Решение № 5442 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2014 г.

Решение № 5442 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Любен Грозданов от гр. София срещу решение № 940 от 11.10.2013 г. по адм. д. № 682/2013 г. на Административен съд - София област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния отказ, ведно със законните последици. Ответникът - началник на СГКК- Софийска област не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу изричен отказ по протокол № 10-2618/7.06.2013 г. на началника на СГКК-Софийска област за разделяне на имот с идентификатор 52012.962.32 на два равни по площ имота със самостоятелни идентификатори. Прието е, че отказа е законосъобразен, тъй като не се установява собственост на заявителя върху целия имот с идентификатор 52012.962.32 от 3 129 кв. м. По данни от кадастралния регистър Грозданов разполага с право на собственост върху 2 800 кв. м. от имота, което обстоятелство се потвърждава и от договора от 1971 г., като за останалата част от 329 кв. м. не се легитимира като собственик. Това е абсолютна пречка за разделяне на имота с оглед нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Административното производство е започнало по заявление на Грозданов с вх. № 94-889/5.03.2012 г. до СГКК-Софийска област за проверка на цифрови данни за имота и разделянето му на два равни дяла, по представената скица-проект с проектни идентификатори 52012.962.43 и 52012.962.44, всеки с площ от 1 564,7 кв. м. Процесният отказ е постановен от началника на СГКК-Софийска област в изпълнение на решение № 820/31.10.2012 г. по адм. д. № 243/2012 г. на Административен съд - София област и е мотивиран с неизпълнение на изискванията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и липса на документ за собственост за цялата квадратура на имот с идентификатор 52012.962.32 от 3 129 кв. м. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че жалбоподателя се легитимира като собственик на 2800 кв. м. от процесния имот и за тази част е вписан в кадастралния регистър като собственик, от което следва недопустимост на исканото разделяне на имота, поради противоречие с документа за собственост /договор от 22.V.1971 г./. Обстоятелството, че имота е нанесен в този си вид в КК, одобрена със заповед № РД-18-23-2/9.11.2010 г. не сочи на основателност за искането, тъй като КК няма конститутивно действие. Неоснователно е и позоваването на придобивна давност, тъй като изискванията по чл. 79 ЗС не подлежат на преценка както в административната фаза на производството, така и в настоящето производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,