Решение № 14322 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5154/2020 г.

Решение № 14322 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5154/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Тодоров, чрез проц. представител адв. Б. Йорданов, против решение № 339/02 март 2019 г., постановено по адм. д. № 1419/2019 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Тодоров против решение № 38-10/27 февруари 2018 г. на Общиснки съвет Бургас, прието по т. 10 от заседание, проведено на 27 февруари 2018 г., с което е одобрен ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 47202.501.1217 по КК на с. Мариннка, община Бургас и с който, при условията на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, се урегулира УПИ VІІ-1217, кв. 40 по плана на с. Маринка "за смесено предназначение" с посочени устройствени показатели, съгласно приложен проект, като неразделна част от решението. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При повторното разглеждане на делото решаващият съд е изпълнил указанията дадени с отменително решение № 9332/18 юни 2019 г., постановено по адм. д. № 886/2019 г. по описа на ВАС. Решението е прието от Общински съвет Бургас при наличието на материалноправно основание на чл. 16 ЗУТ за урегулиране на имота като такъв с неприложена първа регулация при прекратено действие на плана от 1973 г., и предвид разпоредбите на § 2 ПЗР ЗИД ЗТСУ (отм.); - няма издадена заповед за отчуждаване и заплатено обезщетение за отредените за улица части от засегнатия имот и § 22 ЗР ЗУТ. Безспорно е установено, че решението одобрява ПУП-ПРЗ изготвен върху влязла в сила кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-22/24.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, поради което е изпълнено и изискването на чл. 16, ал. 2 ЗУТ. Налични са и предпоставките от чл. 16, ал. 4 ЗУТ - одобряването на ПУП-ПРЗ е станало след изготвяне на решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Законосъобразно е посочено в обжалвания съдебен акт, че посочването в нотариален акт, че един имот е урегулиран не води до категоричен и безспорен извод, че по отношение на имота в действителност е изготвен ПУП, респ. дворищно-регулационен план, така и същият да е приложен. В тази връзка оплакването на касатора за игнорирането на НА не е основание за отмяна на съдебното решение, както и на административния акт. При извършения съдебен контрол от първоинстанционния съд е установено, че с оспореното решение законосъобразно е определена редукция в размер на 18%, която е за изграждане на предвидена улица. Така определената редукция е в по-малък процент от предвиденият максимално допустим такъв от 25%, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Същият е съобразен и с предвидения процент редукция касаещ цялото населено място и е съразмерен на засягането на имотите обхванати от целия план. Неоснователно е и направеното оплакване от касатора относно неправилна промяна на строителните параметри с процесния план. Безспорно е установено, че същите са законосъобразно са определени, съобразно изискванията на устройствената зона на квартала, която е "Смесена многофункционална зона". Взето е предвид и смесеното предназначение на другите имоти в квартала, с което обстоятелство административният орган е бил длъжен да се съобрази. В конкретния казус съдът не е бил длъжен да провери по реда на косвения контрол решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, поради което касационният довод за неизвършването на такъв не е основание за отмяна. Решението на комисията по чл. 210 ЗУТ за определянето на размера на пазарните стойности на имотите (новообразувания регулиран имот и неурегулирания имот) е подлежало на самостоятелно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав