Решение № 8947 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2022 г.

Решение № 8947 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2022 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Халачева срещу решение № 31 от 18.02.2022 г., постановено по адм. дело № 321 по описа за 2021 г. на Административен съд Търговище, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/2973 от 17.09.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се много подробни доводи и се иска отмяна на съдебното решение и "да се остави в сила решението за налагане на финансова корекция". Претендира се присъждане на разноски. По делото е постъпил отговор от 8.04.2022 г. от община Антоново, представлявана от кмета Х. М. и адвокат Костов. Развиват се подробни мотиви за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първата инстанция. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция като се представят доказателства за плащане. В съдебно заседание се поддържат изцяло развитите доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/2973 от 17.09.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция. Съдът е установил относимите факти, които е възприел и подробно изложил в решението си. Прието е, че между община Антоново и Държавен фонд "Земеделие" е сключен административен договор през 2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката на селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд. Задължението на фонда е за предостави на ползвателя безвъзмездна помощ за изграждане на водопровод "Семерци, Добротица, Любичево и реконструкция на водопроводната мрежа на с. Трескавец, община Антоново със сума 8226 лв., при заявени 14000 лв., одобрената субсидия е 8202 лв. и одобрен изпълнител "Интерстройпроект Тонич" ЕООД. Проведена е съгласувателна процедура през 2013 г. През 2020 г. е изпратено уведомително писмо за откриване на производство за налагане на финансова корекция като най-общо е посочено, че обществените поръчки за изготвяне на технически проекти и за изготвяне на пакети за кандидатстване са били разделени неправомерно, доколкото било ясно, че кандидатстването ще е по мярка 321 от ПРСР, още повече, че две дружества по време на възлагане на договорите били с един и същ собственик. Но от друга страна е било посочено, че одитиращият орган не бил предложил финансова корекция, тъй като ДФЗ, Разплащателна агенция била съгласувала обществената поръчка за двата договора и е уведомила възложителя да извърши плащането на фирмата. Съдът е приел, че няма спор по фактите и единствената преценка е дали е налице извършване на твърдяното нарушение – умишлено разделя на обществена поръчка по договорите с цел избягване на законовите разпоредби. Такава умишленост не била налице, изпълнението на двата договора по два проекта не установява систематична свързаност, включително и относно комплекта документация. Дейността по изготвянето на документация и дейността по предмета на обществената поръчка са различни и не предполагат кандидатстване за подпомагане и в двата аспекта. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът, с определение № 462 от 24.11.2021 г. надлежно е разпределил доказателствената тежест, дал е указания на всяка от страните. Допълнително е отменил ход по същество с определение № 7 от 14.01.2022 г. и е събрал конкретни допълнителни доказателства, с които е попълнил преписката. При установена фактическа обстановка е мотивирал и подробно правно изводите си. Поради което не е необоснованост. По отношение на оплакването на касатора за нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК, следва да се отбележи, че е неоснователно. При изяснена и безспорна фактическа обстановка, съдът правилно е отбелязал липсата на достатъчно данни и доказателства за умишлено разделяне на обществена поръчка на две и е правилно е посочил, че дейностите са определено различни. Въпреки възможността за обединяването им в една, разделянето им не предполага умишленост или възможности за претенции на различни основания на финансова помощ при извършването им. Извършена е всякаква съгласувателна процедура, която е протичала дълго време, подложена на различни проверки и настоящите изводи на ДФЗ, предвид стабилитета на всякаквите актове издадени в тези процедури, е следвало да бъдат много внимателно мотивирани и детайлно разгледани. Достигайки до извода за липса на такова детайлно разглеждане в мотивите на административния акт, което го прави незаконосъобразен, съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция изцяло споделя изложените от първата инстанция мотиви, в които много подробно са описани всички безспорни факти по дати, както и правните изводи, изцяло обосновани по съответните законови разпоредби. На ответника по касация се следват разноски. Видно от приложения списък и доказателствата към него тези разноски следва да бъдат присъдени в размер на 1560 лв. Няма възражения за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение