Решение № 11768 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2015 г.

Решение № 11768 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 707 от 6.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3731/2013 г. по описа на Административния съд - П., с което по жалба на "Рейджи" ЕООД, със седалище в гр. Х. е отменен ревизионен акт (РА) № 261301495 от 23.08.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. П., потвърден с решение № 1194 от 18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 11 783.32 лв., ведно със законните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно се е позовал на решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС), защото казусът по това дело касае разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а в настоящия случай административния орган е отказал право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. И. решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Рейджи" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М. К. оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по същество съобрази следното: С първоинстанционното решение административния съд е отменил РА № 261301495 от 23.08.2013 г., издаден от В. П. А. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - П., възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - П., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1194 от 18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта, с която на "Рейджи" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р. Т. С., допълнително е начислен ДДС в размер на 33 543.40 лв. и не е признат данъчен кредит в размер на 11 783.32 лв., ведно със законните лихви върху тези суми; РА е изменен, в частта, с която на "Рейджи" ЕООД, допълнително е начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 1 162.69 лв., за 2009 г. в размер на 6 258.59 лв., за 2010 г. в размер на 3 971.98 лв. и за 2011 г. в размер на 4 356.35 лв., ведно с общо начислени лихви - 4 197.30 лв., като е намалил така установените задължения, както следва: за 2008 г. от 1 162.69 лв. на 1 109.85 лв., за 2009 г. от 6 258.59 лв. на 3 038.20 лв., за 2010 г. от 3 971.98 лв. на 3 337.80 лв. и за 2011 г. от 4 356.35 лв. на 4 281.37 лв., ведно със законните лихви върху тези разлики; жалбата на "Рейджи" ЕООД, против процесния РА е отхвърлена, в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 833.33 лв., ведно със законните лихви върху тази сума. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение в частта, с която по жалба на дружеството е отменен РА № 261301495 от 23.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 1194 от 18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 11 783.32 лв., ведно със законните лихви върху тези суми. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за частично процесуално недопустимо. Налице са предпоставките по чл. 209, т. 2 АПК, във връзка с чл. 218, ал. 2 АПК, по отношение на решението в обжалваната част. В тази част от решението административният съд се е произнесъл, като е отменил ревизионния акт, без да е сезиран с жалба от ревизираното лице. Видно от жалбата на "Рейджи" ЕООД до първоинстанционния съда, РА е обжалван само в частта, в която на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 г. - 1 162.69 лв., 2009 г. - 6 258.59 лв., 2010 г. - 3 971.98 лв. и 2011 г. - 4 356.35 лв., ведно с общо начислени лихви в размер на 4 197.30 лв., както и в частта на дължимия ДДС в размер на 33 543.40 лв. ведно с прилежащата лихва, включваща доначисления ДДС на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС, във връзка с чл. 25 и чл. 67, ал. 3 ЗДДС, за 2009 г. - 30 194.15 лв. ведно с прилежащата лихва и за 2010 г. - 3 349.24 ведно с прилежащата лихва. В първоинстанционната жалба подадена от задълженото лице до административния съд изрично е посочено, че дружеството не обжалва РА в частта, с която му е отказан данъчен кредит в размер на 11 783.32 лв., ведно с лихвите, който има за предмет доставка по договор за финансов лизинг на лек автомобил марка БМВ, модел 730Д, с брой места за сядане 4+1. Няма и каквито е да е оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Като се е произнесъл по непредявено оспорване, съдът е постановил недопустимо решение в обжалваната пред настоящата инстанция част, което следва да се обезсили. Решението следва да се обезсили и в частта, в която Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото на ревизираното лице над 1 403.07 лв. С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски по делото в размер на 662.63 лв., съобразно чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,