Решение № 821 от 3.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Стара Загора, чрез юрк. Вълчева като процесуален представител, против решение 2919 от 26.09.2024 г., постановено по адм. дело 446/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - В. И. Ж., чрез пълномощника си адв. Ченалов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първата инстанция е заповед 10-00-2159/25.10.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено на В. И. Ж. като извършител и собственик да премахне незаконен строеж: пристройка на сграда за обслужваща дейност, находящ се в УПИ ХІІ одо, кв. 27 по плана на [населено място]. Постановеното по спора решение е отменено с решение 6328/22.05.2024 г. по адм. дело 3039/2024 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания да се изясни времето на изграждане на разпоредената за премахване пристройка с всички допустими доказателствени средства, който въпрос е с преюдициално значение за преценката дали оспорващата Ж. правилно е определена за адресат на задължението за премахване по смисъла на § 3 от ДР на Наредба 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. С обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на делото в производство по реда на чл. 226 във вр. с чл. 145 и сл. АПК, оспорената заповед е отменена. Съдът приема, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в условията на заместване съгласно заповед 10-00-1909/25.09.2023 г., в предвидената писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, но без да е установена по безспорен начин собствеността на процесния строеж, както и кой го е извършил. Като се позовава на представените писмени доказателства и показанията на разпитания при новото разглеждане на делото свидетел М. Т. достига до извод, че пристройката е изградена най-рано през 2017 г. от друго лице, като към този период адресатът на заповедта не е собственик на сградата, към която е изпълнен незаконният строеж, нито на имота, в който той е разположен. Посочва, че през 2015 г. В. Ж. дарява имота на дъщеря си Я. А., а през 2016 г. продава на трето лице законно изградената в него сграда, т. е. към годината на построяване на процесния строеж не притежава качеството на собственик на същия, нито се установява да е възложила изграждането му или да е негов извършител. Приема, че за строежа не са издавани строителни книжа, като времето на неговото изпълнение изключва хипотезите за търпимост. Крайният правен извод за незаконосъобразност на заповедта е основан на недоказаност на авторството на извършителя и собственика на процесната пристройка към момента на построяването й, поради което неправилно Ж. е определена като адресат на задължението за нейното премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че от събраните писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел не се установява по безспорен начин В. И. Ж. да е собственик или извършител на установения незаконен строеж. Данните по делото сочат, че имотът, върху който е изградена процесната пристройка, към момента на образуване на административното производство и издаване на заповедта е собственост на друго лице дъщеря на адресата на акта, която го придобива видно от представения нотариален акт на 03.11.2015 г. Със законно изградената в него обществено-обслужваща сграда с етапно застрояване Ж. се разпорежда на 01.12.2016 г. От показанията на св. Т., подател на сигнала до административния орган, се установява, че процесната пристройка е изпълнена преди 6-7 години, т. е. около 2017 г. от С. И.. При тези данни съдът прави обоснован извод, че към годината на извършване на строежа Ж. не е собственик на имота, както и на сградата, до която е изпълнена процесната пристройка. Нито в хода на административното производство, нито в съдебния процес, вкл. при новото разглеждане на делото, са събрани доказателства, които да установяват, че тя е извършител на строежа, поради което неправилно в оспорената заповед е определена като адресат на задължението за премахване. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, принудителното премахване е за сметка на извършителя на незаконния строеж, на неговия собственик и/или възложител. Това е и кръгът на лицата по § 3 от ДР на Наредба 13/23.07.2001 г., които могат да бъдат адресати на заповед за премахване на незаконен строеж. Правилно съдът приема, че в случая оспорващата и настоящ ответник, посочена като извършител и собственик на процесната пристройка не притежава тези качества, поради което незаконосъобразно задължението за премахване е възложено в нейна тежест. Обстоятелството, че промяната в собствеността на имота и сградата с оглед извършените прехвърлителни сделки през 2015 и 2016 г., не е отразена в поименния регистър към кадастралния план за населеното място, не може да обуслови еднозначен извод за това, че вписаното лице е извършител на строежа. Противно на доводите на касатора, още в подадената до съда жалба от адресата на заповедта е направено оспорване на качеството му на извършител и собственик на пристройката, както и на имота, в който е изпълнена. Ето защо, като достига до извод за незаконосъобразност на заповедта, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Същото е съобразено с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд. Съдебният акт е постановен след обсъждане на представените доказателства и притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответната страна за присъждане на разноски за настоящото производство, Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 01.11.2024 г., както и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение