Решение № 10132 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2016 г.

Решение № 10132 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Л. Я. Г. и Д. Я. Д., чрез адв. Костова и адв. Митева, против решение № 3/17.03.2016 г. по гр. д. № 1/2015 г. по описа на Административен съд - Г.. Твърди, че решението е необосновано, взето при нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на производството били доказани всички твърдени от ищците факти, но съда възприел само част от тях, а обсъдил такива, некаещи процесния период и поведението на ответника. Не били формулирани изводи относно незаконосъобразността на поведението на ответника във връзка с чл. 195 и 196 от ЗУТ. Изтъкват се подробни доводи в подкрепа на описаните в жалбата твърдения. Моли да бъде отменено решението, да бъде изцяло уважена претенцията, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - община Севлиево, депозира писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна. Излагат доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че съдът е постановил правилно решение и обосновано е приел, че не са налице основанията, предвидени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което и не са налице основания за присъждане на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Г. е образувано по молба на Л. Я. Г. и Д. Я. Д., против О. С., като се претендира ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 97 947,40 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в периода януари 2010 - септември 2014 г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане, както и 1170 лева разноски, направени в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 1014/2014 г. по описа на Районен съд - Севлиево. С оспореното решение, съдът е отхвърлил изцяло иска като неоснователен и недоказан. Осъдил е ищците да заплатят на О. С. направени по делото разноски в размер на от 3094.77 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел за установено, че според нотариален акт № 225 от 21.10.1959 г. ищците са съсобственици на 2/3 идеални части от поземления имот и реално определена част от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, описани в исковата молба. С. З. № ДК-02-ГБ-08 от 30.07.2007 г. на Началника на РДНСК - Г. е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Нова дървена покривна конструкция на съществуваща двуетажна жилищна сграда и увеличаване на съществуващия надзид /увеличаване височината на подпокривното пространство/, извършено в имота на ищците, като е посочено, че строежът е извършен от ищците в настоящото производство, без изискващите се строителни книжа и без необходимото съгласие от съсобствениците на сградата. Заповедта е изпълнена, като на 16.12.2009 г. е приключило премахването на незаконния строеж чрез премахнато покривното покритие и дървената покривна конструкция. С искане рег. № 94.3.908 от 28.12.2009 г., Гатева е поискала от главния архитект на О. С. да й посочи какво следва да бъде предприето от собствениците на имота, за да започнат строителни работи с цел покриване на сградата. С писмо изх. № 94.3.908 от 12.01.2010 г. е даден отговор на поставените от лицето въпроси, свързани с необходимата документация, както и от кой следва да бъдат предприети съответните действия. Със заявление с рег. № 94.3.908 от 12.02.2010 г. ищцата е представила идейно предложение за покривна конструкция на жилищната сграда, като е поставила и допълнителни въпроси, свързани с това дали предложението отговаря на законовите изисквания. С писмо изх. № 94.3.908 от 30.03.2010 г., подписано от Кмета на О. С. до всички съсобственици е посочено, че един от съсобствениците - Ц. Ц. е изразила несъгласие с внесеното идейно предложение, дадени са указания във връзка със светлата височина на таванския етаж. Указано е, че проектът следва да бъде внесен или съвместно от двамата съсобственика, или от една от заинтересованите страни, но при съгласие на другата, което е необходимо, тъй като се касае за обща част съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС. Съсобствениците на имота Цонева и Христова са изразили несъгласие с внесения със заявление рег. № 94.3.908 от 26.04.2010 г. от Гатева технически проект за изграждане на покривна конструкция. Главния архитект на О. С. е указал, че в случай на несъгласие, в 30-дневен срок от получаване на уведомлението за внесения проект трябва да внесат нов такъв, който да ги удовлетворява. В общинската администрация са постъпили 2 проекта - от всяка от заинтересованите страни - за изграждане на покривната конструкция, като всяка от страните е изразила несъгласие с проекта на другата. Поради липса на съгласие и по аргумент от чл. 185, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, главният архитект е отказал одобряването на внесените инвестиционни проекти. Отказът е обжалван от ищците в настоящото производство пред Началника на РДНСК - СЦР / възражение на л. 188-189 от делото/, който със Заповед № ДК-10-СЦР-22 от 03.09.2010 г. /л. 23-24/ е отхвърлил жалбата и е потвърдил отказа на главния архитект да одобри внесения от Гатева и Дамянов проект, тъй като не съдържал всички изискуеми части - липсвали част Конструкции и част Пожарна безопасност. Назначена със Заповед № 0680 от 17.08.2010 г. на Кмета на О. С. комисия е изразила становище, че сградата следва да бъде покрита, за което е необходимо постигане на съгласие между собствениците за одобряване на един проект. С писмо изх. № 94.3.908 от 15.09.2010 г., Кметът на О. С. отново е указал на съсобствениците на процесната сграда необходимостта от съгласие предвид разпоредбите на ЗУТ. С. З. № 0786 от 20.09.2010 г. на Кмета на О. С. на основание чл. 195, ал. 3 от ЗУТ и горепосочения протокол на комисията, е наредено извършването на покриване на процесната сграда с цел предотвратяване увреждане на същата и недопускане на аварийна ситуация, което да бъде изпълнено в съответствие с одобрен от главен архитект инвестиционен проект. На основание чл. 156, ал. 1 от АПК издателят е оттеглил изцяло Заповедта в хода на производството по адм. дело № 254/2010 г. по описа на Административен съд - Г., с което действие останалите страни по делото са се съгласили. С. З. от 22.03.2011 г. Гатева е внесла в О. С. технически проект за покривна конструкция на сградата, съдържащ части Архитектура, Конструкция и Пожарна безопасност. Поискала е издаване на разрешение за строеж след утвърждаване на строителните книжа от главен архитект. Проектът е одобрен на 06.04.2011 г. С писмо рег. № 94.3.908 от 20.04.2011 г., Цонева и Христова са изразили несъгласие с издаването на разрешение за строеж поради несъгласие в височината на надзида. Жалбоподателите са поискали от Кмета на О. С. да предприеме действия на основание чл. 195 от ЗУТ като назначи комисия, която да извърши оглед на сградата и предложи решение за заздравяването й или разрушаването й като негодна за живеене. На искането е отговорено с писмо изх. № 94.3.908 от 01.07.2011 г., с което е изразено становище, че не са налице нови обстоятелства за повторно производство по чл. 195 от ЗУТ. Със заявление рег. № У3012.119 от 22.07.2011 г. /л. 157/ съсобственичката Ц. Ц. е внесла проект, върнат й през 2010 г., като иска спорът, свързан с наличието на 2 проекта и липса на съгласие между съсобствениците, да бъде разрешен от съда. С писмо изх. № У3012.222 от 28.10.2011 г. /л. 195/ от съсобствениците е поискано изразяването на съгласие, респ. несъгласие с 2 конструктивни становища /л. 196 и 197/ във връзка с изграждането на покрив на процесната сграда. През 2012 г., Кмета на О. С., във връзка с писмо за състоянието на сградата, на собствениците отново е напомнено, че разрешението за строеж следва да бъде издадено на всички собственици, като проектът също следва да бъде внесен за одобряване от всички собственици. След нова коресподненция със собствениците на сградата е издадена Заповед № 0880 от 05.09.2012 г. на Кмета на О. С., с която на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ и констативен протокол на нарочна комисия е наредено извършването на неотложни ремонтни и възстановителни работи - покриване на процесната сграда, с оглед прекратяване процесите на увреждане на носещата конструкция и недопускане на аварийни ситуации, като собствениците на сградата са задължени в 30-дневен срок от съобщаване на заповедта да внесат съвместно инвестиционен проект и подадат заявление за одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж. Собствениците са канени на среща в общинската администрация за обсъждане на проблема с покрива на сградата, както и доброволно да изпълнят Заповед № 0880 от 05.09.2012 г. на Кмета на О. С.. От писмо изх. № 94.3.908-/4/ от 17.10.2013 г., подписано от Кмета на О. С. е видно, че съсобственичката Цонева е дала съгласието си по проекта, внесен от жалбоподателите през 2011 г. Изискано съгласието на всички собственици, както и писмени заявления за одобряването му и издаването на разрешение за строеж. Видно от писмо изх. № 94.2450 от 30.12.2013 г. единствено Гатева и Дамянов не са дали съгласие по проекта. С писмо изх. № 94.6275 от 12.09.2014 г., собствениците на процесната сграда са уведомени, че във връзка с изпълнението на Заповед № 0880 от 05.09.2012 г. на Кмета на О. С., общината е възложила изготвянето на инвестиционен проект за укрепване на сградата и възстановяване на покрива й, с който собствениците могат да се запознаят. На 29.09.2014 г. е издадено Разрешение за строеж № 160 за обект: "Укрепване на жилищна сграда и възстановяване на покрива на същата", издадено на О. С. като възложител на основание чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Разрешението за строеж е допълнено със Заповед № 13 от 14.10.2014 г., като е допуснато предварително изпълнение. Съдът е отхвърлил предявените искове изцяло, като е приел, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на Общината или нейни служители, които да са довели до настъпване на търсените за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, предмет на делото. Според решаващия съд оттеглянето на Заповед № 0786 от 20.09.2010 г. на Кмета на О. С. не представлява фактическо действие по смисъла на чл. 256 от АПК, с чиято незаконосъобразност да се свърже пораждането на материалното право на обезщетение. Прието е, че са налице основанията на чл. 5 от ЗОДОВ, изключващи възможността за ангажиране на отговорността на административния орган. Съдът е приел, че не са налице и настъпили имуществени вреди, тъй като не са представени доказателства от които да се установи, че ищците са претърпели загуби или са пропуснали ползи в резултат на действие, бездействие или незаконосъобразен акт на Общината или нейни служители. Решението е правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни отменителни основания. Решението е обосновано, като съдът е събрал всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е подробно и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят и от настоящата инстанция. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и следващите от АПК следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Отговорността на държавата/общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Правилни са изводите на съда относно липсата на незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия, бездействие на административния орган, изразяващо се в неиздаване на заповед по чл. 195 от ЗУТ. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че О. С. е предприела незабавни действия, насочени към отстраняване на възможностите за увреждане на имота на ищците във първоинстанционното производство. Чрез своите служители, административния орган е оказвал съдействие на Гатева и Дамянов, като е указвал какви са възможните за лицата законосъобразни действия по приемане и изпълнение на проект за покриване на сградата. Безспорно е, че е била налице обективна пречка за изпълнение на строително ремонтни дейности, изразяваща се в несъгласие на останалите собственици с предложения проект за ремонт от страна на жалбоподателите, непредставянето от тяхна страна на всички изискуеми документи /части от проектната документация/, както и несъгласието на самите тях с предложения от Цонева и Христова проект. Тези неразбирателства са довели до невъзможност за одобряване на проект и издаване на строително разрешение за изграждане на покривната конструкция в разумен срок. Поведението на собственици на недвижими имоти, неможещи да постигнат разбирателство относно необходимите ремонтни и поддържащи дейности не може и не следва да рефлектира върху имуществена отговорност на общинските власти. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, липсват данни за настъпили вреди, които да са пряка и непосредствена последица в резултат на оттеглената от административния орган Заповед № 0786/20.09.2010 г., каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция напълно споделя и заключението, формулирано в оспореното решение за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Безспорно е, че покрива на сградата е съборен по силата на редовно издадена Заповед от компетентен орган за премахване на незаконен строеж, който е изпълнен от жалбоподателите. Липсвали са пречки за предприемане на действия от страна на собствениците на имота или от страна на лицата, чието поведение е довело до липсата на покрив на сградата за временно обезопасяване и ограничаване на щетите със способи и средства, за които не се изисква разрешение. Има данни за предприети такива, но в степен която не е довела до значителен резултат. По делото са събрани данни, че предлаганите от жалбоподателите проекти или не са отговаряли на изискванията на закона поради непълнота, или не са били съгласувани с останалите съсобственици, чиито права не могат да бъдат отречени или пренебрегнати от административния орган. След като с поведението си Гатев и Дамянов са предизвикали действията по премахване на покрива на сградата, не са предложили законосъобразно решение за изграждане на нова покривна конструкция и в крайна сметка не са дали съгласие за изграждане на такава по проект на останалите съсобственици е налице поведение вписващо се в хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, което изключва възможността за търсене на обезщетение. По делото не са представени доказателства, че състоянието на сградата е било в такова, че да може да настъпи увреждане или разрушаване на същата, т. е. да е било налице основание и задължение на Общинските власти и в частност Кмета за издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Представени са доказателства за увреждане на ел. инсталация на един от етажите, окачен тава, външна мазилка, дървени врати, дървено стълбище, боя, декоративни колони и други елементи, имащи отношение към вътрешното оформление на сградата и свързани с нормалното и обитаване. Ищците в първоинстанционното производство са търсили обезщетение за настъпили увреждания именно върху елементи и детайли, свързани с ползването на имота, а не за укрепване или спасяването му от разрушаване. Липсват каквито и да е данни и твърдения за наличието на увреждания по конструкцията на сградата или за състояние на същата, което да може да се определи като опасно за живущите в нея или за трети лица, преминаващи или пребиваващи по каквито и да е причини в близост със нея. Поради описаното не може да се изведе еднозначен извод за наличието на задължение на администрацията за реализиране на правомощията по чл. 195 и 196 от ЗУТ. От описаното следва, че не е налице нито незаконосъобразен акт, нито незаконни действия на служителите в община Севлиево, при и по повод възложената им адм. дейност, поради което не може да се ангажира и тяхната отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, както правилно съдът е приел. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на производството претенцията на жалбоподателите за присъждане на напревените пред двете инстанции разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,