Решение № 3651 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14557/2008 г.

Решение № 3651 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14557/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Емил Петров Станчев от гр. Варна срещу решение № 395/9.06.2008 г. по адм. д. № 1760/2006 г по описа на Варненския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Административният орган не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния сок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба частично основателна по следните съображения: С оспореното решение състав на Варненския окръжен съд в производство по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отхвърлил жалбата на касатора Станчев срещу Заповед № 2022/29.06.2006 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на строеж "Жилищна сграда, подпорна стена, ограда" в поземлен имот (ПИ) № 2681, Приморски парк-Варна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в унисон с материалния закон и административнопроизводствените правила. В съставения в хода на административната преписка Констативен акт № 12/19.06.2006 г., послужил като фактическо основание за издаване на оспорената заповед са отразени констатации относно вида и степента на завършеност на установеното в ПИ 2681 строителство. В Раздел III на акта се сочи, че в имота се извършва строеж на жилищна сграда - монолитно излети колони, стоманобетонова плоча и тухлена зидария. Наред с това е отразено наличието на изградени в имота подпорна стена от редена каменна зидария и ограда от каменна зидария с конкретно посочени параметри. Тези констатации се съдържат и в обстоятелствената част на процесната заповед. При тези безспорни фактически установявания се налага извода, че оспорването срещу заповедта е било частично основателно. Разпоредбата на чл. 224 ЗУТ визира строежи в процес на изграждане, предвид което заповедта в частта касаеща завършените строежи подпорна стена и ограда се явява незаконосъобразна и е подлежала на отмяна. Противно на този извод с подложеното на касационна проверка решение оспорването е отхвърлено изцяло, което прави съдебния акт незаконосъобразен по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва при условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението да бъде частично отменено и вместо него постановено ново, с което заповедта в частта, разпореждаща спиране на завършените строежи подпорна стена и ограда да бъде отменена. Воден от изложеното Върховният административен съд, състав на II-ро отделение