Решение № 10621 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Христова с адрес в [населено място], община Елин пелин, чрез адвокат А. Черногорски, съдебен адрес в гр. София, ул. Позитано 24, ет. 1, ап. 1 против решение 549 от 11.06.2021г. на Административен съд София област по адм. дело 1176/2020г. С него се отхвърля жалбата на Е. Христова против решение Ц1040-21-68/21.07.2020г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане РВ-3-21-00754011/18.05.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София град за възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за бременност и раждане за периода от 22.11.2017г. до 30.04.2018г. в размер на 2521.48 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище в писмен вид чрез процесуален представител юрисконсулт за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключене за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Христова против решение Ц-1040-21-68/21.07.2020г., потвърждаващо разпореждане РВ-3-21-007554011/18.05.2020г. на ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ София град за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, бременност и ражадане за периода от 22.11.2017г. до 30.04.2018г. Възраженията са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложените доказателства по преписката, че въз основа на сключен трудов договор с работадател и осигурител "ГОТОН" ЕООД, прекратен на 27.11.2018г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с вид осигурен "01". При извършени проверки е установено, че за дружството осигурител няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2017 и за 2018г., не се установява обект на който е регистрирано фискално устройство, извършените продажби с него не са реални, не се извършва икономическа дейност и декларираните приходи и разходи не съответсват на подадения голям брой уведомления за сключени трудови договори и осигурителни декларации, което не съответсва на дейността на дружеството и размери от приходи. При констатации за липсващи фунциониращи търговски обекти, които да да извършват реални обороти на фирмата е прието, че няма реално извършена дейност от осигурителя, от което следва, че лицата по трудовите договори включително и жалбоподателаката не са извършвали трудова дейност, данните за тях са заличени служебно и поради това те не са осигурени лица, включително и Е. Христова. Предвид тези констатации е прието, че постановеното връщане на изплатените суми за парично обезщетение за спорния период по осигурителни рискове бременност и раждане е в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Правото на обезщетение за общо заболяване и майчинство възниква за осигурените лица и при изискване за осигурителен стаж преди настъпване на риска. Тези материални предпоставки са посочени в чл. 40, ал. 1 и чл. 48а КСО за осигурените лица. В настоящият случай качеството на осигурено лице е с легална дефиниция по §1, ал.1 т. 3 от ДР на КСО и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който започва упражняване на трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването. При спорен въпрос дали лицето е осигурено, респективно дали е упражнявало трудова дейност към момента на възникване на осигурителния риск, фактическата страна се изразява в доказателства относно упражняването на трудова дейност. При установено от административиня орган, че дружеството осигурител не е упражнявало дейност и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са заличени, независимо от наличието на трудов договор, правото на обезщетения по КСО не е възникнало поради липса на качество осигурено лице. Наличието на трудов договор не е достатъчен факт при липса на трудова дейност по него и правилно съдът е извел фактичеси и правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Мотивите на съда се споделят напълно на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. При този изход на делото на ответника се дърлжи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. воден от горното и на основаниечл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение