от имот с помощен номер 264 в парцел IV, кв. 8. Самият имот и посочената незастроена част от него са отразени на скицата на вещото лице, неразделна част от решението. Видно от тези писмени доказателства, по отношение на имота е налице планово отразяване и влязъл в сила акт за определяне на застроена и незастроена част. Поради това следващият задължителен етап от реституционното производство е издаването на поисканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Те са необходимата и задължителна предпоставка по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за издаване на крайното реституционно решение на органа по поземлена собственост. Липсват каквито и да било законови основания за отказ на административния орган да ги издаде. Мълчаливият отказ се явява незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не би могло да се обосновава незаконосъобразността с липса на мотиви, тъй като мълчаливият отказ по начало не съдържа нито мотивна, нито разпоредителна част. Констатираната материална незаконосъобразност води до неговата отмяна. Поради това решението на административния съд за отмяната му е правилно относно крайния му резултат. Същото ще следва да се остави в сила, като се имат предвид мотивите на касационната инстанция в настоящия съдебен акт. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответницата по жалбата, ще следва да й се присъдят направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 22, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение