Решение № 6434 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2014 г.

Решение № 6434 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Алфа банк"АД ", чрез "Алфа банк-клон България", със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 2080/25.11.2013 г., по адм. д. № 296/2013 г. на Административен съд-Благоевград. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответницата Снежка Джаджева, чрез адв. Стефанов излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Останалите ответници - началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ и Димитър Джаджев не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Снежка Джаджева отказ за изменение на кадастралната карта, материализиран в писмо изх. № 94-1017-01-10-701/05.03.2013 г. на началника на СГКК-Благоевград и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Прието е, че оспорения отказ е постановен в нарушение на процедурата по чл. 53 ЗКИР във връзка с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005г и неправилно определяне кръга на лицата по § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР, които следва да подпишат Акта за непълноти и грешки в КК. При обстойно обсъдена фактическа обстановка е прието, че неподписването на акта от "Алфа банк"АД не съставлява нарушение от категорията на съществените, водещо до законосъобразност на отказа, тъй като този субект не разполага с ограничено вещно право по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР и не е вписан в кадастралния регистър за имоти с идентификатори 56126.601.136.1, 56126.601.136.2, 56126.601.141.1,както и на самостоятелни обекти в сградите. Прието е, че заявеното искане за изменение на КК касае именно тези имоти, като отказа е мотивиран общо с липсата на подпис от "Алфа банк" АД на Акта за непълноти и грешки в КК, като по отношение на изменението извън идентификатори 56126.601.141.1.1 и 56126.601.141.1.2 е налице нарушение и на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Процесния отказ е издаден в процедура по чл. 54, ал. 1 във вр. чл. 53, ал. 3 и ал. 1 от ЗКИР и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/2005г, като е прието, че е налице индиция за спор за собственост, предвид неподписване на Акта за непълноти и грешки в КК № 20/04.02.2013 г. от "Алфа банк"АД. Процедурата по изменение на кадастралната карта, както правилно е приел административният съд, следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици или носители на други вещни права /ограничени вещни права/. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Следователно закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър засегнат собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри -акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. От изложеното следва, че отказа би бил законосъобразен, поради неподписване на Акта от заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР, каквото обаче не е "Алфа банк"АД, легитимиращо се с договорна ипотека върху имоти с идентификатори 56126.601.141.1.1 и 56126.601.141.1.2 по силата на нот. акт № 051,н. д. № 598/2007 г. Ипотеката е учредена преди изработване и приемане на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, чието изменение е отказано с процесния отказ изх. № 94-1017-01-10-701/05.03.2013 г. на началника на СГКК-Благоевград, поради което ипотекираните имоти са описани по действащия регулационен план, а не с посочените идентификатори. Освен това ипотекарния кредитор не е носител на ограничено вещно право, което да го легитимира като "заинтересовано лице" по § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР за подписване на Акта за непълноти и грешки в производството по чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 53 от ЗКИР. При определяне на заинтересованите лица в това производство /за подписване на акта за непълноти и грешки и оспорване на крайния акт/ се изхожда от кадастралните записвания /чл. 2, ал. 5 ЗКИР/, а обстоятелството, че "Алфа банк"АД не фигурира в кадастралния регистър е безспорно по делото. С оглед на изложеното, решаващия правен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ на началника на СГКК-Благоевград е законосъобразен. Неоснователен е доводът по касационната жалба за несъобразяване извода за правния интерес на "Алфа банк"АД с ТР № 2/2010 г. на ОС на ВАС, ТР 2/95 г. на ОСГК на ВС и решение № 5/2007 г. на КС, тъй като в случая се касае за изрично визирано от специален закон / ЗКИР/ изискване за подписване на акт в административната процедура, а не за активна легитимация за оспорване на административен акт. Неоснователно е и позоваването на правната доктрина по отношение наличието на ограничено вещно право върху ипотекираните имоти. Договорната ипотека безспорно има освен облигационно и вещноправно действие, но то не съставлява ограничено вещно право, а тежест върху имота, която е призвана да гарантира вземането на кредитора. Всички водещи в теорията схващания сочат на вещноправен ефект на ипотеката, но не й придават качество на ограничено вещно право / проф. Ал. Кожухаров: "Ипотеката е вещно и неделимо право, което обременява определен недвижим имот на длъжника или на трето лице за обезпечение на определено вземане така, че кредиторът може да го възбрани, в чийто и ръце да се намира той, за да се удовлетвори от цената му по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на вещта. "; проф. П. Венедиков: "Ипотеката е право, по силата на което едно лице може да се удовлетвори предпочитателно за едно свое вземане от един недвижим имот. "; академик Л. Василев "Ипотеката е обезпечително вещно право върху недвижим имот и следва тоя имот при прехвърлянето му от досегашния собственик върху нов приобретател. " Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК