Решение № 528 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Главният архитект на Община Плевен, чрез юрк. Стойчев, обжалва Решение 440/10.10.2022 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 291/2022 г., с което по жалба на Сдружение на собствениците Първи май , гр. Плевен, е отменено Удостоверение за въвеждане в експлоатация 29/14.03.2022 г. на главния архитект на строеж четвърта категория Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда [адрес], проект, реализиран в рамките на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради , обособена позиция 4 , находящ се в УПИ I, кв. 353 по плана на гр. Плевен, [адрес], издадено на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ и чл. 19б, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти по подадено от зам.-кмета на Община Плевен заявление.

Ответникът Сдружение на собствениците Първи май , представлявано от председателя на Управителния съвет Л. Маринов, чрез адв. Величкова, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Противно на първия касационен довод, съдебното решение не е постановено по недопустима жалба.

а. Правният интерес за оспорване на удостоверението за въвеждане в експлоатация (притежаващо по принцип белези на благоприятстващ за възложителите, които в случая са общината и сдружението, акт) произтича от позицията за несъответствие на строежа с одобрените строителни книжа, както и опорочаване на процедурата по съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа. Ако тя е достоверна, правото на възложителя да ползва строеж, отговарящ на одобрените проекти, разрешението за строеж и техническите изисквания към строежите, би било засегнато неблагоприятно, а това е достатъчно за обосноваване на легитимацията за оспорване.

б. Въпросът дали фактическите твърдения на заинтересованата страна възложител кореспондират с действителността подлежи на изследване при проверката за законосъобразност на акта, а не на допустимостта от оспорването му. Отсъствието на заявените пороци на УВЕ, констатирано при съдебния контрол, е основание за отхвърляне на оспорването, но не рефлектира върху самото право на жалба против акта. Приемането на обратното би означавало резултатът от проверката за основателност на жалбата да се превърне в критерий за нейната допустимост.

1. Решаващите изводи на съда, че УВЕ е издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, са правилни.

а. Сезиращото главния архитект на общината заявление от 23.02.2022 г. за регистриране и въвеждане на строежа в експлоатация е било нередовно то е подадено от зам.-кмет на общината при липсата на надлежна представителна власт.

Общината участва в производството като възложител по разрешението за строеж, т.е. юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) и страна по искане за издаване на административен акт. В това й качество тя се представлява от кмета на общината арг. чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА.

Представителна власт за зам.-кмета, подател на заявлението, не произтича и от съдържащата се в първоинстанционното дело Заповед РД-10-2024/23.11.2015 г. на кмета на общината, с която функциите и правомощията му по ЗУТ са възложени на заместника. Налице е хипотезата на оправомощаване за упражняване на компетентност на административен орган, а не на представителство на юридическо лице, респ. частноправен субект - титуляр на разрешение за строеж и заинтересована страна в административно производство.

б. Същият извод е относим и към възприетото от първостепенния съд като ненадлежно участие на общината при съставянето и подписването на констативния акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец 15 от Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Този акт е част от необходимите документи, които следва да бъдат представени при регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж четвърта или пета категория чл. 19а, ал. 3 т. 6 от Наредба 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Административнопроизводственото нарушение при изготвянето му по същество засяга елемент от фактическия състав, предпоставящ правомерността на заключителния акт в производството по чл. 177, ал. 3 ЗУТ.

1. С представените от касатора пред настоящата инстанция заповеди на кмета на общината, освен общите функции и правомощия по ЗУТ, на зам.-кмета се възлагат функции в конкретни области на дейност от компетентността на кмета, в които не попада представителството на общината в процедурата с предмета по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Освен формалното позоваване на заповедите, в касационната жалба няма дори съждения, аргументиращи обективна връзка между оправомощаването и действията на зам.-кмета в производството по издаване на УВЕ. Тезата на страната почива на идеята, че е налице възлагане на всички задължения по ЗУТ, но не провежда дължимото разграничение на упражняването на правомощията на кмета като административен орган от правното положение на общината като отделен субект, заинтересован от въвеждането на строежа в експлоатация.

1. Обсъдените по-горе пороци на УВЕ, припознати и от първоинстанционния съд, са достатъчни да мотивират отмяната му и изчерпват обхвата на инстанционния контрол, обусловен от релевираните с касационната жалба основания чл. 218, ал. 1 АПК. При служебната проверка по ал. 2 на чл. 218 не се откриха други нарушения, отразяващи се на валидността и допустимостта на съдебния акт, както и на съответствието му с материалния закон по постановения краен правен резултат от спора.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Поради неоснователността на касационното оспорване, в полза на ответника по касация следва да бъде възстановено своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 1300 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение