Решение № 14719 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2020 г.

Решение № 14719 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 520 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 277/2020 г., Административен съд - П., е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 133-0385616/12.02.2020 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – П. в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. П., Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител юрк. М. Т.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - П. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – П. и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции и заплатена държавна такса. Ответният по касационната жалба ЕТ "Е. Я. - Е. ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "А.. Д." ...., вх. ..., представляван от Е. Я., чрез своя пълномощник адв. В. Десподски взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – П. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 133-0385616/12.02.2020 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" П., Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. В., ул. "Б. М." .№... и забрана за достъп до нея за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на които е издадена процесната заповед. 2. Прието е, че от събраните по делото доказателства е установено, че от едноличния търговец е допуснато нарушение на изискването за издаване на касова бележка при извършена контролна покупка в търговския обект – магазин за плодове и зеленчуци. 3. Изложени са аргументи, че при определяне на срока на мярката от страна на административния орган е допуснато нарушение на рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсва мотивиране на продължителност на срока съобразно конкретните обстоятелства в случая. Отбелязано е, че от административния орган не са изложени мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според личността на дееца и необходимост от мярката за срок от 14 дни; не е посочено как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот; не е отчетено, че фактическата и регистрираната касова наличност са еднакви; липсват мотиви защо органа приема, че има възможност за извършване на нови нарушения; не е мотивирана необходимостта от преустановяване на лошата практика в обекта, тъй като няма изложени обстоятелства за съществуваща такава практика. Направен е краен извод, че независимо от наличието на материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ, неизлагането на мотиви относно срока на същата води до незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – П. е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - П., Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на издадената заповед за налагане на ПАМ са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че при издаване на заповедта органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, като не е изложил мотиви защо налага мярката за срок от 14 дни. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за правилен, обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Освен изложеното от административния съд /чл. 221, ал. 2 АПК/, в допълнение следва да бъде посочено следно: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл като краен резултат са изложените мотиви на първоинстанционния съд. Като е стигнал до извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд – П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса НАП – С. в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, следва да бъде осъдена да заплати на ответния по касация едноличен търговец разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,