Решение № 8329 от 8.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалба на Й. Андреева с адрес в София, [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. В. Скочев, срещу Решение 4754 от 11.07.2022 г., постановено по адм. дело 12632 по описа на Административния съд София-град за 2021 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Андреева против Българска народна банка (БНБ) иск за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на сумата от 121 266, 69 лв., представляваща разликата между размера на вложенията й в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) и изплатения й гарантиран размер на депозитите от 196 000, 00 лв. Българска народна банка, със седалище и адрес на управление в София, на [улица], чрез пълномощник адв. А. Георгиев, е подала частна жалба срещу Допълнително решение 5622 от 06.10.2022 г., постановено по същото административно дело, с което е отхвърлена подадената от частния жалбоподател молба за допълване на Решение 4754/11.07.2022 г. по адм. дело 12632/2021 г. на Административния съд София-град в частта му за разноските. Касационната жалбоподателка поддържа неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Счита, че по делото е доказано кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковата й претенция да бъде уважена в пълния претендиран размер. Ответникът по касационната жалба БНБ, чрез пълномощник адв. А. Георгиев, в писмен отговор от 22.11.2022 г., подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, излага съображения за неоснователността й и правилността на атакуваното решение. Иска потвърждаването му. Претендира разноските за първоинстанционното и касационното производство, както и адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им пред настоящия съд. Частният жалбоподател БНБ твърди неправилност на обжалваното допълнително решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че му се дължат разноски за съдебното производство пред първата инстанция. Аргументира се с акцесорността на субективното материално право на разноски спрямо крайния правен резултат по делото, който в случая е неоснователността на исковата претенция на Андреева. Излага доводи във връзка с приетото в Определение 2/20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г. Счита, че настоящият казус попада в хипотезата на заварено дело спрямо приетите изменения и допълнения в ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Изразява становище, че, във всички случаи, приложение по делото следва да намери разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, която е действаща към датата на образуване на първоинстанционното производство. По тези съображения иска отмяната на атакуваното допълнително решение. Ответникът по частната жалба Й. Андреева не представя отговор по нея в срока по чл. 232 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната и частната жалба са процесуално допустими. Същите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1, съотв. чл. 230 АПК и от надлежни страни по делото, за които обжалваните съдебни решения са неблагоприятни, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна по следните съображения: По касационната жалба наЙ. Андреева: Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 226 АПК след отмяната на Решение 2080/29.03.2017 г. по адм. дело 2756/2016 г. на Административния съд София-град от Върховния административен съд с негово Решение 12664/13.12.2021 г., постановено по адм. дело 9510/2017 г. За да постанови атакуваното решение, административният съд е приел, че е сезиран от Андреева с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на БНБ да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 121 266, 69 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищцата в КТБ АД и изплатеният й гарантиран размер на депозитите в тази банка, и причинени й в резултат на незаконосъобразни действия на БНБ за периода 20.06.2014 г. 06.11.2014 г., изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект норми на Общностното право чл. 17 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС); чл. 120 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); чл. 63-65 ДФЕС, а в условия на алтернативност в резултат на неправомерно бездействие на БНБ в периода 01.01.2012 г. 31.12.2014 г. да осъществява ефективен банков надзор. Съдът е установил от фактическа страна, че ищцата е сключила с КТБ АД на 13.12.2011 г. Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). Към рамковия договор са сключени Анекс 75778 за откриване на банкова сметка в щатски долари при условията на преференциален безсрочен депозит от същата дата, както и Анекс 90592 за откриване на банкова сметка в щатски долари при условията на преференциален безсрочен депозит от 14.12.2012 г. Между същите страни на 13.05.2013 г. е сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) и Анекс 106230 от същата дата за откриване на банкова сметка за съхранение на пари в лева при условията на безсрочен депозит Плюс , а така също Анекс 110841 от 05.07.2013 г. за откриване на банкова сметка в щатски долари при условията на преференциален безсрочен депозит. Установил също, че на 04.12.2014 г. Андреева получила достъп до гарантирания размер на депозитите си в КТБ АД. С писмо, вх. 28118/03.11.2016 г. по описа на Административния съд София-град (л. 255 от адм. дело 2756/2016 г. на същия съд), синдикът на КТБ АД (в несъстоятелност) уведомил съда за наличните по четирите депозитни банкови сметки на ищцата суми главници към 05.11.2014 г., върху които на 06.11.2014 г. е осчетоводена и прибавена лихва с посочени в писмото размери. Съгласно данните от това писмо, на 06.11.2014 г. за Андреева е изпратена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонд/а) за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв., представляваща гарантирания размер на вложенията й в КТБ АД. Уточнено е, че КТБ АД не може да издаде удостоверение каква част от изплатените, чрез ФГВБ, средства в размер на 196 000, 00 лв. представлява главница и каква лихви, предвид че по влоговете на ищцата, към датата на подаване на информацията за подлежащата на изплащане сума към Фонда, са налични средства, които представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г. Посочено е, че вземането за неизплатената разлика от 121 266, 69 лв. е включено под номер 3355 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) на приетите от синдика на КТБ АД (в несъстоятелност) вземания, по които не са направени възражения. На 20.06.2014 г. от ръководството на КТБ в БНБ е получено писмено уведомление, вх. 4098, за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. С писмото е предявено искане БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на КТБ под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет (УС) на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. На 25.06.2014 г. от БНБ е възложена проверка на активите на банковата група КТБ, като в КТБ проверката е извършена съвместно от Ърнст и Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД. Резултатите от извършения от одиторите преглед са оповестени публично от БНБ на 11.07.2014 г. При извършената проверка е установено, че за определена категория кредитополучатели в КТБ АД (по кредити в общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 16.09.2014 г. УС на БНБ е взел решение за удължаване срока на специалния надзор за КТБ с още два месеца, съответно до 20.11.2014 г., указвайки на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст и Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ, на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. С Решение 138/06.11.2014 г. УС на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 ЗБН, приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. УС на Фонда определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. С Решение 664/22.04.2015 г. по търг. дело 7549/2014 г. на Софийски градски съд (СГС) е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. по търг. дело 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС), Решение 664/22.04.2015 г. на СГС било отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че предявеният от Андреева против БНБ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим, а по същество е неоснователен. Посочил, че с измененията на отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) от 2010 г. (обн. в ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) е въведен новият гарантиран размер на депозитите в банките от 100 000, 00 евро, съгласно измененията на чл. 7 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та). Приел, че сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 ЗБН. Съобразил, че ищцата е включена, като кредитор, в производството по несъстоятелност на КТБ АД. Подчертал, че, съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.03.2021 г. по дело C-501/18 BТ срещу Българска народна банка (т. 56-58), Директива 94/19/ЕО не може да доведе до отговорност на държавите членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите, съгласно условията, предписани от тази Директива. Съобразно т. 57 от посоченото решение, след като предвидената в Директива 94/19/ЕО компенсация на вложителите в случай на неналичност на техните депозити е гарантирана, тази директива не дава на вложителите права, по силата на които да ангажират отговорността на държавата на основание на правото на Съюза, когато депозитите им не са налични поради слаб надзор от страна на компетентните национални органи. Съобразил разпоредбата на чл. 79, ал. 9 ЗКИ, съгласно която БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Позовавайки се на приетото по т. 4 от диспозитива на Решение по дело С-501/18 на СЕС и на приобщените към делото доказателства, съдът се мотивирал, че, към 20.06.2014 г., не се установява да е съществувала възможност БНБ да приложи по-леки мерки за банков надзор върху КТБ АД, вместо спиране на изпълнението на всички нейни задължения и налагане на забрана да извършва дейностите по лиценза за извършване на банкова дейност. Приеле, че редът за удовлетворяване на вземанията на вложителите от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, които вземания са над гарантирания размер на влоговете, е в рамките на производството по несъстоятелност на тази кредитна институция. Допълнил, че с решението на УС на БНБ за поставянето на КТБ АД под особен надзор и за ограничаването на плащанията, не е допуснато нарушение на правата на собственост на ищцата, гарантирани с чл. 17 ХОПЕС. Преценил, че визираните от ищцата актове, а именно Решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г. за поставянето на КТБ АД под специален надзор, Решение на УС на БНБ от 31.07.2014 г., в което са дадени задължителни предписания до квесторите на КТБ АД, Решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. за отнемане на разрешението на КТБ, дадено със Заповед БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление Банков надзор , както и Решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. за отнемане на лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност, не разпореждат ретроактивно прилагане на административни мерки в хода на особения надзор, тъй като нямат за цел да се приложи нова правна уредба към вече възникнали, към датата на влизането й в сила, юридически факти. Посочил , че тези актове са издадени на основание действащото национално и европейско законодателство, като със същите е разпоредено прилагането на действащи норми и правила. Счеле, че компетентният орган на БНБ е осъществил надзор за спазване на пруденциалните изисквания от кредитна институция. На следващо място съдът обсъдил твърденията на ищцата, че причинените й имуществени вреди са настъпили в резултат от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на БНБ, като надзорен орган по чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ). Разгледал подробно правомощията на БНБ да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната. Приел, че незаконосъобразни действия или бездействия по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК са единствено фактическите такива. Аргументирал се, че посочените от ищцата правни актове изискват правнорелевантно поведение, т.е. правни действия. Уточнил, че се касае за сложен фактически състав, включващ извършване от БНБ на правни действия по установяване на определени юридически факти, а не извършване на фактически действия от Централната банка, чието неизпълнение да може да бъде установявано в производство по реда на ЗОДОВ. Като се позовал на събраните по делото доказателства, формирал извод, че не е налице неупражняване на банков надзор от страна на ответника по иска. Допълнил, че разпоредбите на чл. 79в и чл. 103а от ЗКИ са влезли в сила от март 2014 г., поради което до тази дата БНБ не е разполагала с регламентираните в тези норми правомощия. Счел, че в периода от 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Централната банка е извършвала активни действия по установяването на обективното състояние на КТБ АД, като с установяването на отрицателен капитал съгласно ЗКИ, е предприела онова, което надзорните й правомощия изискват, а именно да отнеме лиценза на кредитната институция. Приел, че оценка на състоянието на търговската банка е извършвана непрекъснато от БНБ. Отчел, че Одитен доклад 0000000115 на Сметната палата на Република България за извършен одит на изпълнението Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. съдържа данни за пропуски в дейността на БНБ и препоръки за подобряване на надзора. Тези пропуски обаче съдът не квалифицирал като актове, действия или бездействия по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил, че нормативните задължения на БНБ по надзора са изпълнявани през целия исков период, въпреки че, в рамките на действащата нормативна уредба, са съществували възможности за по всеобхватен и засилен контрол над банковата система. Взел предвид, че констатациите на Сметната палата в одитния доклад се отнасят принципно до дейността на Централната банка, поради което направил извод, че същите не се отнасят конкретно до предмета на образуваното пред него дело. Отново подчертал, че всяко вземане на кредитор от търговска банка главница и законна лихва следва да бъде предявено в производството по несъстоятелност на тази банка. Съобразил нормата на чл. 94, ал. 1 ЗБН за реда за извършване на разпределение на осребрено имущество, както и тази на чл. 4, ал. 2, т. 1 от с.з. Формирал решаващия извод за неоснователност на предявения от Й. Андреева против БНБ иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, поради което го отхвърлил. Касационната инстанция преценява решението на Административния съд София-град като валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото е обективно установена, като правните изводи, формирани въз основа на нея са обосновани. Решението е в съответствие с материалния закон. С цел осигуряване на сигурността във финансовата сфера във всички държави членки на ЕС, за гарантиран от държавата е определен размер на влоговете до 100 000, 00 евро чл. 7, пар. 1а от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Този нов гарантиран размер на депозитите е въведен с измененията на ЗГВБ от 2010 г. ДВ, бр. 101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г. Същото разрешение законодателят е възприел и в ЗГВБ, обн. в ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГВБ, ФГВБ гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000, 00 лв. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 ЗБН, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Разбирането, че вложителите, включително в банка, носят риск за начина, по които инвестират паричните си средства, е принципно прието в икономическата теория. Държавите, в лицето на централните си банки, не могат да поемат изцяло отговорността за и гарантирането на всички вложени в банковата система парични средства, тъй като това би довело до поставяне в риск на сигурността на банковите и финансовите им системи. Подобен подход би противоречал и на обществения интерес, който в случая има превес над частния. Това означава, че за суми над гарантирания размер на депозитите от 196 000, 00 лв., финансовият риск се носи от вложителя. В съображение 24 на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити се сочи, че тя не може да доведе до отговорност на държавите членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите, съгласно условията, предписани от тази директива. Съгласно т. 50 и 51 от Решение на СЕС от 12.10.2004 г. по дело C-222/02 (Peter Paul, Cornelia Sonnen-Lütte and Christel Mörkens v Bundesrepublik Deutschland), след като предвидената в Директива 94/19/ЕО компенсация на вложителите, в случай на неналичност на техните депозити, е гарантирана, тази директива не дава на вложителите права, по силата на които да ангажират отговорността на държавата на основание на правото на Съюза, когато депозитите им не са налични поради слаб надзор от страна на компетентните национални органи. Не е спорно по делото, че от ФГВБ на Й. Андреева е изплатена сумата на гарантирания размер на депозитите от 196 000, 00 лв. Безспорно е също, че тя е включена, като кредитор, в производството по несъстоятелност на търговска банка КТБ АД. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност, в частност при несъстоятелност на банка, е регламентиран в ЗБН и в него Централната банка не участва. Поради това тя не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Производството по несъстоятелност на КТБ АД все още не е приключило, поради което претендираната от Андреева сума на обезщетението подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред. След като вземането на ищцата към КТБ АД не е погасено, не може да се направи обоснован извод, че са налице претърпени от нея имуществени вреди. Неоснователно е касационното оплакване, че Централната банка е бездействала незаконосъобразно да осъществи ефективен банков контрол върху дейността на КТБ АД, обвързано с твърдението в исковата молба, че ищцата е лишена от претендираната сума на обезщетението в размер на 121 266, 69 лв. заради издаването на Решения на УС на БНБ 73/20.06.2014 г. и 138/06.11.2014 г. За квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт, т.е. бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност, без извършването им да е опосредено от допълнително волеизявление. Сочените решения са издадени от УС на БНБ, който е държавен орган орган за управление на Централната банка на страната, като те разкриват белезите на административни актове. По изложените съображения подадената от Й. Андреева касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Предвид изхода на делото, разноски не се дължат на касационния жалбоподател. Такива обаче се дължат на ответника по касация на основание на чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ. Й. Андреева следва да бъде осъдена да заплати на БНБ сума в размер на 4 491, 20 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за един адвокат за настоящото производство. По частната жалба, подадена от БНБ: Частната жалба е основателна. Обжалваното Допълнително решение 5622 от 06.10.2022 г., постановено по адм. дело 12632/2021 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена подадената от БНБ молба за допълване в частта за разноските на Решение 4754/11.07.2022 г. по същото административно дело, е валидно и допустимо, но е неправилно. При постановяването му е допуснато релевираното от частния жалбоподател противоречие с материалния закон. В съответствие с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на ответника по иска се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство в размер на сумата от 4 491, 20 лв. с ДДС, за производството по адм. дело 12632/2021 г. на Административния съд София-град. При това положение обжалваното допълнително решение следва да се отмени, а вместо него се уважи молбата на БНБ за допълване на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия