Решение № 422 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1987/2011 г.

Решение № 422 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1987/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Делото е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите М. Н. Г. и Ф. А. П., двамата от П., адв. З.. М. и адв. И. В. от САК срещу решение № 122 от 18.04.2011 г. по ВНОХД № 179/2011 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от подсъдимите и от процесуалните им представители адв. М. и адв. Сл. Д. от САК. Гражданската ищца М. С., чрез повереника си адв. Е. Д. от САК, в писмено становище моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение - в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3 от 25.01.2011 г., постановена по НОХД № 348/2010 г. на Окръжен съд-Перник подсъдимите М. Н. Г. и Ф. А. П., двамата от П., са признати за виновни в извършването на 30.11.2009 г. в П., в съучастие като извършители, на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са им наложени наказания от по 3 години лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата М. Т. С. от П. граждански иск за причинените й имуществени вреди от престъплението, като подсъдимите са осъдени общо да й възстановят сумата от 7 384,50 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането й - 30.11.2009 г. до изплащането й. Разпоредено е с веществените доказателства и са присъдени в тежест на подсъдимите направените по водене на делото разноски, включително и от гражданската ищца. Присъдата е била протестирана от представителя на районна прокуратура-Перник с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода заради приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с искане за изменяването й с отмяна на условното им осъждане. С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановено подсъдимите да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В касационните жалби от защитниците се поддържа оплакването за явна несправедливост на наложените на подзащитните им наказания лишаване от свобода заради отмяната на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като се прави искане за изменяне на обжалваното решение и прилагане института на условното осъждане спрямо двамата жалбоподатели. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбите за подадени в законния срок, от лица, имащи право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такива за допустими, като разгледани по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: При условията на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепеното от доказателствената основа самопризнание на жалбоподателите правилно е поставено в основата на осъдителната присъда, като фактите от кръга на чл. 102 от НПК с основание са приети да са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. правнорелевантните факти и по приложението на материалния закон не възниква. Голословно наведеното в жалбата от защитника на подс. Г. и в съдебните прения пред касационната инстанция възражение за липса на подкрепа на извода на съда да са намерени част от вещите при претърсването в жилището му е в разрез с признатите от подсъдимите факти и с нищо не променя фактическата обстановка на осъществяване на деянието. Отделно от това, то се прави извън срока за касационно обжалване и обхвата на касационната проверка, инициирана с жалбите. Основното и в срок оплакване е срещу отмяната на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за двамата подсъдими. ВКС намира възраженията за несправедливото им осъждане поради отказа на въззивния съд да потвърди условното им осъждане с постановяване ефективното изтърпяване на наложените им наказания за неоснователни. Наистина, и двамата подсъдими са млади хора, в началото на съзнателния си жизнен път. Подготовката за извършване на престъплението, упоритостта при осъществяването му на всяка цена да бъдат отнети колкото се може повече ценни вещи от пострадалата, привеждането й в критично за живота й състояние и умелото заличаване на част от следите говорят за оскъдица на морални скрупули и задръжки у подсъдимите, които за материални придобивки са готови да посегнат на здравето, а дори и на живота на жертвата си. Не без значение е отчетеното обстоятелство, че подс. П. месец и нещо преди инкриминираното деяние е извършил друг грабеж с използване на газов пистолет, макар и присъдата за това му деяние да е влязла в законна сила много по-късно. Участието на двамата подсъдими при осъществяване на деянието над св. С. не се различава съществено и правилно санкционирането им е равностойно. Както деянието, така и личността на двамата дейци се отличават със завишена степен на обществена опасност и изисква по-сериозно въздействие за поправянето и превъзпитаването им. С основание въззивният съд е приел, че с приложението на института на условното им осъждане това не би се постигнало и че се налага те да изтърпят минималните по размер наказания ефективно. Те с успех биха могли да подкрепят доводите си за манифестираната критичност към извършеното и за разкаянието си с възстановяване на вредните последици на пострадалата, а не да чакат да бъдат осъдени за тяхното репариране. ВКС също не намира основание да възприеме друго от изложеното от въззивния съд. Жалбоподателите са получили в достатъчна степен смекчаване на положението им на основа направените самопризнания, но по-голяма снизходителност би била неоправдана. Жалбите на защитниците им следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК