Решение № 12219 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2017 г.

Решение № 12219 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М., гражданин на Ш. Л., срещу Решение № 748 от 10.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11801 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Решение № 11208 от 18.11.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на Мурагаморти е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид допуснатото нарушение на § 5 от ПЗР на ЗУБ. Касационният жалбоподател счита, че пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното му положение и опасения от преследване представлява нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, което прави решението незаконосъобразно. Позовава се на съдебна практика която цитира. Иска отмяната на съдебното решение, предмет на контрол, отмяната на оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ и връщане на делото като преписка на административния орган с указания по прилагането на закона. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, а се представлява от адв. Рафаилов, който представя и подробна писмена защита. Ответникът - председателят на ДАБ, не се представлява и не взема становище по касационнана жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че от установената фактическа обстановка не е налице основание да се приеме, че касатора е бил принуден да напусне Ш. Л., поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него. Напуснал е страната си официално и по отношение на него не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от закона. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Направил е извод, че по отношение на Мурагаморти не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8,ЗУБ. Като е отчел множество противоречия в твърденията на лицето и липсата на постоянна позиция досежно членството му в Тамилските тигри (впоследствие оправдан от съда за членството му в тази организаци), съставът на АССГ е преценил бежанската му история за недостоверна. След анализ на представените доказателства и изнесеното от кандидата за статут, съдът е приел, че освен задържането му през 2007 г. (в интревюто е казал, че то е продължило 2 г., а в съдебно заседание е заявил, че е бил задържан за 11 м.) не е установено насилие от някакъв вид по отношение на личността му. В този смисъл съдът е приел, че от твърдяното задържане като чл. на Тамилските тигри и оправдаването му е изминал период от 5 години в които не е установено да е имал проблеми. Съобразил е също така, че представените като доказателство снимки не са безпорно доказателство, че е бил измъчван, още повече, че касаторът сочи като годинина 2008, когато е бил на 20 години и тази възраст не съответства на видимата на снимките. Констатирал е противоречията и в крайна сметка съдът е приел, че не са налице и основания по чл. 9 от ЗУБ по отношение на касатора. Взел е предвид и настъпилите промени в политическата ситуация в страната, както и липсата на данни за преследване спрямо лицето, основано на политическо мнение или убеждения. Като е приел, че спрямо касатора няма заплаха от преследване заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група, или поради неговото политическо мнение или убеждение, съдът е направил извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на лицето. Напускането на страната не е провокирано от реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, и не са установени други такива спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение. Приел е, че бежанската му история е недостоверна и мотивирана от желанието му да получи статут в България. Като е съобразил справката относно обстановката в Ш. Л., съдът е приел че цялостната ситуация там не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Приел е неприложимост на хипотезата по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО съобразно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз, както и неоснователност на позоваването на решение на този съд по дело С-465/2007 г. По тези съображения оспорването на Мурагаморти е отхвърлено. Решението е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на настоящия касатор. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства, обстойно е обсъдил изнесеното от Мурагаморти по време на проведените интервюта, неговата бежанска история, отчел е констатираните противоречия и е съобразил данните относно ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила. В резултат, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане твърденията на лицето и казаното по време на проведените интервюта, е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая са неоснователни. С основание съдът не е дал вяра на поддържаната от лицето бежанска история, респективно на твърденията му за основателен страх от преследване, предвид отчетените противоречия между дати и събития, и очевидно липсата на необходимата последователност и логичност на изложеното. В този смисъл по делото не е установено и доказано жалбоподателя да е преследван в държавата си по произход по твърдените политически причини (за сътрудничество на организацията Тамилскси тигри). Поддържаните от лицето факти не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, както и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход. Не обосновават също така извод кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Напротив по делото се установява, че сестра му безпроблемно легално е заминала за Великобритания, а другите членове на семейството му продължават да живеят в Ш. Л. Наред с горното, след като е обсъдил обстановката в Ш. Л., за която са почерпени сведения от приложената по делото справка, съдът обосновано е приел, че в държавата по произход на лицето не е налице вътрешен въоръжен конфликт. От друга страна наведените от жалбоподателя твърдения, че производството по разглеждане на молбата му за международна закрила е проведено в условията на задържане - СДВНЧ - Б., при което той бил лишен от всички дължими му се по закон материални и процесуални права и гаранции, както и от възможността да ангажира доказателства в подкрепа на изложеното в бежанската си история и от възможността да се възползва от правна помощ и защита, съдът намира за неоснователни. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на това производство пред интервюиращия орган, с чужденеца има проведено интервю, с начален час 10,50 ч., приключено в 12.00ч., отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език - английски. Интервюираният изрично изразява съгласието си с назначаването на преводача, заявявайки, че за него този език е разбираем и че освен английски владее и тамилски. Съдът приема, че при удостоверената компетентност на интервюиращия орган, точното място на провеждане на интервюто, обстоятелството, че към този момент жалбоподателят е принудително задържан в СДВНЧ, не оказва влияние върху процедурата по провеждане на интервюто. Ограничаването на правото на свободно придвижване за периода, в който чужденецът е в процедура по разглеждане на молбата му за международна закрила, макар и да съставлява нарушение, според съда не е от категорията на съществените такива, тъй като не се доказва то да има отражение върху крайния акт на производството по предоставяне на закрила и съответно на това да представлява самостоятелно основание за отмяна на процесния акт. В тази насока в съдебното решение са изложени мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,