Решение № 7680 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2017 г.

Решение № 7680 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ц. Ц., против решение № 236 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 772/2016 г. на Административен съд - В. Т. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-040-6500/5023 от 28.09.2015 г. в частта му, с която е постановен отказ за изплащане на цялата сума по СЕПП и 1598,79 лв. по СПП. Правят се доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Р. Н. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че недопустимите за подпомагане площи не са правилно определени, позовавайки се на заключението на вещото лице. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е при условията на повторност по реда на чл. 226 АПК. При първоначалното разглеждане на делото, административният съд е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съобразил е, че окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. е приет със заповед на министъра на земеделието и храните от 6.03.2015 г., поради което подаването на заявлението от земеделския стопанин не би могло да се съобрази с последващия административен акт. Стигнал е до извод, че при липса на доказателства относно очертаването на заявените парцели за референтната година, не може да се извърши преценка относно законосъобразното изключване на парцели или части от тях от специализирания слой. Първоинстанционното решение е обжалвано пред Върховния административен съд. С решение № 13134 от 5.12.2016 г. по адм. дело № 4066/2016 г., той е отменил, като неправилно решение от 25.02.2016 г. по адм. дело № 759/2015 г. на административния съд. Върнал е делото за ново разглеждане с указания за процесуалните действия, които дължи първоинстанционният съд. Такива са разпределение на доказателствената тежест между страните; указване на необходимостта от събиране на доказателствата, необходими за изясняване на спора от фактическа страна; съпоставянето им с мотивите в уведомителното писмо и на тази база извършване на преценка за спазване на материалния закон. При новото разглеждане на делото, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, като е кредитирал основното и допълнително заключение на вещото лице. В мотивите на решението си е описал реда за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" съгласно разпоредбите на ЗПЗП и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Приел е, че липсват графични данни за имотите, въз основа на които са издадени заповедите за специализираните слоеве за 2013 и 2014 г., поради което не може да извърши контрол за законосъобразност на уведомителното писмо. Посочил е, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане при извършената автоматична компютърна проверка, е констатирано излизане на площ, подходяща за подпомагане само по отношение на един БЗС в размер на 0.25713 ха. Това му е дало основание да счете за неправилно становището на административният орган, че недопустимата площ за кампания 2014 г. е 11.07 ха и съответно са откаже плащане по СЕПП и част от СПП. По тези съображения е отменил уведомителното писмо в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по делото, административното производство е започнато въз основа на заявление, подадено от Р. Н. Б. на 7.04.2014 г. за подпомагане за 2014 г. По заявлението са извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. По същността си те представляват пространствено сравнение с допустимите референтни парцели в СИЗП в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" /след окончателното му одобрение е "Площи, допустими за подпомагане"/ в рамките на всеки физически блок. Резултатите от проверките са обективирани в съставената таблица. Обобщаването им е също в табличен вид и е представено в таблицата на стр. 4 от акта. Там е изчислен и процентът на наддеклариране, който за СЕПП е 42.59, а за СПП - 15.43%, поради което оторизираната сума е по-малка от поисканата по СПП и изцяло е отказана по СЕПП. В поясненията към таблицата се съдържат мотивите на административния орган за отказа от подпомагане. Изложени са фактическите обстоятелства - несъответствие на заявените парцели със специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, който заедно с останалата информация от СИЗП се предоставя на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани проверки на подадените заявления за подпомагане. В уведомителното писмо се съдържат и правните основания за отказа, а именно - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП. Нагледно са извършени и съответните изчисления, като са изложени и мотивите, обуславящи отказа за предоставяне на цялата заявена сума по СЕПП и частично по СПП, съгласно определения процент на наддеклариране и в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Правният извод за материална незаконосъобразност на административния акт е изцяло базиран на заключението, че липсват графични данни за имотите, въз основа на които са издадени заповедите за обновения и окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Съдът обаче, макар да е описал реда, не е взел предвид сложния фактически състав на производството във връзка с подпомагане на земеделските производители и различните административни органи, които участват в него. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПЗП министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрова ортофотокарта за територията на страната. А съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", включващ тези площи в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите в Наредба № 5/2010 г. (отм.). Касае се за самостоятелно производство, което се развива извън държавния фонд и е уредено на подзаконово ниво с Наредба № 105/2006 г. В нейния чл. 16в, ал. 3 специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При подаване на предложения и възражения, земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на блоковете на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от МЗХ заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г., в чиято точка II е разпоредено публикуването й и едновременно с това публикуване на съобщение за уведомяване на кандидатите да се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2014 г. и да подадат възражения срещу конкретни части от него. В административната преписка не се намира такова възражение. Със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., но земеделският стопанин не я е оспорил, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Със заповедта се засягат права на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на спор по делото, че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от Р. Б. в законоустановения срок, респективно е влязла в сила в частта отнасяща се до заявените от него имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно се позовава единствено на извършените административни проверки при подаване на заявлението, тъй като очертаването на площите се извършва върху одобрения за кампания 2013 г. слой, поради което и с т. II от заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. е дадена възможност на кандидатите за подпомагане да се запознаят с новия слой и да подадат възражения срещу него. Налице са отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, довели до неправилност на решението. Същото ще следва да се отмени и спорът се реши по същество. Събраните по делото доказателства установяват законосъобразноста на оспореното уведомително писмо. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноските по делото за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, ще следва ответникът по касация да заплати сумата от 500 лева (100 лева за първоинстанционното производство и 400 лева за експертизата) на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Касационият жалбоподател е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство с молба от 22.05.2018 г. Тя обаче е постъпила в съда след приключване на съдебното заседание, поради което не подлежи на уважаване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение