Решение № 10105 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Х., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против Решение 756/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 138/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 1042/28.01.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че причините на чужденеца да напусне страната си по произход били свързани с отказа му да отбие военна служба в Сирия. Също така според касатора съдът не е изложил убедителни мотиви относно ситуацията в страната на произход, тъй като тя е от съществено значение за спазване на принципа на забрана за връщане . В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили или евентуално - отмени решението на АС - Сливен. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди; и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Сливен е била законосъобразността на Решение 1042/28.01.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на М. М. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. М. Х. бил роден на [дата]. в Сирия, [населено място], провинция Халеб, [етническа принадлежност] по народност, с религия [вероизповедание], семейно положение: женен, образование: начално, без документи за самоличност. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия на 17.08.2024 г., влизайки нелегално в Турция, след което на 21.08.2024 г. влязъл нелегално в Република България. Посочил е, че в страната си се придвижвал нелегално, защото бил издирван за военна служба. Целта на пътуването му била България, защото е стабилна страна. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, в политически партии или организации, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба и не е бил търсен за мобилизация. Заявил е също така, че родителите му, съпругата му и трите му деца продължавали да живеят в Сирия. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, липсата на сигурност в страната. Нямал близки или познати, които да са пострадали вследствие на въоръжени действия. Към настоящия момент положението в неговия район било стабилно, но не на 100 процента. Отдавна искал да напусне страната си, но не е имал пари. Не е имало заплахи към него или към семейството му, не е било оказвано насилие върху него или срещу негови близки. В административното производство, с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила, решаващият орган се е позовал на изготвената от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС справка с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. относно Сирийска арабска република и състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус и въоръжените групировки, които действат там. Представено е и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също са представени: справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към тази дата и справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към тази дата. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. М. Х.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Посочено е, че опасения от преследване поради неотбиване на военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. На следващо място съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ административният орган е извършил анализ на бежанската история на чужденеца, а също и обективираната в справките от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, съгласно която се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, като било взето предвид влиянието на международни организации на територията на Сирия, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности, а също и обстоятелството, че ситуацията със сигурността в Сирия била стабилна и не можело да се говори за висока степен на насилие, поради което според съда обосновано било прието, че молителят не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като били съобразени с изложената пред него бежанска история и съпоставени с реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял чужденецът. Освен това според данните от представените в хода на съдебното производство справки относно актуалното положение в страната по произход на М. М. Х. общата обстановка в Сирия била подобрена в последните месеци, като поемането на държавната власт в Сирия от нови субекти не променяло положението в негативен аспект, доколкото от информацията по справките ставало ясно, че смяната на властта не била довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни, като се работело за възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не можело да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, М. М. Х. ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт, какъвто дори и да бил налице - същият не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на страната. Прието било също така, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение в Сирия не била налице ситуация на изключително безогледно насилие или такава, обосноваваща извод за съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства, като дори самият молител не споделял конкретни обстоятелства, представляващи непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Сливен е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. М. Х.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В проведеното на 19.09.2024 г. интервю същият не сочи действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към него. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Наред с това задължението на молителя да отбие наборната си военна служба също не би могло да обоснове страх от лично преследване, тъй като опасенията му от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В тази връзка следва да бъде посочено също, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., съдържаща информация за това какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период А. ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия щяла да се превърне в армия от доброволци, в която населението щяло да бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, че самата наборна служба била легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състояла главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Обосновани, на следващо място, са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. М. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. М. Х. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представените в съдебното производство справки, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите се в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента А. ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие на сирийската територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият М. М. Х. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично в проведеното интервю е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. На последно място следва да се посочи, че е спазен и принципът на забрана за връщане . Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1042/28.01.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на М. М. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Сливен е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,