Решение № 3955 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2010 г.

Решение № 3955 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4264/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Огняна Петрова Костова против решение № 1 от 01.02.2010 г. по адм. дело № 1525/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Костова против заповед № 164 от 01.12.2008 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), гр. София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразено, че заповедта е издадена при отсъствие на материалноправните основания за това, не е извършен подбор между служителите и не са проведени консултации със синдикалните организации, както и че е постановено при липса на мотиви. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, правоприемник на органа, издал оспорения административен акт съгласно § 1 от ПМС 35/2011 г. (определение в съдебно заседание на 09.03.2011 г.) оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 164/01.12.2008 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката Костова е прекратено, считано от 01.01.2009 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 9 от Устройствения правилник на Националната ветеринарномедицинска служба (отм.) генералният директор е орган по назначаването), в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като с § 3 от Постановление № 204 на Министерския съвет от 18.08.2008 г. е изменен Устройствения правилник на Националната ветеринарномедицинска служба (отм.) като общата численост на службата е намалена от 2377 на 2084 щатни бройки. Съобразно нормативно определената с устройствения правилник численост на персонала и в съответствие с правомощията, предоставени с чл. 5, ал. 1, т. 25 от устройствения правилник, генералният директор на Националната ветеринарномедициска служба издава заповед № РД-11-1042/27.11.2008 г., с която намалява числеността на Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) - Бургас от 94 на 77 щатни бройки, считано от 01.01.2009 г. и от същата дата утвърждава ново щатно разписание и поименно разписание на длъжностите. С това е спазена и нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, тъй като новото разписание на длъжностите е утвърдено от органа по назначаването на съответната администрация или в разглеждания случай - от генералния директор. Независимо че е издадена на 01.12.2008 г., заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е законосъобразна, тъй като действието й е отложено изрично за 01.01.2009 г., когато настъпват посочените по - горе промени в числеността на персонала на териториалното звено. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Правилно е и становището на първоинстанционния съдебен състав, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки за това, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. В разглеждания случай, считано от 01.01.2009 г. в РВМС - Бургас е утвърдено ново разписание на длъжностите, според които общия брой на длъжностите е намален от 94 (щатно разписание от 01.12.2008 г.) на 77, или 12 бройки за длъжността "главен инспектор" в отдел "ДВСК", сектор "ДВСК Бургас-преработвателни предприятия", една от които заема жалбоподателката (заповед за назначаване № 852/2001 г.), са намалени на седем щатни бройки. При тези данни правилно съдът приема, че е налице реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност. Действително длъжността продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, а също и като единство от функции и задължения, но е намален броят на лицата, които я изпълняват. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е по целесъобразност, мотивирана е със съображенията, съдържащи се предложението на директора на РВМС - Бургас и не подлежи на съдебен контрол. Следователно, като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Спазени са и клаузите на подписаното между ръководството на НВМС и синдикалните организации споразумение от 05.05.2008 г. - служебното правоотношение е прекратено след консултации със синдикалните организации (протокол от 27.11.2008 г.), поради което доводите в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на жалбоподателката, свързано с прилагането на нормата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) също е неоснователно. Предмет на проверка е законосъобразността на административен акт, издаден по реда на ЗДСл, а не дискриминационно поведение, поради което релевантните обстоятелства са относно спазването на правилата, предвидени в специалния закон, уреждащ прекратяване на служебните правоотношения. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви на съдебния акт. Първоинстанционният съд обсъжда всички доводите на страните и служебно проверява валидността на постановения административен акт. Изводите на съдебния състав са направени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и са подробно мотивирани с аргументи, обосноваващи законосъобразността на постановения административен акт. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и направеното искане жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата 150.00 лв. възнаграждение за участието на юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,