Решение № 8613 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2009 г.

Решение № 8613 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Евгени Цветанов от с. Световрачане е обжалвал решението от 21.01.2009 г. постановено по адм. д. № 555/2008 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК- 02-СО- 6/4.07.2007 г. на Столична регионална Дирекция за национален и строителен контрол с наведени оплаквания за неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът СРДНСК изразява становище чрез процесуалния си представител за законосъобразност и на решението. Ответникът Сашо Цветанов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт и предлага да остане в сила. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването основание. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност са направени обосновани и законосъобразни изводи за законосъобрезност на оспорения индивидуален административен акт като постановен от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му и в съотвествие с целта на закона. Установено е по безспорен начин от доказателствата по делото, че е налице строеж, извършен от касатора без необходимите строителни книжа- одобрен проект и строително разрешение, протокол за строителна площадка и ниво в УПИ- ХVI - 358, кв. 30 по регулацинония план на с. Световрачане, собственост на касатора и Сашо Цветанов и в противоречие с ПУП. Незаконното строителство е констатирано с констативни актове съобщени на заинтересуваните лица по реда на § 4 от ДР на ЗУТ послужили като основание за издаване на заповедта, чийто констатации в хода на административните производства не е опровергано. Липсват доказателства за приложимостта на § 183, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както и такива за търпимост на сторежа по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2 т. 3 от ЗУТ. След като постройката е извършена в противоречие на изискванията на чл. 37, ал. 1 и чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) респ. 148, ал. 1 от ЗУТ, приложима към датата на издаване на обжалвания административен акт, изводите за премахване на строежа, поради неговата незаконност са обосновани и законосъобразни. Най- накрая правилно съдът не е кредитирал заключението на в. л. като некомпетентно изготвено, с оглед на констациията, че за строежа към момента на извършването не са се изисквали строителни документи. Възприемайки изводите за законосъбразност на процесната заповед, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон. същото е обосновано. Изовдите му кореспондират с събраните по делото и обсъдени в цялост доказателства. Постановено въз основа на установените обстоятелства по делото и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.