Решение № 8203 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2018 г.

Решение № 8203 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. К. Недялкова. Жалбата е против решение № 416 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 166/2018 г. на Административен съд Пазарджик. С него по жалба на Р. Палова е отменено уведомително писмо изх. № 02-130-6500/6950 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Със същото решение е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането на закона. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като изложените оплаквания в жалбата касаят нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът – Р. Палова, чрез пълномощника се адв. И. Лумбева, с отговор на касационната жалба и с представени писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано във основа на решение № 1576 от 6.02.2018 г. на Върховния административен съд, IV отд., по адм. д. № 145/2017 г., с което е отменено предходно решение на Административен съд Пазарджик, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно с изложените в решението мотиви. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е била жалбата на Р. Палова против уведомително писмо изх. № 02-130-6500/6950 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С обжалваното решение № 416 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 166/2018 г., Административен съд Пазарджик е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В тази насока съдът е приел, че в оспорваното уведомително писмо – в таблиците и в обясненията към тях, липсва както фактическо, така и относимо правно основание за отказаното финансово подпомагане. От тях съдът не е установил обоснованост на установените нарушения и наложената санкция. Съдът се е основал на приетите по делото две експертизи - при първоначалното и при новото разглеждане на делото. Приел е за установено, че земеделското стопанство на Р. Палова не попада в нитратно уязвима зона. От тук е счел, че подпомагането не следва да се санкционира, тъй като не се явява нарушение на базовите изисквания. Като краен извод съдът не е установил от събраните по делото доказателства да е налице някоя от хипотезите, предвидени в чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11), при които не се предоставя финансово подпомагане по процесната мярка и направление. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, със следните коригиращи и допълващи мотиви: Преди всичко следва да се посочи, че спорът дали процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания е решен с окончателното решение № 1576 от 6.02.2018 г. на Върховния административен съд, IV отд., по адм. д. № 145/2017 г. В него изрично е посочено "... Следователно в оспорваното уведомително писмо са изложени фактическите и правни основания въз основа на които административния орган е намалил сумата, но видно от оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд не ги е обсъдил в тяхната пълнота...". Според чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Административният съд в Пазарджик е следвало да спази указанията на ВАС, а не да излага доводи за обратното. Независимо от това допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на обжалваното съдебно решение като краен резултат, предвид следното: С процесното уведомително писмо е отказано частично финансово подпомагане на три основания. Първото основание е чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Това основание е свързано в констатациите в колона 4 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо и касае четири парцела /първия, втория, четвъртия и петия парцел/ с обща площ на неотстраненото застъпване от 0, 28 ха. Установява се, че в тази част уведомителното писмо е правилно. Така е, защото след провеждане на процедура по установяване ползването на заявената площ Р. Палова не е представила документи за правно основание за ползване. Напротив – тя е попълнила "Приложение към уведомителното писмо на площи, декларирани от повече от един кандидат" (л. 137 от делото), с което с подписа си е декларирала, че се отказва от искането си за подпомагане за тези части от застъпените площи. Законосъобразността на уведомителното писмо в тази му част е потвърдено и от отговора на въпрос № 2 от заключението на вещото лице по назначената по адм. дело № 166/2018 г. експертиза. Следва да се посочи, че за тази площ от 0, 28 ха по АП13 от таблицата на л. 4 от уведомителното писмо е санкционирана площ от 0, 56 ха /колона 6 във вр. с колона 3 от таблицата/. Тава също е законосъобразно, тъй като е в съответствие с чл. 16 от регламент № 65/2011 г. - когато недопустимата площ е в границите между 3 % и 20 % (в случая недопустимата площ е 5, 81 %) санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Затова в тази част процесното уведомително писмо е правилно. Второто и трето основание касаят неспазване на базови изисквания за поддържане площите на стопанството съгласно правилата за добра земеделска практика. Неспазването на базови изисквания за направленията АП13 и АП47 е установено при проверка на място от Регионален технически инспекторат /РТИ/ Пловдив, като резултатът от проверката е обективиран в приложения по делото контролен лист. Второто и третото основание за частичния отказ за подпомагане е обосновано в процесното уведомително писмо с чл. 16 от Наредба № 11 във вр. с т. 6 и т. 7 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания (Методиката), утвърдена със Заповед № РД-09-508 от 24.07.2014 г., изменена със Заповед № РД-09-746 от 20.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. Така второто основание за частичния отказ за подпомагане по уведомителното писмо касае базово изискване по т. 7. 8 "а" от Методиката за гъстота на животинските единици на хектар. Според това изискване гъстотата на животинските единици е заложена в границите от 03 до 1, 5 животински единици (ЖЕ) на хектар пасищна площ. В случая при извършената проверка на място е установена гъстота от 3, 30 ЖЕ/ха. Това е и лесно изчислимо, тъй като заявителката е представила доказателства за право на ползване за 7 ха (договор за наем), а декларираните животни са 23, 10 ЖЕ (154 овце х 0, 15 ЖЕ). Изводите в тази насока се потвърждават и отговора на въпрос № 4 от заключението на вещото лице по назначената по адм. дело № 166/2018 г. експертиза. За това нарушение според т. 8.2.1 от Методиката се предвижда санкция 0, 5 %. В случая направление АП13 санкцията е правилно изчислена в колона 9 от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо - 0, 5 %. Третото основание за частичния отказ за подпомагане по уведомителното писмо касае базово изискване по т. 7. 8 "в" от Методиката за "Правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива". От назначените по делото експертизи се установява, че стопанството на Р. Палова не попада в нитратно уязвима зона. Въпреки това земеделският стопанин е имал задължение за изграждане на съоръжение за съхранение на оборска тор, отговарящо на изискванията. В случая от проверката на място е установено, че такова съоръжение не е изградено. Изводите в тази насока са според отговора на въпрос № 5 от заключението на вещото лице по назначената по адм. дело № 166/2018 г. експертиза. За това нарушение според т. 8.2.3 от Методиката се предвижда санкция 5 % (тъй като стопанството не попада в нитратно уязвима зона). В случая направление АП13 санкцията също е правилно изчислена в колона 13 от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо - 5 %. Независимо от изложеното, по направление АП47 по второто и третото основание в уведомителното писмо (за гъстота на животинските единици на хектар и за неспазване на Нитратната директива) неправилно не е наложена следващата се санкция от 0, 5 % и съответно 5 %. Вместо това видно от колона 13 от таблицата на стр. 5 от уведомителното писмо, по АП47 е постановен пълен отказ за финансово подпомагане. Това е незаконосъобразно, тъй като както вече беше коментирано, санкцията в този случай е следвало да бъде 0, 5 % (за неспазване изискването гъстота на животинските единици на хектар) и съответно 5 % (за неспазване на Нитратната директива). С оглед на това в тази част процесното уведомително писмо е незаконосъобразно и за това нарушение същото правилно е отменено с обжалваното съдебно решение. Затова обжалваното решение е правилно като краен резултат. След връщане преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, последният следва да съобрази дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, а не указанията на административния съд. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 3 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Разноските са в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като разноските в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение за под минималния размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,