Решение № 3023 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2011 г.

Решение № 3023 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Велиси Макро Системс" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Иван Младенов, чрез адвокат Марин Мънчев и адвокат Веселин Рашков, срещу решение № 2811 от 10.06.2011 г. по адм. д. № 127/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи претенцията изцяло, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за прилагане на посочените писмени доказателства. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции. Ответникът Дирекция национален строителен контрол, чрез юрисконсулт Грозданов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от "Велиси Макро Системс" ЕООД, гр. София, против Дирекция за национален строителен контрол за обезщетение за периода 11.05.2007 г. - 28.10.2008 г., както следва: 484 522.97 лева, представляващи левовата равностойност на платените лихви и такси в размер на 247 732.66 евро по договор за инвестиционен банков кредит от 10.04.2006 г. и 299 882.19 лева, представляващи левовата равностойност на платените лихви и такси в размер на 153 327.33 евро по договор за кредитна линия от 10.04.2006 г., ведно със законните лихви до окончателното изплащане на сумите. Прието е, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като не е установено да са налице две от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не е доказано за ищеца да са настъпили претендираните вреди и не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между отменената заповед на РДНСК Видин и заплащането на лихвите по кредитите и техния размер. Спорът по делото е разгледан и решен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ищецът основава претенцията си на Заповед № ДК-09-16 от 11.05.2007 г. на началника на РДНСК Видин. Тази заповед не е приложена към делото. За приеме, че става ясно какво е нейното съдържание, както и че се касае за забрана за ползване на строеж по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, съдът се е позовал на данните в решение № 11290 от 28.10.2008 г. по адм. д. № 5151/2008 г. на Върховния административен съд, с което същата е отменена. Не е приложен към делото и Констативния акт № 21 от 12.04.2007 г., съставен от административния орган, за който има данни, че съдържа установени обстоятелства, които са неразделна част от изложените фактически основания в заповедта. Не е налице и Акт № 146 от 10.05.2007 г., за който се твърди, че съдържа установени и изложени констатации за броя, предназначението и реалното ползване на постройките в имота. Липсва и договора от 20.06.2006 г. за отдаване под наем на животновъдната ферма на лицето Мирослава Здравкова, за който договор се настоява, че не е реализиран поради забраната за достъп и ползване на свинекомплекса. Отменената заповед задължително е следвало да бъде приложена към делото на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, защото това изискване не е само процесуална предпоставка, касаеща допустимостта на претенцията, а е и доказателство за нейния предмет - волеизявлението на административния орган. Без да изиска и приложи посочените писмени доказателства, които да анализира в тяхната съвкупност, съдът не е могъл да установи твърдението за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между изплатените суми лихва по двата договора за банкови кредити и вреди от отменената незаконосъобразна заповед на РДНСК Видин. В резултат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е поставил на погрешна основа преценката си за основанието на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тези съображения оспореното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение