Решение № 11753 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5159/2015 г.

Решение № 11753 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5159/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Шкодров от с. Карамичевци, Габровска област, срещу решение № 15 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 117/2014 г. на Административен съд - гр. Габрово.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е

I. С посоченото решение Габровският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № 41 от 08.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5411102245 от 29.05.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че:

1. Спорът между страните е за коя категория (осигурителен стаж) следва да бъде признат трудът, положен от жалбоподателя пред периода 13.05.1985 г. - 30.09.1996 г. в Комбинат "Хидрострой" - София, СУ "Хидрострой" - Велико Търново, респ. ДФ "Хидроизграждане" ЕАД - гр. Велико Търново:

а) от 13.05.1985 г. до 01.01.1991 г. като шофьор - последователно на "ЗИЛ 130", "Шкода Мадара" и "Шкода" - бетоновоз;

б) от 01.01.1991 г. до 06.09.1995 г. като автомонтьор, и

в) от 06.09.1995 г. до 30.09.1996 г. като общ работник.

2. Според цитираното в решението на директора на ТП на НОИ удостоверение обр. УП-13 с изх. № 4169-5806 от 31.10.2012 г., издадено от Обединен осигурителен архив - гр. Тетевен (на л. 78 от делото) Шкодров е работил:

а) като шофьор през м. май 1985 г., от 01.06.1985 г. до 31.10.1988 г., м. ноември на 1998 г. и от 01.12.1988 до 31.12.1989 г.

б) в ремонтна работилница - от 01.01.1990 г. до 31.12.1991 г., и

в) като монтьор - шофьор от 01.01.1992 г. до 30.09.1996 г.

3. Според писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебна експертиза по делото:

а) от 13.05.1985 г. до м. септември 1989 г. Шкодров е бил включен във ведомостите за заплати - шофьори;

б) от м. октомври 1989 г. до 30.12.1990 г., както и за м. януари 1991 г. е бил включен във ведомости за заплати - ремонтна работилница, и

в) от м. февруари до 30.09.1996 г. Шкодров е бил включен във ведомости за заплати - монтьор - шофьор на обект Хидровъзел "Христо Смирненски" - гр. Габрово, който бил обект от строително-монтажната дейност.

4. Предвид установените по делото факти е налице основанието по т. 26 (изречение трето) от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) положеният от Шкодров трудов стаж да бъде зачетен като осигурителен стаж от втора категория само през периода 01.04.1990 г. - 01.01.1991 г., за който в трудовата книжка на Шкодров е отразено, че е работил като шофьор на "Шкода" - бетоновоз в Комбинат "Хидрострой" - София, СУ "Хидрострой" - Велико Търново. Според посочената разпоредба (т. 26, изр. 3-то ПКТП) за втора категория се зачита трудът, положен от машинисти на всички видове строителни и пътни машини, към които има основание да се причисли и бетоновозът, защото е ясно, че транспортираният бетон е бил използван на строителни обекти.

5. По отношение на останалото време от спорния период жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е работил непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, каквото е изискването на т. 26, изр. 1-во ПКТП (отм.). Неприложима е и разпоредбата на т. 53а (предл. 2-ро) ПКТП, защото според представеното към писменото заключение на вещото лице свидетелство за регистрация на товарен автомобил "Шкода Мадара" тези автомобили са с максимална маса 18000 кг и собствена маса 9200 кг или тяхната товароносимост (понятие идентично на товароподемност) е 8800 кг, което е под необходимите 12 тона по т. 53а ПКТП (отм.).

II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. През спорния период от м. май 1985 г. до 30.09.1996 г. касационният жалбоподател е упражнявал трудова дейност от втора категория труд.

На първо място този извод извод произтича от обстоятелството, че през спорния период жалбоподателят е работил на обект язовир "Христо Смирненски" - втора деривация, пътен тунел. Това обстоятелство прави необоснован извода на Габровския административен съд, че не са налице условията на т. 26 ПКТП (отм.), защото този обект е обект от строително-монтажната дейност във водопроводното, инженерното и пътното строителство по смисъла на тази разпоредба.

2. През същия период касационния жалбоподател е изпълнявал длъжност шофьор на "ЗИЛ 130", шофьор на "Шкода Мадара", шофьор на "Шкода" бетоновоз, автомонтьор и общ работник в "Хидрострой" - София, СУ "Хидрострой" - Велико Търново, преобразувано впоследствие в ДФ "Хидроизграждане" и "Хидроизграждане" ЕАД Велико Търново. Самото наименование на предприятието - работодател сочи на дейност, специализирана в хидроенергийно, хидротехническо и хидромелиоративно строителство по смисъла на т. 26 ПКТП (отм).

3. На следващо място изводът, че през спорния период жалбоподателят е полагал труд от втора категория, произтича и от правната възможност на т. 67 от Общите разпоредби на същия ПКТП (отм.), съгласно който трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Вещото лице, изпълнило съдебна експертиза по делото, е установило, че през спорния период жалбоподателят е получавал допълнително трудово възнаграждение за работа в тежки и вредни за здравето условия на труд.

4. Според вещото лице предметът на дейност на осигурителя на жалбоподателя през спорния период бил изграждане на хидротехнически съоръжения, водоснабдителни деривации, тунели, водоенергийни системи, пречиствателни станции, мелиоративно строителство, ремонтно-възстановителни работи на строителни обекти в страната и чужбина, проекто-конструкторска, внедрителска и инженерингова дейност, маркетинг, механизирани транспортни, строителни и други услуги, производствена и търговска дейност със стоманобетонови конструкции, инертни и други строителни материали, инвестиционна и посредническа дейност, търговия в страната и чужбина, т. е. касае се за специализирана строително-монтажна фирма, като дейността е била изпълнявана по проектно-сметна документация за обекти на територията на бившите окръзи Велико Търново, Габрово, Ловеч, Търговище и Плевен; жалбоподателят е изпълнявал дейности в строителството и това е била неговата основна работа, като през спорния период е работил непосредствено на обекти от строително-монтажната дейност, а товароподемността на управляваните от него товарни автомобили е била над 12 тона (18000 кг според представеното по делото копие от удостоверение за регистрация част I на "Шкода Мадара" на л. 119 от делото, от което удостоверение е видно, че допустимата максимална маса на МПС-то е 18000 кг).

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

1. Спорът между страните е по въпроса: е ли положеният от касационния жалбоподател Иван Георгиев Шкодров трудов стаж за времето от 13.05.1985 г. до 01.04.1990 г. и от 01.01.1991 г. до 30.09.1996 г. на различни длъжности в СУ "Хидрострой" - Велико Търново (по-късно преобразувано в ДФ "Хидроизграждане", а след това в "Хидроизграждане" ЕАД Велико Търново) от втора категория по т. 26, изречение първо и трето, и по т. 53а, предложение второ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (сега отменен).

Не се спори между страните, че този трудов стаж е придобит (положен) от касационния жалбоподател на длъжностите: шофьор на товарен автомобил "ЗИЛ 130", шофьор на товарен автомобил "Шкода Мадара", автомонтьор и общ работник.

2. Според т. 26, изр. 1 и 3 ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт, както и трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини.

Строително-монтажни работи по смисъла на т. 26, изр. 1-во ПКТП (отм.) са всички видове дейности и работи, които се извършват в процеса на изграждането на дадена сграда или друг строителен обект във водопроводното, инженерното, мостовото, пътното, мелиоративното и минното строителство, както и изрично посочените в тази разпоредба дейности: монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения. Трудовата функция на шофьор на товарен автомобил обаче не е строително-монтажна, а е транспортна дейност, която осигурява и подпомага строителната, но не е вид строително-монтажна дейност. Трудовата функция на длъжността "автомонтьор", която е изпълнявана от жалбоподателя, не е описана от него, нито по делото са събрани доказателства, че тя е била различна от общоприетата трудова функция на длъжността "автомонтьор" - да извършва ремонтни и диагностични работи по автомобилите на предприятието-работодател, като проверява техническото им състояние и определя необходимостта от ремонт, приема автомобилите за обслужване или за ремонт и ги предава на техните водачи по установения в предприятието ред. Тази дейност на автомонтьора не е строително-монтажна дейност.

Шофьорите на товарни автомобили, подпомагащи и осигуряващи строително-монтажната дейност, не са машинисти на строителни и пътни машини по смисъла на т. 26, изр. 3-то ПКТП (отм.), защото товарните автомобили, чиято функция е превоз на товари, не са строителни или пътни машини. Такива машини са машините, които извършват изкопни работи (трактори с кофи, верижни и колесни багери, фадроми, скрапери и др.), изливане на бетон (бетонпомпи, бетоновози, довършителни машини за бетон и т. н.) или полагане на асфалт (гудронатори и други машини за асфалт), повдигане на товари, строителни елементи и др. (напр. автокранове, верижни или колесни ескаватори, автоплатформи, автовишки и т. н.). Такива са и тръбополагащите машини, заваръчните машини, подемната и полагащата техника, дъмпери, самосвали и др.

3. Според т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Полаганият от жалбоподателя труд като шофьор на товарни автомобили в СУ "Хидрострой" не може да бъде съпоставян на това основание с труда на строително-монтажните работници в същото предприятие, защото тези два вида труд (трудови дейности) са различни, а не еднородни. Полаганият труд като шофьор на товарен автомобил в СУ "Хидрострой" може да бъде съпоставен с труда на визираните в различни точки от раздел I и II на ПКТП (отм.) шофьори на товарни автомобили и на тази база да се направи преценка дали е свързан със същата вредност и тежест на труда. В случая обаче няма довод за съпоставяне на положения от жалбоподателя труд като шофьор на товарен автомобил в СУ "Хидрострой" с труда на шофьор на товарен автомобил, визиран в хипотеза от раздел I и II на правилника. Поради това в процесния случай разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) правилно не е взета предвид.

4. Неоснователен е и доводът, че товароподемността на автомобилите, с които е работил жалбоподателят, е над 12 тона. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените от Административен съд - гр. Габрово мотиви. Допълнително следва да се посочи, че при разрешените в съдебната практика спорове по тълкуването и прилагането на т. 53, предл. второ ПКТП (отм.) е установено от фактическа страна, че товарните автомобили "ЗИЛ 130" и "Шкода Мадара" (LIAZ 100) могат да бъдат с товароподемност над 12 тона, само ако са в комплект с товарно ремарке (6 т) или са модификация с популярното наименование "прицеп" (10 и повече тона). В случая такива данни няма, а дори жалбоподателят не твърди, че управляваните от него товарни автомобили "ЗИЛ 130" и "Шкода Мадара" са били с товарни ремаркета над 6 тона.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при наличните по делото данни постановеното от Административен съд - Габрово съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,