Решение № 9497 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2012 г.

Решение № 9497 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на Борислав Стойчев Стоянов против заповед № КВ- 11/16.01.2012 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е прекратен договора на жалбоподателя за кадрова военна служба и същият е освободен от военна служба (с определение от 13.06.2012 г. жалбата против заповед № 45/8.02.2012 г. на командира на под. 38920 е оставена без разглеждане, производството пред ВАС в тази част е прекратено и жалбата против този акт е изпратена на Административен съд - Варна по подсъдност). Жалбоподателят поддържа, че заповедта на министъра на отбраната е незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на отбраната на Република България излага доводи за недопустимост на производството, а по същество оспорва жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: С рапорт рег. № 61/31.10.2011 г., подаден до командира на под. 38920- Варна, жалбоподателят Стоянов моли да бъде освободен от военна служба на основание чл. 163 от ЗОВСРБ и зачислен в мобилизационния резерв. Рапортът е разгледан от министъра на отбраната и удовлетворен, като със заповед № КВ-11 от 16.01.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, договорът за кадрова военна служба на жалбоподателя е прекратен, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължение. В конкретния случай жалбоподателят инициира административното производство пред министъра на отбраната за издаване на заповед за прекратяване на военната служба, което приключва с произнасяне на компетентния орган с положително за военнослужещия решение. По тези съображения настоящата инстанция намира, че с оспорената заповед не са нарушени субективни права и законни интереси на жалбоподателя, поради което същият няма правен интерес от оспорване на акта - заповедта е издадена по искане на Стоянов и изцяло удовлетворява молбата на последния в подадения до министъра рапорт. Заповедта в останалата част също не засяга негативно права и интереси на жалбоподателя, тъй като съдържа разпореждане към подчинени на издателя на заповедта органи. Изложеното налага извода, че определението от 13.06.2012 г. за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, а жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото-прекратено. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Борислав Стойчев Стоянов следва да заплати на Министерство на отбраната сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,