Решение № 13297 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2015 г.

Решение № 13297 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. В. Д. против заповед рег. № 8121К - 1920/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - системни нарушения на служебната дисциплина, му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменена. Ответникът- министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Н. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Ж. Д. е държавен служител, началник на отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- К.. По повод сигнал за неправомерно използване на служебен автомобил от Д., министърът на вътрешните работи назначава комисия, която до извърши проверка (заповед № 8121з-175/16.02.2015 г.). Проверката приключва със справка рег. № 8121р-16214/01.04.2015 г., която установява, че през периода 01.01.2014 г. - 20.02.2015 г. жалбоподателят е управлявал няколкократно служебен лек автомобил "Пежо 307" рег. № КН 8202АМ, без да има издадена заповед за това, което е в нарушение на чл. 234, ал. 1 и ал. 4 от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално- техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателна техника в МВР, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № Iз-305/21.02.2014 г. В справката е посочено също, че на 27.09.2014 г. Д. не е проверил и подписал пътната книжка на ползвания от него служебен автомобил в нарушение на чл. 64 от вътрешните правила, както и че на същата дата е разпоредил на водача на автомобила Г. Н. да го закара със служебния автомобил от гр. Д. до гр. К. и обратно, въпреки че на посочената дата Н. е бил отпуск, като по този начин е нарушил т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Констатирано е, че на 08.11.2014 г. жалбоподателят е ползвал служебния автомобил от гр. Д. до Академията на МВР в гр. С., без разрешение на директора на ОДМВР - К., а на следващия ден е ползвал автомобил от гр. Д. до гр. Б. и обратно също без разрешение на директора и по този начин е нарушил чл. 55 и чл. 65 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед № Iз-305/2014 г. Комисията, извършила проверката, установява също че жалбоподателят не е изпълнил разпореждане рег. № 277р-2022/20.11.2014 г. на директора на ОДМВР - К. и не е представил в посочения в разпореждането срок 08.12.2014 г. предложение, в което да посочи регистрационните номера на автомобилите, ползвани в ръководеното от него звено и служителите, на които да бъдат зачислени - нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР. Комисията приема, че служителят следва да носи отговорност за всяко от допуснатите и описани по-горе дисциплинарни нарушения, които поотделно подлежат на санкциониране съответно с "писмено предупреждение" и с "порицание" и тъй като нарушенията са системни, квалифицира същите по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години. В този смисъл е и предложение рег. № 277р-3841/18.05.2015 г. на директора на ОДМВР- К.. Жалбоподателят е запознат с констатациите в справката и с предложението и е поканен да даде писмени обяснения, които представя на 29.05.2015 г. След като се запознава със справката, предложението, събраните доказателства и с обясненията на служителя, министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121К-1920/05.06.2015 г., предмет на оспорване, с която приема, че жалбоподателят носи отговорност за дисциплинарни нарушения, описани в 6 пункта от заповедта, а именно: за това, че през периода 10.06.2014 г. - 30.09.2014 г. служителят управлява няколкократно служебен лек автомобил "Пежо 307", рег. № КН 8202АМ, без да има издадена заповед, - нарушение на чл. 234, ал. 1 и ал. 4 от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално- техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателна техника в МВР, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № Iз-305/21.02.2014 г.; за това, че на 27.09.2014 г. Д. не извършва проверка и не подписва пътната книжка на ползвания от него служебен автомобил в нарушение на чл. 64 от вътрешните правила, както и че на същата дата разпорежда на водача на автомобила Г. Н. да го закара със служебния автомобил от гр. Д. до гр. К. и обратно, въпреки че на посочената дата Н. е в отпуск - нарушение на т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който задължава държавния служител като ръководител да зачита достойнството и правата на подчинените му служители; за това че на 08.11.2014 г. жалбоподателят ползва служебния автомобил от гр. Д. до Академията на МВР в гр. С., без разрешение на директора на ОДМВР - К., а на следващия ден ползва автомобила от гр. Д. до гр. Б. също без разрешение на директора - нарушения на чл. 55 и чл. 65 от Вътрешните правила; както и за това, че не изпълнява разпореждане рег. № 277р-2022/20.11.2014 г. на директора на ОДМВР - К. и не представя в срок до 08.12.2014 г. предложение, в което да посочи регистрационните номера на автомобилите, ползвани в ръководеното от него звено и служителите, на които да бъдат зачислени - нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР. След като квалифицира всяко едно от деянията и приема, че тези по т. 2, т. 4 и т. 5 съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и подлежат на санкциониране с писмено предупреждение, а тези по т. 1, т. 3 и т. 6 от заповедта са нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР (съответно неизпълнение на заповед за деянията по т. 1 и т. 6 и нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по т. 3) и за всяко от тях се предвижда наказание "порицание", министърът на вътрешните работи достига до извод, че от страна на жалбоподателя са допуснати системни нарушения на служебната дисциплина и на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР налага на жалбоподателя Д. дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Независимо, че формално отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, заповедта в т. 1 не съдържа описание на конкретни нарушения, определени по време и място на извършване. Посочено е, че през периода 10.06.2014 г. - 30.09.2014 г. жалбоподателят управлява няколкократно служебен лек автомобил, без съответна заповед, но не е уточнено кога, къде и при какви обстоятелства е извършено това. Допуснатото нарушение на формата е съществено, тъй като накърнява правото на защита на служителя в тази част, който, при липса на конкретизация относно нарушението, не би могъл да оспори констатациите на административния орган и евентуално да ангажира доказателства. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Последният извод се обосновава от обстоятелството, че материалите от дисциплинарното производство и справката с резултатите от проверката, са изпратени на дисциплинарно наказващия орган след 17.04.2014 г. (в този смисъл е резолюцията върху справката). Поради това и съгласно нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР следва да се приеме, че нарушението е открито след тази дата и следователно заповедта е издадена в предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗВВР двумесечен срок. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. В противоречие с изискванията на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР заповедта е издадена, без да са събрани доказателства за фактите и обстоятелствата от значение за изясняване на случая, както и тези, посочени от държавния служител в писмените обяснения и без да са оценени всички доказателства. При преценката за осъществяване на нарушенията по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от заповедта не са взети предвид доказателствата (2 бр. списъци от 17.03.2015 г. и от 18.03.2015 г.) установяващи, че служителите в ОДМВР - К., включително жалбоподателя, са запознати с Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално - техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателна техника в МВР, утвърдени със заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в началото на 2015 г., т. е. след изтичане на периода, през който са установени описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина. По т. 1 не е изяснен въпроса на какво основание жалбоподателят е вписан като водач в пътната книжка на описания служебен автомобил през посочения в заповедта период. Не е съобразено и обстоятелството, че със заповед от 10.03.2015 г. директорът на ОДМВР - К. разрешава на Д. да управлява служебния автомобил. Този факт, въпреки че е настъпил по-късно е от значение, тъй като е релевантен за преценката относно тежестта и последиците от нарушението за държавната служба по т. 1 от заповедта. По пункт 2 и по пункт 5 от акта не са взети предвид и обсъдени съответно справка рег. № 20825/2014 г., изготвена от Д. за изпълнените на 27.09.2014 г. служебни задачи във връзка с охраната на изборни материали, както и график за проверка на патрулно - постовата дейност през месец ноември 2014 г. и справка рег. № 277р/1740/11.11.2014 г., изготвена от жалбоподателя, с която е отчетена проверката на дейността в РУ- Д. и на дейността по предотвратяване на нарушения при провеждане на мотокрос в гр. Б., извършена на 09.11.2014 г. По т. 3 не обсъдена и съобразена заповед № 2459/23.09.2014 г. на директора на ОДМВР - К., с която е прекъснат отпуска на всички служители в дирекцията, считано от 24.09.2014 г. до обявяване на резултатите от изборите (изборите са проведени на 05.10.2014 г.). По пункт 4 не са събрани доказателства, относно твърденията на жалбоподателя, че пътуването до Академията на МВР в гр. С. със служебен автомобил на 08.11.2014 г. е по покана за участие в мероприятие по случай професионалния празник на служителите в МВР и след изрично разпореждане на директора на ОДМВР - К.. Допуснатите пропуски при събирането и оценката на доказателствата и изясняване на релевантните факти за всяко едно от описаните в заповедта нарушения са съществени, тъй като се отразяват на правилността на направените от дисциплинарно наказващия орган изводи относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Тези нарушения са самостоятелни основания за отмяна на акта в частите от т. 1 до т. 5. При издаване на оспорената заповед не са изпълнени и предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години при допуснати системни нарушения на служебната дисциплина. По смисъла на закона, изяснен с § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба, "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. В случая предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото в заповедта основание не са осъществени. Нарушенията, посочени в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от административния акт, се отнасят за неизпълнение на разпоредби от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално - техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателна техника в МВР, утвърдени със заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи и в случая не са допуснати, тъй като на посочените в заповедта дати и периоди Д. не е бил запознат с тези правила и съответно със задълженията, произтичащи от тях и с поведението, което трябва да следва (според писмените обяснения на служителя същият е уведомен за тези правила на 20.11.2014 г., а доказателства, които да установяват, че това е направено по - рано не са ангажирани). Ето защо неспазването на тези разпоредби не може да се квалифицира като пропуски в изучаването и прилагането на служебната дейност или неизпълнение на заповед - нарушения съответно по чл. 199, ал. 1, т. 5 и по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Нарушението, описано в т. 3 от заповедта също не е допуснато, тъй като към 27.09.2014 г. отпускът на шофьора на служебния автомобил е прекратен с цитираната по-горе заповед на директора на ОДМВР - К., която се отнася за всички служители в дирекцията. Ето защо извършеното от жалбоподателя, не е в противоречие с т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и съответно не обосновава нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Нарушението по т. 6 от заповедта е допуснато, но същото не може самостоятелно да обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото от органа основание и съответно вида на наложеното наказание. Останалите, описани в т. 1 до т. 5 дисциплинарни нарушения, не са осъществени, поради което съдът приема, че от страна на жалбоподателя Д. не са допуснати системни нарушения на служебната дисциплина. Следователно предпоставките на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не са изпълнени и не са налице основания за санкциониране на служителя по този текст от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. На това основание административният акт следва да бъде отменен. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,