Решение № 10372 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД срещу Решение 195/ 11.01.2023г., постановено по адм. дело 8088/ 2022г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът не е проверил дали административната дейност на КЕВР съответства на изискването на чл. 4, ал. 2 от АПК- административният акт да е издаден за целите, установени от закона и е постановил обжалваното съдебно решение в нарушение на процесуалния закон. Излагат се доводи, че съдът е повторил допуснатото от Комисията нарушение на материалния закон смесил е защитата на интересите на потребителите с тези на производителите. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспореното решение на КЕВР. Претендира разноски. Касационният жалбоподател- "Електроразпределение Север" АД в съдебно заседание чрез адв. Кирилова моли да се уважи касационната жалба и отмени съдебното решение и акта на КЕВР. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ненков, моли да се отхвърли касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД, като недоказана, неоснователна и се потвърди съдебното решение на АССГ, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на касационния жалбоподател. Ответникът П. Григоров не представя становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният съд е установил, че П. Григоров е подал искане за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа електроцентрала към електроразпределителната мрежа с 2102006162/13.10.2021г., за присъединяване на обект с мощност 90 kW, заявена за изграждане в ПИ 61875.33.595, с. Райнино, ул. Оборище 34, община Исперих, област Разград. Във връзка с искането Електроразпределение Север АД направило проучване и приело, че обекта следва да се присъедини към електроразпределителната мрежа със средно напрежение въздушен електропровод Райнино 20 kV от п/ст Исперих 110/20 kV, във връзка с което подало до ЕСО ЕАД искане за проучване на условията за присъединяване на заявената ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. В отговор на искането ЕСО ЕАД дало информация, че за извършване на проучването следва да бъде заплатена цена в размер на 7 848 лева, с ДДС. По подадено от него ново искане с 2202000139/10.01.2022г. заявителят получил отговор, че процедурата ще продължи след заплащане на сумата за извършване на проучване от ЕСО ЕАД. Във връзка с тази процедура Григоров е подал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е било Решение Ж 369 от 03.08.2022г. на КЕВР, с което тя е приела жалбата на П. Григоров за основателна и на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на "ЕР Север"- АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде Становище за присъединяване на ФЕЦ с мощност 90 kW, предвидена за изграждане в ПИ 61875.33.595, с. Райнино, ул. Оборище 34, община Исперих, област Разград, съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел I, отговарящо на изисквания на чл. 3.2.2 от Лицензията с посочени условия за присъединяване към страна ниско напрежение на ТП 4 с. Райчиново; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Комисията се е аргументирала, че разстоянието от имота, в който е предвидено изграждането на заявената ФЕЦ до съществуващия в района трафопост с диспечерско наименование ТП 4 с. Райчиново, е три междустълбия от мрежа ниско напрежение или около 100 м. В ТП в момента има монтиран ТМ с мощност 160 kVА. Към мрежа ниско напрежение на ТП няма присъединена ЕЦ. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Север" ЕАД, срещу Решение Ж 369 от 03.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът e приел, че административното решение е издадено от компетентен орган КЕВР и при спазване на установената писмена форма. Изложил съображения водещи до извод, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство. Счел, че в случая в определените условия за присъединяване на заявената ФЕЦ не са отчетени интересите на потребителите на услугата, предоставяна им от разпределителната мрежа. Не е обоснована необходимостта от съгласуване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с ЕР Север ЕАД. Обобщил, че в случая КЕВР е постановил законосъобразен акт и не са констатирани наличието на основания от посочените в чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при точно изяснена фактическа обстановка, и след всеобхватен анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Според чл. 76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Неоснователен се явява довода на касатора, че Комисията и съдът са квалифицирали неправилно правоотношението като такова между клиент и лицензиант по реда на чл. 22 от Закона за енергетиката, тъй като именно това е реда, по който се решават споровете, породени при приложението на чл. 6, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Една от целите на енергийната политика на Европейския съюз, е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/ 2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл. 23, т. 14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В унисон с посочените принципи енергийните обекти по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за Малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници. Неоснователно е твърдението на касатора за неспазване, както от съда, така и от Комисията на разпоредбите на приложимите законови норми. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. В случая приложими са разпоредби на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел I на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от Закона за енергията от възобновяеми източници". Неоснователен е доводът на касатора, че в противоречие с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи Комисията е иззела изключителната компетентност на операторите на преносната и разпределителната мрежа заедно да определят условията за присъединяване. С основателни мотиви КЕВР е достигнала до заключението, че оптималната схема за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия с мощност до 90 kW е място на присъединяване на ниско напрежение, като е посочило и точката на присъединяване, с което отпада и необходимостта от прилагане на режима за съгласуване по чл. 53, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014г. Съдът намира за правилен извода на Комисията, че ЕР Север е допуснало неизпълнение на задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия. Същата е изложила конкретни мотиви по спорния въпрос, че определените условия за присъединяване към мрежа средно напрежение с изграждане на нов ТП от и за сметка на клиента не водят до намаляване на технологичните разходи за енергийната система. Според чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система. Административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на ЕР Север. Обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение