Решение № 7305 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 29/2019 г.

Решение № 7305 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 29/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Стоилова, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. И. Златев, против Решение № 1834 от 5.10.2018 г., постановено по адм. д. № 3512/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. С атакуваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на С. Стоилова против ревизионен акт /РА/ № 251400309/10.04.2014 г. на органите по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция по приходите /НАП/ Варна, потвърден с Решение № 341/24.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ Варна при Централното управление /ЦУ/ на НАП. Според касатора извода на съда за недопустимост на жалбата поради просрочие е неправилен. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, тъй като има изрично произнасяне с решение № 341/24.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП и началото на срока за обжалване се поставя с връчване на акта. Навежда оплакване, че приетото от съда е в противоречие със закона и в нарушение на Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на Общо събрание на колегиите на Върховен административен съд по т. д. № 3/2008 г. Моли, обжалваното решение да бъде отменено, включително и в частта му за разноските, и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението не страда от посочените в нея пороци. Излага извършените от приходните органи действия по връчване на решението на горестоящия административен орган на лицето. Навежда твърдение, че първоинстанционният съд правилно е приел жалбата за недопустима, тъй като решението на директора на Дирекция "ОДОП" е редовно връчено по реда на чл. 32 ДОПК считано на 3.12.2014 г. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и основателна. Съображенията за това са следните: С РА № 251400309/10.04.2014 г. на С. Стоилова са установени задължения по чл. 48 от Закон за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2010 г. и 2011 г. в размер на главницата 2077, 94 лева и лихва в размер 624, 43 лева. Актът е обжалван по административен ред пред Директора на дирекция "ОДОП" Варна, който с решение № 341/24.09.2014 г. е потвърдил ревизионния акт. След постановяване на решението на горестоящия орган приходната администрация го е изпратила на Директора ТД на НАП Варна, офис Търговище, за предприемане действия по връчването му. С писмо с обратна разписка решението е изпратено до г-жа С. Стоилова, [населено място], [адрес], като обратната разписка е върната на 7.10.2014 г. с отбелязване "непотърсена". Решението е изпратено на директора ТД на НАП гр. Варна, за предприемане на действия за връчването му, по реда на чл. 30 и следващите от ДОПК. При изпълнение на процедурата приходните органи са извършили две посещения на адреса по чл. 8 ДОПК и адреса за кореспонденция на лицето – [населено място], обективирани в протокол за извършена проверка от 7.11.2014 г. и от 17.11.2014 г. В протоколите е посочено, че лицето не е открито на адреса и не е намерено друго лице, което да получи кореспонденцията. При тази фактическа обстановка на 18.11.2014 г. приходните органи са изпратили покана по реда на чл. 32, ал. 5 ДОПК и са поставили съобщение в ТД на НАП Варна, офис Търговище, като са посочили последиците от неявяването и получаването на книжата. Съобщението е публикувано и в Интернет и е свалено на 3.12.2014 г. С жалба с вх. № 612-9/13.12.2017 г., подадена от ревизираното лице, чрез адв. Златков, РА е обжалван пред Административен съд – Варна с твърдения за неговата незаконосъобразност. След съобразяване на становището на ответника за недопустимост на жалбата, с разпореждане № 1131/19.01.2018 г. на съдията-докладчик последната е оставена без движение с указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи желае ли да продължи производството по делото и да се произнесе съда само по отношение на валидността на ревизионния акт, като е указано, че при неотстраняване на нередовността производството ще бъде прекратено. С молба от 2.02.2018 г. /л. 19 от делото/, ревизираното лице, чрез своя процесуален представител, е заявил, че желае производството да продължи, като е посочил, че иска да бъде упражнен контрол по отношение на валидността и законосъобразността на обжалвания акт, тъй като жалбата е допустима. Изложени са оплаквания за нередовност на процедурата по съобщаване на решението на горестоящия административен орган, тъй като актът е следвало да бъде изпратен на посочения в жалбата пред него адрес за кореспонденция съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК – [населено място], [улица], вместо на постоянния адрес на ревизираното лице. При тези фактически установявания АС-Варна е приел, че жалбата е недопустима поради просрочие и следва да се произнесе само по искането за нищожност. Изложил е мотиви, че доводите на ревизираното лице относно начина на връчване на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП са неоснователни, тъй като връчването и постановяването на решение на Директора на дирекция "ОДОП" не е поставено като императивно условие за допустимост на жалбата срещу РА, а такова е само обжалването по административен ред. Посочил е, че при липса на надлежно връчено решение на решаващият орган ревизираното лице, е следвало да подаде жалба в срока по ал. 5 на чл. 156 ДОПК, липсата на каквато обуславя преклудиране на възможността да оспори акта по същество пред съда. След като е обсъдил основанията за валидност на акта, с обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Според мотивите на съдебния акт, РА е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. След направената констатация за недопустимост на оспорването и извода, че следва да се произнесе само по твърденията за нищожност, решаващият състав е изложил мотиви и относно правилността на РА, като е счел за недоказани оплакванията на ревизираното лице. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Основателно в касационната жалба се поддържа, че е нарушена процедурата по връчване на решението на горестоящия административен орган и в този смисъл не е започнал да тече срока за оспорване по отношение на ревизираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Като адрес за кореспонденция на физическите лица по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК е приет постоянният им такъв, освен ако не е посочен писмено друг адрес. От депозираната пред Директора на Дирекция "ОДОП" жалба е видно, че лицето е посочило адрес за кореспонденция, различен от постоянния му адрес, а именно [населено място], [улица], каквато възможност му дава посочената по-горе разпоредба. С заявяването на друг адрес, приходната администрация е следвало да изпраща кореспонденцията именно на него. От приложените по делото доказателства, обаче, се установява, че книжата са изпращани на постоянния адрес на ревизираното лице. Последното обстоятелство нарушава определения в ДОПК процесуален ред за изпращане на съобщения. Този ред предполага последователно прилагане на последваща процедура по връчване – тази по чл. 32 ДОПК, само в случаите на неуспешно връчване чрез останалите предвидени в кодекса средства. Надлежното връчване на решението има значение за поставяне началото на срока за обжалване на РА, респ. за датата на влизането му в сила и за възможността той да породи разпоредените правни последици. Липсата на редовно съобщаване означава, че не е започнал да тече срок за обжалване. Предвид изричната възможност, уредена в разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК, изискваща съобщенията да се връчват на адреса, посочен от лицето, приходната администрация в нарушение на този текст е изпратила решението на директора на Дирекция "ОДОП" на постоянния адрес на лицето, без да направи опит за изпращането му на изрично посочения друг адрес за кореспонденция. След като ревизираното лице не е уведомено по надлежния ред за издадения акт, то и към 13.12.2017 г. правото му на оспорване не е погасено. За да приеме обратното, административният съд е посочил, че оплакванията на ревизираното лице относно нередовността на процедурата по връчване на решението на горестоящия административен орган са неоснователни, като не е изложил конкретни и ясни мотиви, основани на цялостен анализ на доказателствата. Не могат да бъдат споделени изложените от решаващият състав аргументи, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК и ревизираното лице е следвало да подаде жалба в срока по ал. 5 на същата разпоредба. Посочените текстове предполагат липса на произнасяне в определения от закона преклузивен срок /в този смисъл Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на Общо събрание на колегиите на Върховен административен съд по т. д. № 3/2008 г. /, какъвто настоящият случай не е. Видно от датата на отстраняване на нередовностите по жалбата пред директора на Дирекция "ОДОП" – 5.08.2014 г., 60-дневният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК е започнал да тече и към момента на постановяване на решението – 24.09.2014 г., същият не е изтекъл. При извършената от настоящия състав проверка на съдебното решение се констатира и противоречие в мотивите му. От една страна, АС-Варна е приел, че жалбата е просрочена и следва да бъде обсъден само въпроса за нищожността на акта. От друга, макар и лаконично е изложил аргументи и по същество на поставения за разглеждане правен спор, като е приел, че РА е неправилен. Обсъдени са свидетелските показания ангажирани по делото и липсата на доказателства за наличните суми преди ревизирания период. В противоречие с твърдението, че възможността за произнасянето относно основанията за унищожаемост на акта е преклудирана, в диспозитива на съдебния акт е отхвърлено оспорването по цялата жалба на С. Стоилова. По този начин, макар да е недопустима жалбата, тя е отхвърлена изцяло. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба срещу РА не е просрочена, поради което постановеното от съда решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне по всички наведени твърдения в жалбата срещу РА. Решението се отменя изцяло, поради което при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и въпроса с разноските. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, състав на осмо отделение,