Решение № 2178 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6590/2013 г.

Решение № 2178 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6590/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кассим Усси Мачанон, гражданин на Танзания, против решение № 595 от 29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10421 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Кассим Усси Мачанон, гражданин на Танзания, против решение № 645/30.08.2012 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е направил обосновани и законосъобразни изводи. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват. С оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е поредна молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ по време на проведените интервюта молителят е заявил като нови факти единствено, че положението в страната му по произход е лошо. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че административният орган е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че в държавата на произход на жалбоподателя се наблюдава безогледно насилие срещу местното население. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Танзания, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Желанието на чужденеца да не се връща в Танзания само защото положението там е лошо, само по себе си не е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е осма по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта и в касационната жалба касаторът не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец и/или хуманитарен статут. В интервю с рег. № 2325/19.08.2011 г. чужденецът заявява като ново обстоятелство лошата обстановка в родината му. Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход само защото "ситуацията в Танзания е лоша" без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната, че първоинстанционният съд не е събрал подробна информация за състоянието на сигурността в Армения. По делото е приложена и обсъдена актуална справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ с вх. № 01-4297 от 20.08.2012 г. относно сигурността на страната по произход, в която е отразено, че Конституцията защитава религиозната свобода и предвижда свобода на движение в страната, пътуване в чужбина и емиграция. Няма данни за това, че се преследват завърнали се в страната танзанийци, които са търсили закрила в чужбина. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,