Решение № 9224 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2016 г.

Решение № 9224 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Л. И. Х., действаща като ЕТ "Линди- Л. Х." против Решение № 267/21.03.2016 г. по адм. д. № 1054/2015 г. на Административен съд - С. област, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея иск с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу О. С., за заплащане на сумата от 390 980.57 лева представляващи имуществени вреди - пропуснати ползи, формирани от неполучена безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма за развитие на земеделските райони по Договор № 23/311/01102/06.10.2014 г. с ДФ "Земеделие", за изграждане на обект "Къща със стаи за настаняване и магазин за хранителни стоки", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и е осъдена О. С. да заплати на ищцата сумата 3 800 лв. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция на касационната жалбоподателка, като й бъде присъдено исканото обезщетение за претърпените преки имуществени вреди. Моли се също за присъждане на направените по делото разноски. Касаторката, редовно призована за съдебно заседание се явява лично и с адв. Михайлова, моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Касационният ответник по делото - община Своге, чрез процесуалния представител юрк. Зашев, изразява мотивирано становище за неоснователност касационната жалба. В с. з. и в депозираните писмени бележки възразява срещу оплакванията на касатора и моли ВАС да остави в сила атакуваното съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши, на основание чл. 218 от АПК, проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - С. област, е отхвърлил изцяло предявените от касаторката иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу община Своге за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучена безвъзмездна финансова помощ по мярка 311"Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма за развитие на земеделските райони по Договор № 23/311/01102/06.10.2014 г. с ДФ "Земеделие", за изграждане на обект "Къща със стаи за настаняване и магазин за хранителни стоки", в размер на 390 980.57 лв. ведно със законната лихва, претърпени в резултат на бездействието на кмета на община Своге да предприеме необходимите действия по прилагане на одобрен със Заповед № 985/14.10.2009 г. свой проект за частично изменение на одобрен ПУП- ИПР от кв. 67, гр. С., съдържащ удължаване трасето на улица-тупик с ОК 47696 в северна посока, с 8м. -в обхват на имот пл. № 1102, с което се изменят улично регулационните линии на УПИ № ХII-1102 и ХV- 2226, изразяващо се в неизпълнение на Заповед № 85/23.01.2013 г. на кмета на община Своге, представляващо неизпълнение на вменени му със закон задължения за фактически действия. За да стигне до този правен резултат, Административният съд - С. област, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е правилно. Не е налице противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт или незаконното бездействие. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Правилно административният съд е констатирал, че видно от съдържанието на процесната заповед № 85/23.01.2013 г. на кмета на община Своге, същата е с правно основание чл. 65 от ЗОС. Обоснован е и изводът на решаващия съд, че ищецът, макар и легитимиращ се като собственик на УПИ № ХII-1102, кв. 67 по плана на гр. С., от 19.03.2013 г., не е страна в правоотношението по чл. 65 от ЗОС, възникнало с издаването на заповед № 85/23.01.2013 г. на кмета на община Своге, и следователно към датата на издаване на заповедта спрямо ЕТ не е било налице дължимо по закон фактическо действие, което да рефлектира в правната сфера на ищеца. Вярна е и алтернативно развитата теза от административния съд, че ако се приеме, че такова е било налице след придобиване на имота, то в случая видно от представените по делото доказателства, налице са били действия по изпълнение на Заповед № 85/23.01.2013 г. на кмета на община Своге, които са приключили преди датата на завеждане на исковата молба, подадена пред АС- С. област видно и от мотивите на влязлото в сила определение № 642/14.08.2015 г., по адм. д. № 486/2015 г. на АССО- пети състав, като същевременно няма законова норма, която да задължава кмета на съответната община, да приключи с фактическите действия в производството по чл. 65 от ЗОС в определен срок. Така приетото от решаващия състав е обосновано, кореспондира на данните по делото, и се споделя от настоящия състав. Правилно в този контекст съдът е приел, че липсва първият елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общината за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 257 и неизвършване на фактически действия по чл. 256 от АПК, от което да се претендират вредите. Първоинстанционният съд правилно е определил необходимите предпоставки от фактическия състав по иска за обезщетение, при наличието на които да се реализира отговорността на административния орган. В случая такива не са доказани и установени от жалбоподателката- касатор в настоящото производство. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че правилно административният съд е посочил още, че не се установява и пряка причинно- следствена връзка между твърдените съответно незаконосъобразно бездействие и вредоносен резултат, представляващ пропуснати ползи в размер на 390 980.57 лв., формирани от неполучена безвъзмездна финансова помощ. Следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че че плащането по договора с ДФ "Земеделие" е обвързано изключително със съответните действия на страните по него, конкретно на ищцата по развилото се производство: извършване на инвестиции по одобрения проект съгласно условията и сроковете по този договор, а не в зависимост от извършване на необходимите действия по прилагане на одобрен със Заповед № 985/14.10.2009 г. на Кмета на О. С. проект за частично изменение на одобрен ПУП- ИПР на процесния имот, или с изпълнение на Заповед № 85/23.01.2013 г. на смета на същата община. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение в отхвърлителната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Неправилен е изводът на АС- С. област за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,