Решение № 6751 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2014 г.

Решение № 6751 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град срещу решение № 8365 от 30.12.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 9010/2013 г. С него се отменя по жалба на "Райфайзенбанк /България/" ЕАД решение № РО - 694/03.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София град с което е оставена без уважение жалбата срещу задължителни предписания изх. № 66 - 12 - 16 - 1/20.06.2013 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - София в частта им касаеща периода от 05.07.2009 г. до 31.07.2009 г. и за периода 01.08.2009 г. до 31.12.2012 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Райфайзенбанк /България/" ЕАД чрез процесуален представител, юрисконсулт Кръстева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящият състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Райфайзенбанк /България/" ЕАД срещу задължителни предписания изх. № 66- 12- 16-1/20.06.2013 г. на главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ София, потвърдени с цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С тези предписания се нарежда корекция на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Александър Благоев Консулов за периода 05.07.2009 г. - 24.02.2013 г. Данните подадени са с код за "Вид осигурен - 10" - за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества. В констативен протокол е прието, че договора за управление не може да бъде приет за трудов договор, а характера на договора за управление независимо от наименованието му няма характер на договор за управление или прокура по смисъла на чл. 21 от Търговския закон. На следващо място е прието, че упълномощаването е с нотариална заверка на подписа и трябва да е вписано заедно с образец от подписа, което в случая не е било изпълнено. С оглед на тези условия невписаните обстоятелства се приемат за несъществуващи и лицата които не са вписани в търговския регистър като изпълнители по договор за управление не са осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО с оглед ползването на осигурителни права. В конкретния случай имайки предвид, че с лицето не е бил сключен трудов договор, извършваната от Консулов трудова дейност е без трудово правоотношение и подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и кодът който следва да бъде подаден в т. 12"Вид осигурен" от декларация обр. 1"Данни за осигуреното лице е 14". При липса на спор по фактите са спорни изводите относно осигурителния статус на Александър Консулов по представения договор за управление, сключен на 05.07.2009 г. и прекратен с предизвестие считано от 25.02.2013 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. На първо място е прието, че вписването на договора за управление в търговския регистър е без значение за осигурителните права на изпълнителя по договора, който е изпълнявал възложените му функции на управител. Правата по договора възникват с подписване на договора а не с вписването му което действие спряма трети лица не рефлектира върху отношенията между страните и за осигурителните права на Консулов. На следващо място съдът е приел, че видно от договора на Консулов е възложено да извършва от името и за сметка на банката всички действия и сделки свързани с дейността на търговското предприятие на банката, както и да подписва от името и за сметка на банката документи и договори. При регламентацията с договора на работно място, възнаграждение и отпуски съдът е намерил, че управителят на клон на търговско дружество може да осъществява трудова дейност по договор за управление. Клонът на търговско дружество има белезите на търговско предприятие, като на основание чл. 7, ал. 4 от ЗКИ банката може да разкрива повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място където е седалището й. На основание § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗКИ клон е регистрирано по съответния ред място на дейност, представляващо юридически необособена част от кредитната институция, чрез което се извършва пряко всички или някои от разрешението дейности на кредитната институция". При извод за идентичност на клон с офис на банката е прието, че изводите и разпорежданията в предписанието са незаконосъобразни и като такива са отменени в обжалваните части. Решението е неправилно. Приложимата уредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО към датата на издаване на предписанията 21.06.2013 г. е ДВ бр. 81/2012 г. в сила от 1.09.2012 г. гласи, че задължително осигурени за общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества и еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Видно от приложения договор е спорен неговия характер относно това, че се отнася за офис на банка и дали офисът на банка е клон на тази банка. Съгласно тълковен речник "Офис" е стая или друга площ, в която хората работят, това е още и работното място за работещите във фирми. Също така и представителна кантора на фирма, служебна стая кабинет. Към момента на издаване на задължителните предписания редакцията на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО не е предвиждала изрично, че управителите на клон са осигурени по този текст, каквато е последната редакция ДВ бр. 106/2013 г. в сила от 1.01.2014 г. Практиката на ВАС обаче възприема, че управителите на клон по договор за управление се осигуряват по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - решение № 9989/03.07.2013 г. по адм. дело № 5956/2013 г. на ВАС. В настоящият случай се отнася за офис на банка като за понятието клон следва да се имат предвид разпоредбите на специалния закон - Закона за кредитните институции. В чл. 7 от същия се посочва че банката се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго се прилага Търговския закон. Също така в чл. 7, ал. 4 от ЗКИ банката може да открива повече от един клон в отделно населено място, включително в населеното място, където е седалището й. Съгласно определението в § 1, т. 22 от ДР на ЗКИ клон означава място на стопанската дейност, което представлява юридически зависка част от дадена институция и което извършва пряко всички или някои от сделките, присъщи за дейността на институциите /Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните последници и за изменение на Регламент /ЕС/ № 648/2012 г. При липса на друга уредба относно статута и характера на клона следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 17 и сл. от ТЗ. Съгласно чл. 17, ал. 2 ТЗ клонът се вписва в търговския регистър въз основа на писмено заявление. Съгласно чл. 17а, ал. 1 клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон се вписва в търговския регистър. В настоящият случай при анализ на цитираната уредба офисите на банка не могат да се приемат за идентични по правни и икономически характеристики с клон на банка поради което договор за управление с което страната приема да работи като управител на конкретен офис на банка не може да се идентифицира по статут с управител на клон на търговско дружество каквато е банката. По делото няма никакви данни за вписване на клонове на банката. От приложеното удостоверение л. 11 се установява, че РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД е еднолично акционерно дружество с предмет на дейност публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск и други дейности посочени във вписания предмет на дейност, като не се установява да са вписани клонове на дружеството. На следващо място съдът е приел, че вписването на договора за управление не е факт с конститутивно значение и от него още по малко може да се изведе извод осигурителния статус на управителя по договор за управление и този извод е правилен. Вписването или не на договор за управление има други последици в търговския оборот при отношенията на дружеството с останалите търговци но не и по отношение на осигурителните права на управителя. При изложените съображения жалбата е основателна, но не по изложените съображения в нея и решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата се отхвърли изцяло като неоснователна. При този изход на делото на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение, направени пред административен съд София град, за където са поискани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение