Решение № 15394 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13201/2013 г.

Решение № 15394 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13201/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Данов" № 37, срещу решение № 10028 от 4.07.2013 г. по адм. дело № 9267/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е и искане за присъждане на разноски както за това, така и за предишното производство. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуалния си представител - юрк. Друмев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира допустимата за разглеждане касационна жалба за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съдът е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, против решение № ТЕ-020/29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 9 и т. 10, в която са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на дружеството по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2011 г. и за първото полугодие на 2012 г. За да достигне до този правен резултат, съдът е допуснал и изслушал първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните и са възприети от решаващия състав, извел е извода, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17 ЗЕ по определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик и в изпълнение на функциите на комисията за регулиране на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия /чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. Също така е посочено, че решението на регулаторния орган е постановено в предвидената от закона форма, като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, както и че съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, като следва да се има предвид, че такива се съдържат и в съпровождащите го документи /доклад, протоколни решения/, обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на Комисията относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, в т. ч. конкретно за "ЕВН България Електроразпределение" АД. Изведени са доводи за това, че решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила - прието е в закрито заседание на Комисията, проведено в присъствието на шестима нейни членове, четирима от които със стаж в областта на енергетиката - в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, както и за това, че гореспоменатото решение е постановено и при спазване на процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията, Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Направени са изводи за съответствие на решението на ДКЕВР с материалноправните разпоредби - чл. 21, ал. 1, т. 17 ЗЕ /в приложимата в случая законова редакция преди изм. по ДВ, бр. 54/2012 г./, според която ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Също така при издаването на решението, освен със закона, Комисията се е съобразила и с Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, и по-конкретно - съобразено е с изискванията на чл. 14 от Методиката, доколкото е взето след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Посочено е и че са спазени и изискванията и на чл. 15 от Методиката, като освен прогнозните количества, заявени от дружеството, са съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период. Така постановеното решение е правилно. Решаващият състав е извел правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция и с оглед на пълнотата на фактическата и правна обосновка на обжалваното решение, настоящият състав не счита за нужно да ги приповтаря. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Административният орган правилно е определил количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи по преноса през електроразпределителната мрежа, съобразно правомощията си на регулатор, в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата за това Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Спазени са принципите и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, а именно - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,