Решение № 35 от 7.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г.

Решение № 35 от 7.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] [населено място] за допълване на решение № 599 от 24.09.10 г., постановено по гр. дело № 1720/09 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка и съответно за тълкуване. В молбата се съдържат оплаквания срещу мотивите на решението. Ответникът по молбата [фирма] гр. В. Търново моли същата да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о. като взе предвид данните по делото, приема следното: С решение № 599 от 24.09.10 г. по гр. дело № 1720/09 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е отменил решение № 62 от 24.07.09 г. по гр. дело № 302/09 г. на Великотърновския апелативен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или влизането му в сила. В разглеждания случай решението, чието допълване се иска, е окончателно и е влязло в сила на 24.09.10 г. Молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК е подадена на 17.11.10 г., т. е. след законоустановения срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представлява ЯФГ и не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК грешката, която съдът е допуснал при формиране на своята воля. По повод за поправка на ЯФГ съдът не може да измени или отмени собственото си решение. В случая се иска промяна в мотивите на решението, което би представлявало изменение на формираната воля на съда. Молбата за поправка на явна фактическа грешка е неоснователна, тъй като такава липсва. Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай се иска тълкуване на мотивите към решението, а не на диспозитива, което обуславя неоснователност на искането по чл. 251 ГПК. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о.