Решение № 2871 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16204/2013 г.

Решение № 2871 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16204/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Горна Оряховица, срещу решение № 525 от 22.10.2013 г. по адм. дело № 793/2013 г. на Административен съд - гр. Велико Търново.

Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Спорът между страните е по тълкуването и прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) при следните данни, по които страните не спорят:

Стефан Димитров Яланджиев от гр. Горна Оряховица е на 52 години, неженен, живее в жилището на своите родители, които са пенсионери и е безработен от 24.11.2011 г., от която дата има регистрация в Дирекция "Бюро по труда" (ДБТ) - гр. Горна Оряховица. На 20.05.2013 г. тази регистрация е прекратена поради започване на работа по срочен трудов договор на длъжност "монтьор, ремонт на машини и оборудване" в "Захар" ЕАД. Поради прекратяването на срочния трудов договор по взаимно съгласие на страните (чл. 325, т. 1 КТ) от 28.05.2013 г. отново е регистриран като безработно лице в ДБТ - гр. Горна Оряховица. Със заповед № ГО-1002 от 26.07.2013 г. касационният жалбоподател е отказал да му отпусне целева помощ за отопление, защото не отговаря на допълнителното условие по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП - от датата на новата регистрация (28.05.2013 г.) не са изтекли най-малко 6 месеца.

С посоченото по-горе решение Великотърновският административен съд е отменил този отказ като незаконосъобразен, поради следните съображения:

"Прекратяването на регистрацията за един кратък период от време (4 дни) не би могло да бъде приравнено по правни последици на пълно неизпълнение на изискването за 6-месечен срок за регистрация по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, след като е безспорно установено наличието на предишна регистрация за продължителен период от време. Обратното тълкуване според съда, би довело до противоречие в целите на социалното подпомагане и принципите, залегнали в ЗСП и ППЗСП. Употребеният израз от законодателя "най-малко 6 месеца преди подаване на молбата" наистина може да се тълкува като въвеждащ изискване за наличие на един определен период от време, през който едно лице следва да е регистрирано като търсещо работа, но в случая този период сумарно е налице. Наличието на временна заетост в конкретния случай и последваща повторна регистрация, като търсещ работа в период точно преди момента, от който започват да се приемат молби за целеви социални помощи, на практика би лишил една категория лица, които добросъвестно са били регистрирани като търсещи работа и приели временна такава, от право на социално подпомагане, когато поради ниските си доходи и липсата на постоянна трудова заетост определено имат право да получават помощта."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че изложеното от Великотърновския административен съд становище - "наличието на временна заетост (...) и последваща повторна регистрация, като търсещи работа в период точно преди момента, от който започват да се приемат молби за целеви социални помощи, на практика би лишило една категория лица, които добросъвестно са били регистрирани като търсещи работа и приели временна такава, от право на социално подпомагане, когато поради ниските си доходи и липсата на постоянна трудова заетост определено имат право да получават помощта" - очевидно основано на принципа за съразмерност и справедливост (чл. 6, ал. 1 АПК), следва да бъде споделено, но при друго разбиране за правилото на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, а разрешаването на правния спор между страните в процесния случай налага отговор на въпроса налице ли са обстоятелства, които налагат в процесния случай разширително тълкуване на чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП.

Двете правила - на чл. 10, ал. 1, т. 7 и на чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП - гласят така:

1. (Социална) помощ на безработни лица се отпуска, ако те са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и не са отказвали предлаганата им работа (...) - чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП.

2. Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите "Бюра по труда" в едномесечен срок от приключването на сезонна работа - чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП.

Започването на работа по трудов договор, независимо дали този договор е срочен или безсрочен, е винаги предпоставка по чл. 20, ал. 3, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за прекратяване на регистрацията на работника в ДБТ. Прекратяването на тази работа (на този трудов договор) и на свързаното на нея осигуряване е основание работникът отново да бъде регистриран като безработно лице (арг. чл. 14, ал. 5, т. 2 ППЗНЗ). От тази нова регистрация трябва да изминат 6 месеца като допълнително условие по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП за да възникне право за социално подпомагане.

Освен когато безработното лице е било назначено по срочен договор за сезонна работа, защото в този случай се прилага правилото на чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП, според което срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите "Бюра по труда" в едномесечен срок от приключването на сезонна работа.

В процесния случай е необходимо да бъде направено тълкуване на понятието "сезонна работа".

В позитивното ни законодателство няма легална дефиниция коя работа е сезонна. За нуждите на административната практика Министерството на труда и социалната политика е приело, че "сезонни са работите, които зависят от сезона - период от време през календарната година, който се характеризира с относително постоянство и устойчивост на атмосферните, температурните и други подобни климатични условия, благоприятстващи и налагащ извършването на определени работни операции и дейности само през това време на годината, когато съответните условия позволяват това и имат периодичен характер", но "трудови договори по чл. 68, ал. 2 (сега ал. 3) от КТ за сезонна работа или дейност могат да се сключват и в случаите, когато обемът на производството или работата се увеличава в зависимост от реализацията на произведената продукция или услуги през отделните сезони, поради което се налага наемането на работа на допълнителен брой работници или служители през съответните периоди" (указателни писма № 92-79 от 03.04.2002 г. и № 26/111 от 16.04.2002 г. на Министерството на труда и социалната политика относно понятието "сезонна работа и дейност" по смисъла на Кодекса на труда).

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че това становище следва да бъде споделено и по аргумент от него правилото на чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП може да бъде тълкувано разширително така:

Според чл. 68, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. С дефиницията по § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда законодателят е пояснил, че изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Затова под "сезонна работа" по смисъла на чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП следва да се счита всяка трудова дейност, която е била извършвана по силата на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 3 или ал. 4 КТ.

Това разширително тълкуване на правилото по чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП налага да бъде изследван трудовият договор, въз основа на който е била прекратена регистрацията на Стефан Димитров Яланджиев от 24.11.2011 г. и да се даде отговор на въпросите: а) този договор бил ли е срочен трудов договор от посочените в чл. 68, ал. 3 или ал. 4 КТ, б) за какъв срок е бил сключен и в) по чия инициатива е бил прекратен по взаимно съгласие.

Ако бъде възприето без тази корекция направеното от Великотърновския административен съд тълкуване на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, ще се даде възможност на недобросъвестни безработни лица с продължителна регистрация в ДБТ да започват работа по трудов договор само за да не бъдат третирани като отказали предлаганата им работа (с произтичащи от този отказ редица неблагоприятни за тях последици) и да прекратяват трудовия договор само няколко дни след сключването му, защото не желаят да работят.

По изложените съображения, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, защото изясняването на посочените по-горе въпроси - а) трудовият договор, въз основа на който е прекратена регистрацията на Стефан Димитров Яланджиев от 24.11.2011 г. като безработно лице, бил ли е срочен трудов договор от посочените в чл. 68, ал. 3 или ал. 4 КТ, б) за какъв срок и при какви условия е бил сключен и в) по чия инициатива е бил прекратен по взаимно съгласие - налага да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,