Решение № 1501 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14004/2013 г.

Решение № 1501 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14004/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 574 от 30.08.2013 г., постановено по адм. д. № 971/12 г. Великотърновският административен съд, трети състав, е отхвърлил жалбата, подадена от Диана Борисова Паунова, в качеството й на едноличен търговец "Диана - Диана Паунова", със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, ул. "Прилеп" № 10, срещу ревизионен акт № 061102993/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 448/17.08.2012 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е осъдил жалбоподателката да заплати на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 445,60 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Диана Борисова Паунова, в качеството й на едноличен търговец "Диана - Диана Паунова", със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, ул. "Прилеп" № 10, чрез процесуалния й представител адв. Красимир Сибинов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП - гр. Велико Търново. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата, подадена от Диана Борисова Паунова, в качеството й на едноличен търговец "Диана - Диана Паунова", със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, ул. "Прилеп" № 10, срещу ревизионен акт № 061102993/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 448/17.08.2012 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, с която на търговеца са установени задължения по ЗДДС за периода от 09/2007 г. до 08/2010 г. общо в размер на 74 617,66 лв. и лихви за забава в размер на 21 714,17 лв., както и задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. в размер на 177,09 лв. и лихви 110,23 лв.; за 2008 г. в размер на 471,63 лв. и лихви 178,27 лв.; за 2009 г. в размер на 1 197,97 лв. и лихви 293,56 лв. и за 2010 г. в размер на 884,72 лв. и лихви в размер на 121,68 лв. В началото на решението е описана установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на приходния орган да приеме, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. След това са изложени мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК, издаден е в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Административният съд е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателката за допуснати нарушения на принципите на служебното начало и на обективност, установени с чл. 3 и 5 от ДОПК. По отношение на материалната законосъобразност на РА на първо място е посочено, че решаващият съд споделя констатациите на ревизиращия орган, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, и че констатации на РА в тази насока не са оборени от данъчно-задълженото лице, като са изложени мотиви по отношение на всяка една от двете хипотези. Предвид на установената липса на стоки, непълнота на съдържаща се в счетоводството на едноличния търговец информация, невключване на голям брой фактури, издадени през 2007, 2008, 2009 и 2010 г. фактури, по които търговецът е получател на стоки, за неоснователни са приети възраженията на жалбоподателката против издадения ревизионен акт. На отделен ред е разгледан въпросът за начина на определяне на данъчната основа, а на база на това и на размера на задълженията за данък добавена стойност и данък общ доход. Съдът е обсъдил детайлно и основното възражение на жалбоподателката, свързано с това, че според нея не е доказано тя да е получила стоката по фактурите, издадени от "Бокородо" - ООД, поради което необосновано се начислява данък за евентуална последваща реализация на тези стоки. В тази насока е прието, че в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, при която са представени издадените към ЕТ"Диана - Диана Паунова" фактури, ведно с писмени обяснения относно начина на извършване на доставките и извлечения от партидата на търговеца, съдържащи информация относно количествата и стойността на продадените му стоки, основно тютюневи изделия, като допълнително са представени и пътни листи за транспортиране на стоките, както и е установено, че тези фактури са включени в дневниците за продажби и в справката-декларация на доставчика за съответните периоди. Посочено е, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за опровергаване на тези констатации. На база на тълкуване на доказателствената стойност на издадените фактури като частен документ на отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че същите установяват реалното извършване на доставките. Най-накрая в решението административният съд се е обосновал и за законосъобразност на ревизионния акт относно начина на определяне на данъчната основа и размера на данъчните задължения, като е маркирано, че жалбоподателката не прави възражения в тази насока. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на едноличния търговец се правя оплаквания за неправилност на решението на Административен съд - гр. Велико Търново поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В по-голямата си част те се преповтарят с оплакванията, които са развити в жалбата срещу ревизионния акт при обжалването пред административния съд, т. е. насочени са срещу ревизионния акт, а не срещу решението на първата инстанция, което е предмет на касационно разглеждане по реда на чл. 208 от АПК. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Основните оплаквания на касатора са относно изводите на административния съд за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Излагат се доводи, че същият неправилно е възприел тезата на органа по приходите, че се налице фактури за доставени стоки, на база на което са определени допълнителни задължения за данък общ доход и ДДС. Направените оплаквания са неоснователни. На база на наличен информационен продукт при НАП относно начисления ДДС по доставките е установено, че едноличния търговец няма отразени фактури за доставки на тютюневи изделия, издадени от "Бокородо" - ООД. При извършена насрещна проверка на доставчика, както и от дадени писмени обяснения от него, е установено издаването на фактурите и предаването на стоките на получателя. Включването на фактурите в дневниците за продажби и в справката декларация от доставчика и дадените обяснения за реализирани от него стоки съставляват неизгодни за него факти възниква задължение за начисляване и заплащане на данъци от реализирани продажби/, поради което съгласно принципите на доказване те съставляват годно доказателство за удостоверените с тях факти. От друга страна, след като по делото не са оборени констатациите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, то съставеният ревизионен акт се ползва с доказателствената сила, посочена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК - фактическите му констатации се считат за верни до доказване на противното. Видно от данните по делото, от страна на ревизираното лице не са ангажирани никакви доказателства по оспорване на констатациите на ревизионния акт, като направеното с жалбата искане за назначаване на счетоводна експертиза е било оттеглено от пълномощника на жалбоподателя в единственото проведено заседание по делото. По тези съображения се явяват неоснователни оплакванията относно изводите на първоинстанционния съд за доказателственото значение на фактурите за реалност на доставките. В тази връзка следва да бъде посочено, че изводите за получени стоки от търговеца не са изградени единствено и само на фактурите, а на база на анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства. Следва да бъде акцентирано и на факта, че всички събрани в хода на ревизията фактури /и имащи, и нямащи подпис за получател/ не са оспорени от ревизираното лице. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ той се издава от доставчика и в това се изразява неговата материална доказателствена сила. След като няма оспорване на събраните в хода на ревизията фактури от доставчика, то при условията на чл. 301 от ТЗ следва да бъде прието, че е налице доставка на стока по фактурите, издадени от доставчика. Като е приел, че оспореният ревизионен акт не страда от пороците, твърдяни в жалбата и е отхвърлил същата като неоснователна, Административен съд Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация Д "ОДОП" - В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 434,54 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,