Решение № 6804 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2020 г.

Решение № 6804 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Образувано е по касационна жалба на А. Станева от [населено място], чрез адв. Я. Стоев и адв. П. Гълъбов, против Решение № 44/20.01.2020 г., постановено по адм. д. № 785/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателката срещу Решение № 2153-14-31/12.06.2019 година на директора на ТП на НОИ- Плевен. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество навежда доводи в подкрепа на твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необоснованост и съмнение за неправилност на приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради факта, че при изготвяне на същото не са извършени проверки на място от вещото лице и не са направени справки в наличните ведомости. Изложени са и твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Плевен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното Решение № 44/20.01.2020 г., постановено по адм. д. № 785/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен е отхвърлена жалбата на А. Станева срещу Решение № 2153-14-31/12.06.2019 година на директора на ТП на НОИ- Плевен. В производството пред Административен съд-Плевен е установена следната фактическа обстановка: Със заявление от 19.12.2018 г., жалбоподателката прави искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което, с Разпореждане № 2113-14-2639-5/17.04.2019 година, е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето отговаря на изискването за възраст - [възраст], но не отговаря на изискването за осигурителен стаж от 35 години и 6 месеца, защото не достигат 6 години, 5 месеца и 24 дни. Срещу разпореждането е подадена жалба с искане за зачитане като осигурителен стаж на времето на временна неработоспособност поради отглеждане на дете – двете й деца, както и зачитане на времето от 07.07.2006 г. до 08.10.2006 г., в което е работила в ЕТ "Корект Кентавър-99-Р. Танев" и периодът 11.07.2001 година - 11.10.2005 година, за труд, положен в Учебен център, Гарнизонен стол при ВВВУ "Г. Бенковски", гр. Долна Митрополия. На 12.06.2019 година е постановено процесното решение от директора на ТП на НОИ-Плевен, с което жалбата на лицето е отхвърлена, като са изложени мотиви, че периодът на майчинство с двете й деца е зачетен за осигурителен стаж за периода от 03.12.1975 г. - 28.06.1979 г., през който е работила като продавач в Нармаг Плевен и за периода от 01.01.1980 г. до 01.04.1983 г., през който е работила като стругар в Завод за ядрени прибори, град Плевен, съгласно извършените вписвания в Трудова книжка № 94/01.12.1973 г., и не е налице обективна възможност да се зачете стаж за раждане и отглеждане на дете от неработеща майка, тъй като за посочените по-горе периоди жалбоподателката е работила по трудово правоотношение и същите вече са зачетени от пенсионния орган за осигурителен стаж. По отношение незачитането на осигурителния й стаж в ЕТ "Корект Кентавър-99-Р. Танев" за периода 07.07.2006 г. -08.10.2006 г. е посочено, че административният орган е предприел действия за уточняване стажа на лицето за посочения период по повод предходно подаденото заявление от г-жа Станева от 19.07.2013 г., с което е поискала отпускане на лична пенсия за ИОЗ, като са изискани данни от осигурителя, а по данни от Регистъра на трудовите договори е налична информация за сключен трудов договор между ЕТ "Корект Кентавър-99-Р. Танев" и А. Станева за периода 07.07.2006 г. - 08.10.2006 г., но в Регистъра на осигурените лица липсва информация. Писмото е изпратено на адреса на осигурителя в гр. Бургас, като същото се е върнало с отметка "непотърсен". Изготвено е писмо, изх. №МП-37481/11.11.2013 г. до началника на отдел КО при TП на НОИ - Бургас и е изискано съдействие и проверка на осигурителя ЕТ "Корект Кентавър-99-Р. Танев". В писмо от 2013 година е посочено, че осигурителят е прекратил стопанска дейност от 02.12.2010 г. и същият не е внесъл окончателно дължимите осигурителни вноски за периода 2005 г. - 2010 г. както за работниците и служителите, така и за самоосигуряващото се лице и поради неявяване на осигурителя не може да се констатира дали са изплащани трудовите възнаграждения на г-жа Станева поради липса на документи и да се връчи задължително Предвид обективната невъзможност да бъде извършена проверка в осигурителя, както и при липсата на други документи, удостоверяващи стаж и доход за въпросния период 07.07.2006 г. - 08.10.2006 г., административният орган е приел, че този период не може да бъде зачетен за осигурителен стаж. По отношение на незачетения осигурителен стаж за периода 11.07.2001 г. - 11.10.2005 г., положен в Учебен център и Гарнизонен стол при ВВВУ "Г. Бенковски", гр. Долна Митрополия, за който стаж лицето твърди, че има данни в секретен регистър и е отказано издаване на удостоверителен документ от Държавна дирекция "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив" – Велико Търново, органът е извършил отново проверка на данните в Регистър на осигурените лица, при която не са установени данни за осигурителен стаж за периода, като и лицето не е представило някакви други документи, доказващи трудов стаж, които да бъдат съобразени от пенсионния орган. По делото, по искане на оспорващата, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице е установило, че в представените от лицето документи за стаж не е отразен период от 11.07.2001 г. до 11.10.2005 г. и от 07.07.2006 г. до 08.10.2006 г., като за периода 07.07.2006 г. - 08.10.2006 г. е регистриран трудов договор на лицето от ЕТ "Корект Кентавър-99-Р. Танев", но не са подавани декларации, обр. 1 "Данни за осигуреното лице" и за лицето не са внесени осигурителни вноски. За периода 11.07.2001 г. - 11.10.2005 г. вещото лице е установило, че разплащателните ведомости на ВВВУ "Г. Бенковски"- гр. Долна Митрополия за периода до месец август 2002 година са предадени в Оперативен отдел на БА, а за периода след август 2002 в архива на НВУ "В. Левски- гр. Велико Търново и след изискани данни от Оперативен архив на БА е предоставена информация, че във ведомостите за заплати на стол към ВВВУ Г. Бенковски"-гр. Долна Митрополия за периода 11.07.2001 г. - 31.12.2001 г. не фигурира лицето А. Станева. В писмо от 02.12.2019 година от НВУ "В. Левски"- гр. Велико Търново се посочва, че съхраняваните ведомости на ВВВУ "Георги Бенковски", преобразувано във факултет "Авиационен" на НВУ "В. Левски", А. Станева не фигурира в списъчен състав, ведомости за работни заплати за периода месец юли 2002 г. -11.10.2005 г. Вещото лице не установява за горепосочените периоди жалбоподателката да е осигурена. По делото са приложени заверени копия на документи за осигурителен и трудов стаж на оспорващата, като в същите не е налице отбелязване на трудова заетост в горепосочените периоди. Представени са писма и удостоверения от 2013 година, когато с оглед отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване административният орган е извършил проверки и изяснявал осигурителен стаж именно за периода 11.07.2001 г. - 11.10.2005 г. и 07.07.2006 г. - 08.10.2006 г. С оглед събраните по делото писмени доказателства, както и предвид приетото по делото заключение от назначената съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени документи, удостоверяващи трудовия стаж, нито данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за оспорващата. За претендираните периоди 11.07.2001 г. - 11.10.2005 г. и 07.07.2006 г. - 08.10.2006 г. не са представени доказателства за внесени осигурителни вноски, нито за дължими такива, нито за начислено трудово възнаграждение, тъй като не са налични ведомости, за да се извърши справка дали е начислено трудово възнаграждение, за да се признае периодът за осигурителен стаж. За периода 07.07.2006 г. - 08.10.2006 г. е налице подадена информация, че има сключен трудов договор с ЕТ, но не е подадена декларация, обр. 1 и не може да бъде открит осигурителят, за да се извърши проверка относно начислено възнаграждение, за да може да се зачете съответния период за осигурителен стаж. По отношение на периода 11.07.2001 г. - 11.10.2005 г., с оглед предоставена информация от учрежденията, на които са предадени архивите на ВВВУ "Г. Бенковски"-гр. Д. Митрополия, оспорващата не фигурира във ведомостите и поради това не може да бъде зачетен осигурителен стаж, тъй като не са налични данни за сключен трудов договор, нито за начислено трудово възнаграждение. Предвид горепосочените обстоятелства, съдът е отхвърлил жалбата и е оставил в сила процесното решение и потвърденото с него разпореждане като законосъобразни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния административен съд, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Не могат да бъдат споделени обективираните в касационната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради факта, че приетото по делото заключение по възложената съдебно-счетоводна експертиза е изготвено изцяло на базата на представените по делото документи- писма от ТД на НАП-Плевен, Оперативен архив на БА и НВУ "Васил Левски" гр. Велико Търново. Според касаторката при изготвянето на експертизата е следвало да бъдат извършени проверки на място от вещото лице, което да се запознае със съдържанието и да извърши справки от наличните ведомости. Съдът е постановил решението въз основа на заключението на вещото лице, чиито задачи са били поставени от жалбоподателката. Видно от представения протокол от проведено на 09.01.2020 г. съдебно заседание по делото, от страна на жалбоподателката е изразено становище за приемане на експертизата, заключението не е оспорено от страните по делото и не е направено искане за назначаване на повторна експертиза. Последващо оспорване на това заключение пред касационната инстанция е недопустимо. От жалбоподателката не са представени доказателства, които да оборват извършените в експертизата констатации. Действително съдът би могъл да назначи повторна експертиза и без изрично искане от страната, но само при наличие на данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключението на вещото лице, изведена от съдържанието на заключението и от другите доказателства по делото, каквато хипотеза в процесния случай липсва. Приложените по делото писмени доказателства - писма от ТД на НАП-Плевен, Оперативен архив на БА и НВУ "Васил Левски"- гр. Велико Търново са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, съставляват доказателство за съдържащите се в тях факти и се ползват с презумптивна доказателствена сила. В писмата са удостоверени по законовия ред относими факти, които не са опровергани с други доказателствени средства. Пред първоинстанционния съд не е направено искане от жалбоподателката за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, документите не са оспорени, респ. не е оборена доказателствената им сила. Доводи относно евентуалната неистинност на удостоверените с тях факти и обстоятелства не могат да се разглеждат в настоящото производство предвид ограничения обхват на извършваната проверка за законосъобразност. С оглед посочените обстоятелства, настоящата касационна инстанция приема, че съдът е решил делото при спазване на съдопроизводствените правила. От друга страна, не се установяват твърдените от касатора нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение, за които в касационната жалба не са изложени доводи. Що се отнася до твърденията за необоснованост на решението като касационно основание, то такова би било налице при допуснати грешки от страна на съда във връзка с прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др., но грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. Предвид изхода на спора и факта, че ответникът- директорът на ТП на НОИ-Плевен не е подал отговор на касационната жалба и не е представляван пред настоящата инстанция, разноски за тази инстанция не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,