Решение № 9880 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2016 г.

Решение № 9880 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. К. Й., против решение № 1377/14.06.2016 г., постановено по адм. дело № 553/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 15002/10.11.2015 г., издаден от началник сектор "ПОД" и "ПУИ" при дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Б., възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 13/18.01.2016 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б.. От изложеното в касационната жалба би могло да се извлече довод за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Б. е отхвърлил жалбата на Ж. К. Й. против ревизионен акт № 15002/10.11.2015 г., издаден от началник сектор "ПОД" и "ПУИ" при дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - гр. Б., възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 13/18.01.2016 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., с който са установени задължения за осигурителни вноски за 2010 г., както следва: за фонд Държавно обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 775,28 лв., от които 691,20 лв. - главница и 84,08 лв. - лихва, за задължително здравно осигуряване /ЗЗО/ в общ размер на 484,55 лв., от които 432 лв. - главница и 52,55 лв. - лихва, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ - са в общ размер на 302,85 лв., от които 270 лв. - главница и 32,85 лв. - лихва. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания РА законосъобразно са определени посочените осигурителни вноски, дължими от Ж. Й. в качеството му на самоосигуряващо се лице, като правилно е прието, че съответните осигурителни вноски се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход за авансовите вноски и средномесечния осигурителен доход за периода на осъществяване на дейността. Съдът е изложил, че съгласно чл. 6, ал. 7 КСО самоосигуряващите се лица дължат авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, съгласно ал. 8 на същия чл. окончателният размер на месечния осигурителен доход са определя за периода, през който е осъществявана дейността въз основа на данните в ГДД по ЗДДФЛ, както и че окончателната осигурителна вноска се определя върху разликата между общия размер на дохода по ГДД и сборуваните доходи, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е извел правилни изводи относно приложението на материалния закон. Касационната жалба съдържа доводи, които са идентични с тези от жалбата до първоинстанционния съд и са обсъдени и правилно оставени без уважение в решението. Твърденията за противоречията с чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 2, т. 1 от Конвенцията за правата на човека --правото на живот, Международния пакт за икономически и социални права - са общи и основани на житейски и социални аргументи за задълженията за плащане на осигурителни вноски. Поради това са неотносими към настоящото производство. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на обжалваното съдебно решение. Ж. Ж. Й., касатор в настоящото производство, е регистриран като самоосигуряващо се лице в качеството му на лице, упражняващо свободна професия - адвокат. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с проведеното ревизионно производство, приключило с РА на осн. чл. 119, ал. 2 ДОПК. Предвид събраните по делото доказателства обосновани са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно определяне на процесните задължения. За ревизирания период от 01.01.2010 до 31.12.2014 жалбоподателят е упражнявал свободна професия по см. на § 1, т. 29 от ДР ЗДДФЛ, поради което на осн. чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 5, ал. 2 КСО и чл. 1, ал. 1 и 5 от Наредбата за обществено осигуряване е самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово, като се внасят съгл. чл. 7, ал. 3 КСО. На осн. чл. 127, ал. 1, чл. 157 и чл. 158 КСО е формирано задължение за вноски за ДЗПО, а съгл. чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО се внасят здравни осигурителни вноски. В чл. 6, ал. 8 КСО е предвидено определяне на окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода на трудова дейност, а дължимите авансови осигурителни вноски се декларират с месечна декларация. При този правен режим жалбоподателят не е внесъл дължимите авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО и дължимите годишни изравнителни вноски. При ревизията са обсъдени посочените задължения, които на осн. чл. 4 КСО жалбоподателят е следвало да изпълнява, като са конкретизирани по периоди, вкл. лихви. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и не се налага допълнително обсъждане, още повече, че не се сочат конкретни доводи за неправилност на решението, а се акцентира на несъгласието със законовата регламентация на отношенията. За всяка година е констатирана разлика между деклариран и получен доход, а също така са подадени коригиращи декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. При тези данни са установени размерите на задълженията по видове. Жалбоподателят е упражнявал свободна професия, от която е получавал доходи и не е прекратявал /прекъсвал тази дейност. Констатираното неизпълнение на задълженията е обосновало определянето на вноските, извършено в съответствие с материалноправните норми. Съгласно чл. 118, ал. 1 ДОПК с ревизионен акт се установяват задължения за осигурителни вноски, а съгл. ал. 2 актът се издава от орган по приходите, които изисквания са спазени в случая. Изложените в касационната жалба доводи за противоконституционност на действащи законови норми не следва да бъдат обсъждани. Задълженията за обществено осигуряване, регламентирани в КСО, съответстват на правото на обществено осигуряване съгласно чл. 51, ал. 1 Конституцията. Задължението за обществено осигуряване на държавата е корелативно свързано с изискването за осъществяващите трудова дейност да внасят осигурителни вноски. Правото на здравно осигуряване /чл. 52 от Конституцията/ също не ограничава възможността за получаване на медицинска помощ при условия и ред, уредени в закона. С оглед на това са неоснователни оплакванията за нарушение на закона при определяне на вноските. Касаторът не излага допълнителни съображения или възражения, освен тези, които са били изложени пред първата инстанция и са обсъдени от съда. Като е приел, че ревизионният акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административният съд гр. Б. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение