Решение № 3308 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпила касационна жалба от Агенция по вписванията /АВ/Агенцията/, представлявана от Изпълнителния директор, чрез процесуалния си представител - юриск. И. Иванов, срещу Решение 1236/02.11.2022 г. на Административен съд Бургас/АС - Бургас/, постановено по адм. дело 1263/2022 г. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че Агенцията по вписванията е администратор на лични данни по смисъла на § 4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 /Регламента/, доколкото същата е само получател на такива съгласно чл. 4, т. 9 от Регламента,предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство, с оглед вписване/обявяване във водения и съхранявания от нея Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел/ТРРЮЛНЦ/. Агенцията по вписванията не разполагала с правната възможност или правомощие, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни. Сочи се, че писмото на АВ до субекта на данни предмет на първоинстанционното производство, не подлежало на обжалване, доколкото не представлява отказ за упражняване на правото на изтриване по чл. 17 от Регламента, т.е. не представлява административен акт. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на АС - Бургас и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на К. Т. като неоснователна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции ,представляващи такива за юриск. възнаграждение. С касационната жалба е представено становище на Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/ с рег. ПНМД-01-116/20/ 2021 г. от 01.02.2021 г. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба К. Т. Т. в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. От Т. е постъпила писмена молба на 11.12.2024 г., чрез процесуалния му представител адв. Г. Стоянов, в която оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира разноски по представен списък на същите. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна - лице с правен интерес, за което обжалваният съдебен акт се явява неблагоприятен, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е било Писмо на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията с изх. 66-00-987/07.10.2021 г., наименувано Уведомление за отказ за изтриване на лични данни, издадено във връзка с Искане вх. рег. 6600987/23.09.2021 г. за изтриване на личните данни на ответника по касационната жалба К. Т. Т., а именно - ЕГН, номер на лична карта, срок на валидност на личната карта и постоянен адрес, обективирани в публикувания в търговския регистър учредителен акт на дружеството в поле актуален учредителен акт по партидата на Т.К.К.М. ИНЖИНЕРИНГ ЕООД. Заявлението е било подадено от субект на данни по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, ползващ се с правата по чл. 15 - 22 от Регламента. С горецитираното писмо Агенцията по вписванията е уведомила Т., че не може да изтрие личните му данни, като е посочила какъв е приложимият ред за заличаването на данни че в качеството на лице, представляващо администратора на данни Т.К.К.М. ИНЖИНЕРИНГ ЕООД е следвало да представи заверен препис на учредителния акт, обявен в търговския регистър, в който личните данни на К. Т. са заличени, освен тези, които се изискват със закон. В тази връзка в писмото са цитирани разпоредбите на чл.115, т.3 от Търговския закон и чл.14, т.2 от Наредба 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/Наредбата/, вр. с чл.5, б.в от Общия регламент. Недоволен от това писмо Т. го е обжалвал по съдебен ред пред АС - Бургас, който с Решение 56/18.01.2022 г., постановено по адм. дело 2435/2021 г. го е отменил. Това решение е обезсилено с Решение 7198/18.07.2022 г., постановено по адм. дело 2532/2022 г. на Върховния административен съд. При така установените по-горе факти, съдът е квалифицирал оспорваното писмо като индивидуален административен акт изричен отказ по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и е разгледал спора по същество. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че изричният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Агенцията по вписванията в нарушение на императивните разпоредби на чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регикгтър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ЗТРРЮЛНЦ/ и чл. 115, т. 3 от Търговския закон е отказала да изтрие/заличи публикуваните лични данни на Т. извън трите му имена в учредителния акт, обявен по партидата на Т.К.К.М. ИНЖИНЕРИНГ ЕООД. Съдът е посочил, че е недопустимо администраторът на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл.7, §1 от Регламента, съгласно който, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработването на личните му данни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за материална незаконосъобразност на решението. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата срещу оспорваното писмо, като е квалифицилрал същото като изричен отказ пи смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, съгласно която разпоредба индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. От съдържанието на оспорваното писмо е видно, че Агенцията по вписванията е отказала да уважи искането на заявителя да извърши действие по заличаване на личните му данни. С този отказ са засегнати правата и законните интереси на субекта на данните, поради което същият подлежи на съдебен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Агенцията има качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва по смисъла на чл.4, §2 от Регламент/ЕС/ 2016/679. По отношение приетото от АС - Бургас, че Агенцията има качеството администратор на лични данни, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи следното: Във връзка с направено преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. дело 6332/2022 г., е постановено Решение от 04.10.2024 г. по дело С-200/23 г. на първи състав на СЕС /решението на СЕС/, относимо и към настоящото производство. Съгласно чл. 633 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 2 от Решението на СЕС Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, и в частност чл. 4, т. 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. В т. 75 от мотивите на постановеното от решението на СЕС е посочено, че когато вписва и съхранява лични данни, получени във връзка със заявление за вписване на дружество в търговския регистър на държава членка, когато в съответните случаи съобщава тези данни на трети лица при поискване и когато ги публикува в държавния вестник или чрез друго равностойно средство, органът, на който е възложено воденето на този регистър, извършва действия по обработване на лични данни, във връзка с които се явява администратор по смисъла на чл. 4, т. 2 и 7 от ОРЗД. В т. 3 от Решение от 04.10.2024 г. по С-200/23 г. на СЕС е прието, че Директива 2017/1132, и по-конкретно чл. 16 от нея, както и чл. 17 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. В обобщение, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с дадените от СЕС разрешения, квалифицирайки Агенцията по вписванията като администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента и отменяйки незаконосъобразния й отказ. Въпреки, че към момента на постановяване на оспорваното решение не е било налице произнасяне на СЕС по гореизложените преюдициални въпроси, АС - Бургас правилно е обосновал незаконосъобразността на оспорвания пред него изричен отказ за заличаване на лични данни в Търговския регистър. Първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която актовете по чл. 2, ал. 1 от закона следва да се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Следователно Агенцията има задължение по чл. 7, т. 1 от Регламента да заличи данните /в случая - ЕГН, номер на лична карта, срок на валидност на личната карта и постоянен адрес на лицето/ или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните. След като съгласието на субекта на данните в процесния случай не е било изразено недвусмислено, то обработването им от Агенцията е незаконосъобразно по аргумент от чл. 6 и чл. 7, т. 2 от Регламента. Настоящият касационен състав споделя гореизложените съображения от първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. По отношение на наведеното от касатора оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения пред първата инстанция, Върховният административен съд счита, че същото се явява неоснователно. За да се приеме, че са налице допуснати съществени процесуални нарушение в рамките на първоинстанционното производство, следва съдът да е извършил такова нарушение, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта. С други думи казано - такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения въпрос. Такава хипотеза в настоящия случай не е налице. Вярно е, че съдът не е конституирал "Т.К.К.М.Инженеринг " ЕООД като страна по делото, като е отхвърлил направеното от Агенцията такова искане. Не е налице процесуално нарушение, тъй като дружеството не би могло да бъде заинтересовано лице предвид факта, че няма как да бъдат засегнати негови права и законни интереси - арг. от чл. 147 от АПК. Освен това АС-Бургас правилно е отхвърлил доказателственото искане по чл. 190 от ГПК относно задължаването на Т.К.К.М.Инженеринг ЕООД да представи учредителен акт със заличени данни, доколкото същото се явява неотносимо към разрешаването на правния спор. Предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени на основание чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 от от АПК разноски за водене на делото пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба К. Т., в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение