Решение № 9107 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2019 г.

Решение № 9107 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуален представител срещу Решение № 1348 от 19.06.2019 г., постановено по адм. д. № 1151/2019 г. от Административен съд – Пловдив с доводи за неправилност и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. Алтернативно моли за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – К. И. взема становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К. И., срещу ОД на МВР гр. Пловдив за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 17-6207-000344 от 19.05.2017 г. на ВПД началник РУП към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ Труд пред Пловдивски районен съд по НАХД № 5819/2017 г. Съдът е уважил иска изцяло. За да стигне до този правен резултат административният съд е приел, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим, основателен и доказан, като са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата и е постановил своя акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки прави иска неоснователен. Не е спорно, че в конкретния случай е налице отменен с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Решение № 646 от 13.04.2018 г. по НАХД. № 5819/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд е отменен изцяло оспорения акт - наказателното постановление, като незаконосъобразен. Решението е окончателно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцовата страна, пред РС – Пловдив е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Но пред посоченият съд не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. подобни В кориците по НАХД № 5819/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд не е представен договор за правна защита и съдействие. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представения с исковата молба пред АССГ договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017 г., в който е посочено, че с подписване на договора страните декларират, че възнаграждението пред РС – Пловдив в размер на 500 лв. е платено в брой. Този документ не установява извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Представянето му извън рамките на производството след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а оспорването - да се отхвърли. При този изход от спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение